Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
"На повечето руски надгробни паметници има портрет на покойника. Във Франция това се случва много рядко", ми сподели неотдавна Ерван Пенсек, редактор от Бретан, който живее в Русия. "Освен това, когато посетих Въведенското гробище в Москва, бях поразен от хаотичното разпределение на гробовете. Ако погледнеш 'Пер Лашез' в Париж (или всяко друго гробище във Франция) от небето, ще видиш равни успоредни и перпендикулярни редове, а Въведенското гробище прилича на лабиринт. Заради това е много трудно да се ориентираш и лесно може да се загубиш, докато търсиш мястото, където искаш да отидеш". Но това не е единственото странно нещо в руските гробища и гробове.
Подобно на САЩ, където гробищните паркове се контролират и поддържат от Националната гробищна система на САЩ, в Руската федерация гробищата са собственост на държавата. Официално те са места с историческо и културно предназначение и са защитени територии. Тази земя може да се използва единствено за тази цел.
Има и неща обаче, които са специфични. През вековете по руските земи битуват различни традиции и нрави, но най-влиятелна, без съмнение, е руската православна традиция. Тук, обаче, говорим не за самото погребване, а за елементите, които отличават руските гробища от гробищата в други култури.
Най-характерната черта на руските гробове са оградите около всеки парцел с гроб, дори и най-малките.
Тези огради се появяват през втората половина на XX в. по една тъжна и проста причина – недостига на земя. С нарастването на населението гробищните парцели стават все по-скъпи. Освен това хората предпочитат да бъдат погребвани до гробовете на своите роднини.
Така че оградите по естествен път започват да разделят различните парцели в гробищните паркове. Още през XX в. около тези огради започват да се формират определени традиции. Руски потребител на интернет пише: "Оградата защитава този свят от другия свят. Нещо като граница между живота и задгробния живот". Хората вярват, че когато напускаш гроба, трябва да затвориш вратата на оградата, "за да може починалият да не излезе", или "духът на покойника да не смущава живите".
Оградите между гробовете днес са нещо обичайно дори на места, където има достатъчно земя, – малки, отдалечени селца, където населението е малко и гробищата са малки. Изглежда, тези огради са се превърнали в традиция. "Сякаш хората все още чувстват нуждата и желанието да си отделят интимно и уединено място, дори след като напуснат този свят", казва Ерван.
Мемориалните пейки са нещо обичайно в западния свят. В руските гробища обаче те обикновено са разположени точно до гроба, за да може близките "да поседят с мъртвите".
Това е така по прагматични причини: за гробовете често се грижат възрастните членове на семействата – бабите, които просто трябва да поседнат след дългата разходка до гроба. Освен това саденето и плевенето на цветята на гроба е много по-удобно в седнала позиция – гробното място обикновено не е много широко, така че тази работа може да се върши, докато човек седи на пейката.
Често на гроба има и маса – за помените.
Помените на гроба са езическа традиция. Храненето до гроба е символ на единение с покойника, знак, че той продължава да е част от семейството. Това е култ на предците, които славяните (а и не само) почитат като могъщи посредници.
В славянските традиции поменът се нарича тризна. Той включва къпане на тялото на покойника, обличането му в най-хубавите му дрехи и погребването или кремирането на тленните останки. Всичко това се прави под акомпанимента на песни и музикални инструменти. С въвеждането на християнството по руските земи тризните са забранени – хората, които се опитват да продължат езическите традиции, са анатемосани от църквата и в крайна сметка изолирани от обществото.
Според църквата помените с храна на гробищата са нещо неправилно – гробът съдържа смъртното тяло на покойника, а душата му е безсмъртна. Ето защо е напълно безпредметно да се търси общуване или единение с покоен член на семейството на неговия гроб. Много по-удачно е той да бъде поменат с посещение в църквата или молитва.
Руснаците обаче продължават да изпълняват този ритуал – те ходят на гробовете на близките си и спазват определени ритуали. Нещо напълно нормално е "да пиеш с покойника", когато някой член на семейството посещава гроба на свой близък – в този случай, те вдигат тост с надгробния камък или паметник. Четенето на поезия също е нещо обичайно – но пеенето и танците не са позволени.
След помен храната и напитките се оставят на гроба или на пейката – но никога на земята. Какво се оставя? Сладки, бисквити, парчета салам на малко парче ръжен хляб; водка в пластмасова чаша. Гробарите обикновено не докосват тази храна, тъй като се смята, че това може да им донесе лош късмет.
Докато карате кола из руската провинция, често можете да видите гробища в гората, където гробовете са почти натъпкани между корените на дърветата. Когато гробището не е в гората, често в него има гъста растителност.
В традиционна Русия рязането на дървета в гробищата е строго забранено. Смята се, че древните славяни почитат дърветата – например на децата в руските села им е забранено да се катерят по тях, защото се смята, че така смущават вътрешния им дух (освен това, ако паднеш, можеш да си счупиш врата). Сеченето на дървета в гробищата е строго забранено – все още хората вярват, че в тях живеят "душите" на покойниците.
Друго възможно обяснение, е че руснаците просто не обичат да гледат гробовете на открито, без този свят да бъде "защитен" от странните сили на задгробния живот.
Новите гробища обаче, появили се далеч от центровете на градовете в края на XX в., на открити полета, нямат толкова растителност – освен ако наоколо няма жилищни блокове.
В Русия гробищата никога не са шумни и весели – там няма широки алеи за каране на колело или тичане сутрин – гробищата не се смятат за място, където човек може да прекара свободното си време. Дори посещението на гробищата е някак формализирано – по традиция, роднините почитат покойниците си на годишнини или на празници като Задушница (в руската православна традиция има 5 такива дни годишно).
Шумното говорене, смехът, пеенето на гробищата много бързо ще ви докарат остри критики от всяка баба или друг човек там, включително гробарите. В Русия, която все още е силно повлияна от езическите традиции, мъртвите не бива да бъдат притеснявани.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си