Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Станислав Комисаров, на 29 години, или още Слава ПТРК (това е съкращение от думата "патриот", неговия псевдоним в компютърните игри) е уличен художник от Урал. Сега той живее в Москва, но пътешества из Русия и Европа, като оставя за спомен на градовете свои графити и обекти, посветени в по-голямата си част на наболели социални въпроси. Той се занимава с улично изкуство вече близо 10 години и то твърде успешно: художникът е носител на много руски и международни награди.
Детството на Слава ПТРК минава в град Шадринск, Курганска област. Тогава, като всички руски деца, той се залепя за телевизора, когато излъчват поредиците на Дисни "Чип и Дейл: Спасителен отряд", "Костенурките Нинджа" и "Черният плащ". В най-новата си поредица "Детство пред телевизора" Слава ПТРК обединява анимацията от детските спомени с филмите за руските бандити от юношеството му, които не са по-малко популярни сред възрастната аудитория от приказките на Дисни. Графити от серията се появяват в Нижни Новгород, Санкт Петербург и Екатеринбург, там където се развива действието на руските филми "Жмичка", "Брат" и "Бригада".
"Опитах се нагледно да покажа как работи паметта. Новини, филми, телевизионни програми, мултфилми – всичко в един кюп, всичко се смесва", описва работата си Слава.
Преди време художникът се бори в Астрахан със стихийната реклама. Постоянна жертва на бележки с частни обяви става неголяма будка в самия център на града. Слава ПТРК закрепя на нея иронични барелефи, копия на рекламни надписи – "Продавам гараж", "Лекуваме алкохолизъм", "Окачени тавани" и други - и ги боядисва едноцветно. Дори година по-късно на будката не се появява нито една реклама.
Според художника Екатеринбург е най-лоялният град към уличното изкуство. В него не му се налага да се крие и да съгласува с някого своите графити, за разлика от Москва. Това е причината най-много от работите му да останат в Урал, особено тези, които повдигат остри социални проблеми като помощта за бездомните. Той разказва, че редовите жители на градовете възприемат бездомните като улична мръсотия, просто не ги забелязват, а пък те също са хора и то с твърде трагична съдба. Слава рисува портрети на бездомни в Екатеринбург с калта от автомобилните гуми и уличните локви. Творбите му са окачени в "най-мръсните" райони на града.
Къде отиваме всички, как и защо? Всичко това няма значение, главното е да не изпускаме от ръце телефона. Художникът създава тези графити в творческия клъстер "Правда" в Москва за музикалния фестивал TBRG GREEN JAM. Описва ги по следния начин: "уверено движение с телефони в ръцете по затворена спирала от никъде за никъде". Познато ли ти е?
Седем портрета на възрастни хора, които вместо бради имат откъсващи се обяви, представляват проекта за самотната старост. Слава рисува всеки един от тях от реални хора от Екатеринбург, а ги показва в Москва на "Болшой Златоустинский переулок". На листчетата за късане са изписани напомнящи бележки: "позвъни на мама", "навести родителите", "посети баба" и адресът на фонда "Старост в радост", който помага на възрастни хора. Когато някой откъсва обявите, лицата от портретите стават по-млади.
Юни 2017 г. остава за дълго в паметта на московчани: през града преминава небивал ураган, изкоренява дървета (както казват в Русия – изтръгва "с месото") и отнася покриви на къщи. Работата "Месо" се появява по следите на това драматично събитие и изобразява на стволовете на дърветата сурови стекове.
Слава ПТРК е известен със своите работи-размисли на тема Съветски съюз и последиците от разпада му. Художникът изпълнява този проект на стените на постройка в естонския град Тарту за фестивала Stencibility. "Бодливата тел, на която вместо заострени шипове има съветски звезди със сърп и чук, е очевидният символ на несвободата, цензурата, "желязната завеса" и тоталния контрол на властта", така художникът описва работата си на сайта. Според неговия замисъл постойката олицетворява човешкото тяло, омотано с бодлива тел против волята му.
Проектът, осъществен на много улични стълбове във Владивосток, намеква за липсата на интерес към обхватните проекти в Русия като цяло и конкретно за грубо пренебрежителното отношение към инвалидите в колички в дин руски град.
Графитите, напомнящи сцена от "Титаник", се появяват в родния град на художника, Шадринск, на кръстовището на две улици, които носят имената на двама идеолози на комунизма. В графитите обаче вместо Кейт и Лео са изобразени германският комунист Карл Либкнехт, който шепне нещо съкровено на ухото на вожда на световния пролетариат Владимир Ленин.
След една протестна акция в Петербург, при която са задържани над хиляда души, на крайбрежната улица "Фонтанка" се поява "нов" пътен знак, на който полицаи арестуват "пешеходец". Художникът създава тази своя творба точно срещу сградата на управлението на Федералната служба за сигурност.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си
