Пет факта за чекръка, някогашния основен "дивайс" на рускинята от XIX век

1. Чекръкът е уникално руско явление

Елена Сьомина/Всеруски музей за декоративно-прикладно и народно изкуство

Дори другите славянски народи нямат еквивалент на руския чекрък по форми и декор. В Русия чекръкът се използва чак до 1930-те години. Изследователите не са на едно мнение кога точно той се появява в Русия и кога започват да ги украсяват, след като предмети от народния бит започват да се събират в музеите едва през XIX век. Най-старите чекръци днес са датирани от края на XVIII век.  

Открит колекционерси фонд

Елена Сьомина/Всеруски музей за декоративно-прикладно и народно изкуство

Най-често те са били изработени от масивна дървесина (смърч, трепетлика, бреза и други твърди видове дървета). От корена са правели хоризонталното дънце, на което седи момичето, а от ствола - шията и въртящото колело, които впоследствие се украсяват. Чекръците, направени от цяло дърво, са били разпространени в руския Север и в Сибир.

В градовете и селата на Централна Русия – особено по брега на Волга - се срещат най-вече чекръците не с въртящо се колело, а с гребен. Освен това украсите са били по столчето. След преденето чекръкът се разглобявал, а дънцето му слагали на стената като декорация. 

2. Чекръкът съпътства рускинята през целия ѝ живот

Сергей Прокудин-Горский

Първият чекрък момиченцето получава, когато е на около шест години. Руските жени са предели от края на ноември до края на зимата, когато не е имало селскостопанска работа. През този дълъг период докато предели, те си разказвали приказки, а понякога канели музиканти да посвирят на жените, заети с ръкоделието. 

Момите си организирали "вечорки", специални вечеринки, на които отивали с чекръците си. Хвалели се една пред друга, показвали на коя чекръкът е по-богато изписан. На такива вечорки идвали и млади мъже от съседните села, за да си изберат половинка. Скъпият чекрък е можел да бъде показателен за богата невеста.

3. Чекръкът – предмет на разкоша

Елена Сьомина/Всеруски музей за декоративно-прикладно и народно изкуство

Чекръците са се продавали по панаирите и са стрували немалко пари – около 5 руб. и повече, а с тях през XIX в. човек е можел да си купи крава. Родителите купували чекръка като зестра на дъщеря си. Освен това той е можел да бъде и разкошен подарък от жениха. Често на перките на чекръка могат да се видят подписите на майсторите и пожелания от подаряващия. 

Именно поради тези причини към тях са се отнасяли много внимателно, за разлика от другите предмети на народния бит, и затова те са се запазили толкова добре и могат да се видят в много руски музеи.  

4. В Русия е имало три основни центъра за изрисуване на чекръци

Почти всички чекръци, които са се запазили до ден днешен и са в музеи, са дело на конкретни художествени центрове и са декорирани от професионални майстори. Основните са били три: 

Мезенска живопис, Архангелска област

Декорации от Мезен

ornamika

В далечния север на Русия, на река Мезен, се намират Палашчерие и Кимжа (включено е в списъка с най-красивите села в Русия), където майсторите създават своите рисунки в стила на древноруските орнаменти. Това са изображения на бягащи елени и други животни, геометрични орнаменти, които те извайвали със сажда и глина.               

Борецка и Пермогорска живопис, Архангелска област

Елена Сьомина/Всеруски музей за декоративно-прикладно и народно изкуство

Още един голям център на руския север е бил река Северна Двина. В селата Пермогорие и Борок е имало цели династии талантливи майстори. За рисунките си те често са използвали злато на листа. Изобразявали са растителни орнаменти, дървото на живота и райски птици. Освен това често са украсявали чекръците с празнични сцени и символи, особено със сватбени шествия.

Городецка резба и живопис, Нижегородска област 

Декорации от Городец

ornamika

В село Городец на Волга през XVIII в. започват да украсяват чекръците с резба, а за инкрустацията се използва моренен дъб, чиито стволове дълго време са лежали в речна вода и са придобили красив черен цвят. По-късно, през XIX век, тук преминават към изрисуване на чекръците. Городецките чекръци са се считали са много модни: за разлика от северните майстори, местните са изобразявали съвременни сюжети с карети и контета в градски костюми. 

5. Моден предмет за колекциониране

Открит колекционерси фонд

Днес чекръкът отново е на мода, но вече като уникален предмет на изкуството и вътрешния декор. Много съвременни дизайнери създават стенни декорации, в чиято основа са мотиви от народното творчество. 

През 1990-те години музеите спират да пращат експедиции в онзи същия руски север, защото вече са били събрани достатъчно на брой експонати. Честни лица обаче продължават да търсят предмети на народните занаяти, а сред тях са декорираните чекръци. 

Известните колекционери на старинни предмети московчаните Алексей и Ксения Никитини, се сдобиват с първия си чекрък във Вологодска област през 2004 година, а сега в тяхната сбирка те са около 1000. Никитини организират изложби на предмети на народния бит по цяла Русия. 

Russia Beyond благодари на Общоруския музей на декоративното изкуство и лично на Наталия Денисова, историк по изкуствата, заместник-ръководител на Просветителския център, където се намира една от най-големите и уникални колекции в цяла Русия, за помощта в подготовката на материала.

Разказваме ви още за кубачи: пазителите на древните занаяти в руския Северен Кавказ!

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.