"Кой руснак не обича високите скорости?", пише Николай Гогол в романа си "Мъртви души"... Бихме добавили: "Кой руснак не обича високите скорости и буйните танци!" Нито един весел руски празник или парти не преминава без пеене и енергични танци. Но тази тенденция не се появява наскоро. Руснаците го имат в кръвта си.
Изпълнението и движенията в тези танци могат да се различават в зависимост от региона, но ето няколко основни типа, които са широко разпространени в Русия от векове.
Един от най-известните руски танци е хороводът, при който хората се движат в кръг, хванати за ръце. Този танц е общ за всички източнославянски народи и обикновено е посветен на славянски (и езически) празници и има ритуално значение. Днес "ручеёк" (от "ручей" - бел. прев.), модификация на хоровода, е популярен сред руснаците. Това е нещо като игра, при която хванати за ръце танцьори тичат през коридора от две линии хора, вдигнали ръце. Хороводите са популярни и днес и се правят от деца около новогодишната елха.
Има и много различни импровизирани танци, наречени "руска пляска", което буквално означава "танц". В старите времена хората обикновено го играят по празничен повод или когато има голямо събитие. Основните движения са клекове, пляскания и потупвания. Мъжете и жените танцуват, без да се докосват, докато други гледат, пляскат и пеят. Жените често се движат с кърпичка в ръка, плавно, като лебед, докато мъжете пламенно танцуват с движения с висока амплитуда и скокове.
Национален музей на изкуствата "А. Кастеев", Република Казахстан, Алмати
Клавдий ЛебедевНякои етнически подгрупи имат свои собствени танци за пляска: например казаците танцуват веселия и елегантен казачок.
Докато моряците танцуват яблочко, което се състои предимно от клекове и изтласкване на краката направо. Този елемент символично показва аспект на борбата.
XIX в. е свидетел на нововъведения в танците и песента, които се оказват толкова популярни, че започват да се считат за "народни". Например мъжете танцуват много на "Камаринская", песен на Михаил Глинка, и така този тип клякащ танц получава името си.
Друг интересен танц е бариня (буквално "хазяйка"). Това е ироничен, весел танц, който първо е бил пародия на конфликт между хазяйка и нейния слуга. През годините се превръща в енергичен, радостен танц, обикновено акомпаниран на акордеон - точно както в този истински видеоклип от 1911 година.
Би било несправедливо да не споменем руската кадрила, танц, който има корени в кралския френски двор. Идва в Русия в началото на XVIII в. с Петър Велики, който масово възприема европейските облекла, маниери и дворцови церемонии. Но след това танцът достига ниските класове и се превръща в народен. Такива танци често се играят по двойки и чрез смяна на партньори и придвижване през площада.
Селяните танцуват в селата си от езически времена и до средата на XX век. През 1930-те години народните танци се трансформират. Преди това тези хаотични движения са част от ежедневието на селския живот. Но след това съветските власти трансформират тези самодейни представления и ги издигат на много високо ниво, превръщайки ги в една от основните съветски визитни картички по време на официални събития на Запад.
Първите професионални ансамбли за народни танци са създадени през 1937 г. от легендарния танцьор и хореограф Игор Моисеев - и тази формация, сега озаглавена "Балет Игор Моисеев", все още е една от водещите в страната с натоварен график на чуждестранни турнета. Те се фокусират не само върху руските танци, но и върху танците на всички съветски етнически групи, както и народни танци от цял свят - включително сицилианската тарантела и аржентинските овчарски гаучо танци.
Сред другите най-изявени ансамбли за народни танци, в допълнение към балет "Игор Моисеев", са "Берьозка", "Гжел" и ансамбъл "Александров" на руските въоръжени сили. Те танцуват на водещите театрални сцени в Русия и в акомпанимента на симфонична музика. Изучаването на народни танци е сравнимо с балетното училище. Ако балетните танцьори танцуват със специалните си балетни обувки и цвички, то руските народни танцьори се обучават в специални обувки, подобни на тези, които се използват в степ танците.
Това е невероятно сложно и изисква силно тяло и способност за контрол, както и перфектна прецизност на движенията. Но това означава и работа в екип, където трябва да имате не само периферно зрение, но и очи по гръб, за да видите какво правят останалите и да следвате синхронно, докато десетки танцьори правят невероятни движения.
За да станеш професионален народен танцьор, трябва да започнеш да танцуваш още в ранна възраст, да учиш в танцово училище, а след това в театрална гимназия в танцова паралелка или хореографска гимназия. За да получиш място в най-добре представящата се трупа, трябва да си най-добрият, точно както във футбола. Но все пак можете да танцувате у дома във вашия апартамент. Само не забравяйте да преместите масата и другите мебели!
Прочетете още: Какви са дискотеките в Съветския съюз?
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си