5 руски меценати, повлияли на световната култура

1. Павел Третяков (1832-1898)

Портрет на Павел Михайлович Третяков

Иля Репин/Третяковска галерия

Името на Павел Третяков е увековечено с галерията, която той сам проектира и построява със собствени пари през 1881 година. Разбира се, това е Третяковската галерия в Москва. Колекцията на мецената, завещана на столицата, е събрала над хиляда картини. Той започва да придобива първите творби, когато едва е навършил 20 години. 

Третяков има наследствена предприемаческа жилка - бил е потомствен търговец. Заедно с по-малкия си брат Сергей (също колекционер и меценат) те започват своето успешно дело с откриването на магазин, където са продавали руски и чуждестранни тъкани, а по-късно построяват и памукопредачни фабрики. 

Василий Перов/Третяковская галерия

Третяков е купувал картини на най-големите руски художници - Алексей Саврасов, Иван Айвазовски, Михаил Клодт, Василий Перов, Иля Репин. Колекционерът има специално предпочитание към сюжетите на руска тематика, включително и към историческите картини. 

Третякови активно подкрепят художниците-скитници, "произлезли от народа", като преодолявали господството на академизма. По-малкият брат Сергей също е имал голяма колекция – картини на Василий Верешчагин, Александър Иванов, Иван Крамски, Архип Куинджи, Василий Поленов. Всички те днес са перлите на Третяковската галерия. 

2. Сергей Шчукин (1854-1936)

Сергей Иванович Шчукин

Дмитрий Мелников

Изучил се в Германия, потомственият търговец от старообрядческа московска фамилия Сергей Шчукин поема управлението на търговската къща на баща си "И.В. Шчукин и синове". 

Сергей има много братя и всички те са били колекционери - някой е събирал руски древни творби, а друг - западноевропейско изкуство. Сред богатите търговци в края на XIX – началото на XIX в. това хоби е било модно.

"Сини танцьорки"

Едгар Дега/Музей "А.С. Пушкин"

Сергей често посещава Европа и най-вече Париж, където се запознава с импресионизма и започва да купува картини на тогава все още не много известните Пол Сезан и Анри Матис и дори им поръчва картини за своето имение. Той докарва в Русия първата картина на Клод Моне "Скалите в Бел-Ил". По-късно Шчукин се увлича и по постимпресионизма и купува творби на Пол Гоген, Ван Гог и ранния Пикасо. Това изкуство все още не е било прието и разбрано от обществото, но руският предприемач просто харесва тези картини. Днес казват, че той е имал "отлично око". В едно писмо Шчукин се опитва да повдигне духа на Матис: "Публиката е против Вас, но пък имате бъдеще".

Меценатът излага всички купени картини в имението си и го отваря за посетители. На практика това е един от първите частни музеи на западното съвременно изкуство. След революцията от 1917 година Шчукин е принуден да емигрира, а болшевиките национализират колекцията му и с времето я поделят между най-големите музеи – "Ермитажа" в Петербург и Пушкинския музей в Москва. 

3. Сава Мамонтов (1841-1918)

Портрет на Сава Мамонтов. 1897

Михаил Врубел/Третяковская галерия

Мамонтов получава като наследство от баща си железопътна компания и започва много активно да строи железопътни линии в Русия. Родителите на Сава му дават блестящо образование, той владее няколко езика, от юношество се увлича по театър, изкуство и литература. 

През 1870 г. Сава купува имението Абрамцево, недалече от Москва, след като е силно привлечен от историята му. То принадлежало на руския писател Сергей Аксаков, на когото тук идвали на гости Николай Гогол и Иван Тургенев. 

"Момичето с прасковите"

Валентин Серов/Третяковская галерия

Сава създава в Абрамцево, както днес биха казали, културен клъстер с художествени работилници – "Абрамцевски художествен кръжок". В имението му с желание пристигат руските художници Василий Поленов, Виктор Васнецов, Валентин Серов, Исак Левитан, Михаил Врубел. Мнозина от тях все още са млади и на практика "се изграждат" в Абрамцево - творят, правят безкрайни етюди, трупат опит, а освен това създават много от знаменитите си картини. Между другото, за известната творба "Момичето с прасковите" позира племенницата на Сава Мамонтов. 

Вера Алексеевна Репина на мост в Абрамцево, 1879

Иля Репин/Музей "А.С. Пушкин"

Много картини и скулптури и досега са изложени в Абрамцевския музей, но повечето шедьоври отиват в Третяковската галерия, Руския музей и Театралния музей на Бахрушин. 

4. Иван Морозов (1871-1921)

Портрет на Иван Абрамович Морозов

Валентин Серов

Наследник на една от най-богатите търговски фамилии, Морозов учи в Швейцария и самият той се занимава с живопис. Само че не му е било писано да стане художник – баща му умира и Иван трябва да се върне в родината си и да се заеме с делата на памукотъкачните фабрики. Морозов преуспява много – печели големи пари най-вече по време на Първата световна война, като доставя платове за военни униформи. 

В Русия на Морозов дължат голямата колекция на френска модернистична живопис. Той е страстен колекционер и харчи огромни суми за изкуство. Заедно със Шчукин не пропуска нито една голяма изложба в Европа. В крайна сметка събира над 250 произведения на Клод Моне, Анри Матис, Пиер Огюст Реноар, Винсент Ван Гог и Пабло Пикасо. Освен това Морозов е поклонник на руския пейзаж и авангардистката живопис. 

"Булеварда на капуцините"

Клод Моне/Музей "А.С. Пушкин"

Той украсява московското си имение с много картини. За разлика от Шчукин обаче не отваря колекцията си за посещения. След революцията от 1917-а неговата колекция също е национализирана, в имението му откриват музей, а самият Морозов е назначен за заместник пазител на колекцията. 

След смъртта на Иван болшевиките продават част от колекцията му на Запад, включително и шедьоври на Пол Сезан и Винсент Ван Гог. А основната част е разпределена между музеи в Москва и Петербург.

5. Алексей Бахрушин (1865-1929)

А.А. Бахрушин

Иля Гринман

Още един потомствен московски търговец - Алексей Бахрушин, който се е увличал от театър и колекциониране на предмети, свързани с театъра. Това са костюми, афиши, ескизи на декори и лични вещи на актьори. Освен това той е намирал и купувал старинни музикални инструменти, а също и редки издания на пиеси на велики руски драматурзи, както и други литературни реликви. Съвременниците дори му са му се присмивали заради обекта на неговата страст и не са ги приемали като нещо значимо. 

През 1894 г. колекционерът решава да покаже колекцията си пред широката публика. Това е и началото на историята на най-големия театрален музей в света. Сега той носи името на основателя си. 

Ескиз на костюм от пиесата "Ние"

Александър Родченко/Бахрушински музей за театрално изкуство

Перлите в тази колекция са картини на театралните художници Александър Головин и Константин Коровин, сценични скици, ескизи на театрални костюми на Леон Бакст, Александър Беноа, Александра Екстер, Наталия Гончарова и други художници на руския авангард. 

А сега погледнете нашата колекция от 15 известни руски картини за самотата и изолацията!

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.