7 класически произведения от Сергей Рахманинов, които трябва да познават всички

Сергей Рахманинов, 1936

Сергей Рахманинов, 1936

Getty Images
Влиянието на Сергей Рахманинов е безспорно. Той често е наричан "най-руския" от всички композитори и един от най-великите тълкувачи на класическата музикална традиция. Представяме ви най-емблематичните му творби, които са свидетелство за творческия му гений.

Рахманинов (1873-1943) започва да свири на пиано на 4-годишна възраст. Когато завършва Московската консерватория, Сергей вече е автор на "Концерт за пиано №1", операта в едно действие "Алеко" и няколко произведения за пиано и романси. "Композирането на музика за мен е също толкова важно, колкото дишането или храненето: това е една от основните жизнени функции", казва Рахманинов.

"Прелюдия в до диез минор"

Тази "Прелюдия", написана през 1892 г., незабавно изстрелва Рахманинов към славата. Той става толкова популярен сред публиката, че дори престава да харесва собствения си шедьовър. Рахманинов е едва на 19 г., когато композира това произведение, което изразява духа на Русия по един нов и неповторим начин. Гениален композитор, брилянтен пианист и даровит диригент, Рахманинов издига музиката на изцяло ново, недостижимо ниво. "Рахманинов е направен от стомана и злато: стомана в ръцете и злато в сърцето", смята виртуозният полски пианист Джозеф Хофман.

"Концерт за пиано №2"

Рахманинов преживява нещо, което самият той описва като "творческо възраждане". То се проявява в "Концерт за пиано №2", създаден през 1901 година. Колкото и парадоксално да звучи, Рахманинов го пише, след като преминава през тежка депресия. Композиторът губи своята самоувереност малко след премиерата на неговата "Симфония №1", която се възприема негативно както от критиците, така и от публиката. Творбата на Рахманинов не е достатъчно репетирана и е зле изпълнена от диригента (за когото се смята, че е бил пиян във вечерта на премиерата през 1897 г.). Композиторът преживява твърде тежко провала на концерта си, който в редица отношения е изпреварил времето си. Рахманинов престава да пише музика в продължение на няколко години, след като решава, че е лош композитор. Психотерапията обаче му помага да превъзмогне страховете си и отново да започне да композира.

Този концерт е една от най-популярните и най-разпознаваеми творби на Рахманинов. Друг гениален руски композитор – Николай Метнер, казва, че основната тема на "Концерт за пиано №2" е не само темата на собствения живот на Рахманинов, но и мотивът за Русия. Всеки път, когато чуеш църковните камбани да бият, усещаш как "Русия се издига в пълното си величие".

Симфония "Камбани"

Рахманинов е невероятно възприемчиво дете. Баба му редовно води малкия Сергей на църква. Момчето слуша звъна на камбаните, обожава хоровото пеене и е погълнат от тази атмосфера. Симфонията "Камбани" връща спомените на композитора от детството му в Новгородската губерния. Без съмнение, "Камбани" е и поглед в руското самосъзнание, тъй като камбаненият звън съпровожда живота на всеки православен християнин от раждането до смъртта му.

Рахманинов работи по тази композиция "с трескава разпаленост" и вярва, че тя ще се превърне в едно от най-добрите произведения в цялата му кариера. Това е хорова симфония по текст от стихотворение на Едгар Алан По (в превод на руски от символичния поет Константин Балмонт). Четирите части на симфонията пресъздават четири етапа от живота – щастието, страха, любовта и смъртта се редуват като четирите сезона.

"Концерт за пиано №3"

Според знаменития руски пианист Николай Лугански, прочут със своите изпъстрени с красиви нюанси интерпретации на Рахманинов, спокойно може да се каже, че "Концерт за пиано №3" е "най-великият концерт за пиано, писан някога". Той съдържа около 50 000 ноти и отразява амалгама от емоции – от тъга и празнота, и страст, и болка. Финалът на концерта, пълен с дръзка енергия и жизненост, завладява слушателите със своя железен ритъм и движение. Композиран през 1909 г. за пиано и оркестър, премиерата му е в Ню Йорк по време на турнето на Рахманинов в САЩ.

"Прелюдия в сол минор"

Заедно с "Концерт №2", "Прелюдия в сол минор", написана през 1901 г., се превръща в задължителен елемент от руския класически репертоар за пиано. Композицията се гради върху противопоставянето на строг маршов ритъм и мечтателна и лирична тема.

В началото на 1900-те Рахманинов редовно изнася концерти в Европа като пианист и диригент. През 1907 г. той участва в исторически концерти, организирани от руския танцов импресарио Сергей Дягилев в Париж, а през 1910-1911 г. Рахманинов изнася концерти във Великобритания и Германия.

"Аз съм руски композитор и родината ми е оставила отпечатък върху характера и възгледите ми. Музиката ми е плод на моя характер, затова тя е руска музика", твърди Рахманинов.

Първоначално той посреща т. нар. Фебруарска революция през 1917 г. с отворени обятия, но усещането за радост скоро отстъпва на безпокойството. Рахманинов се бои, че заради разпадането на цялата система творческата му дейност в Русия като пианист и композитор може да бъде застрашена, така че се възползва от предложението, дошло от Швеция, да изнесе концерт в Стокхолм. През декември 1917 г. Рахманинов заминава на турне в Скандинавия, откъдето така и никога не се връща в Русия. През 1918 г. семейството му завинаги се установява в САЩ.

"Рапсодия по тема на Паганини"

Рахманинов създава това произведение в своята "Вила Сенар" в Швейцария в късното лято на 1934 година. "Непрекъснатото желание да пиша музика е желанието, което съществува у мен да изразявам чувствата си чрез звуци, също както говоря, за да изразя мислите си. Мисля, че в живота на всеки композитор музиката трябва да изпълнява точно тази функция", казва Рахманинов.

За тази своя емблематична творба, написана във формата на вариации, композиторът избира темата на известния "Каприз 24" за цигулка на Николо Паганини. "Рапсодията" му е едно чувствено пътешествие във времето, пространството, жанровете, стиловете и епохите.

"Симфонични танци"

"Симфоничните танци" са създадени от Рахманинов в много труден период, който бележи последния обрат в живота му. През 1939 г. започва Втората световна война с нахлуването на нацистка Германия в Полша. Рахманинов, заедно със своята съпруга и две дъщери, трябва спешно да напусне своята "Вила Сенар" в Швейцария, където прекарват всяко лято, и да се върне в САЩ, където композиторът е емигрирал през 1918 година. Проблемът е, че по-малката дъщеря на Рахманинов – Татяна, е останала във Франция и с нея няма никаква връзка. Междувременно, Рахманинов прекарва лятото на 1940 г. близо до Ню Йорк, в гр. Хънтингтън в Лонг Айлънд. Там той е преследван от мисли за любимата си дъщеря, останала в окупирания от нацистите Париж, съдбата на Европа и, най-важното, съдбата на Русия. За щастие, Татяна оцелява във войната и по-късно се събира отново със семейството си.

Като абсолютен перфекционист, Рахманинов инвестира цялото си време и енергия в последната си симфонична творба, озаглавена "Фантастични танци". "Това беше последният ми взрив", казва той. Рахманинов, който композира музика в Америка, и този, който в миналото пише музика в Русия, са един и същи човек, но напълно различни композитори. Очевидно, Рахманинов изпитва голяма тъга по родината – творбите му, създадени в САЩ, са изпълнени с осезаема и всепоглъщаща носталгия. Рахманинов така и не успява отново да види Русия и умира през 1943 г. в Бевърли Хилс, Калифорния, след сериозно заболяване.

Вижте още и историята на Пьотър Чайковски: Как едно дете от провинцията се превръща в най-известния композитор в Русия?

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Вижте още:

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"