Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Родченко (1891-1956) е роден в апартамент над театър в Санкт Петербург, в който баща му работи като реквизитор. От ранно детство момчето се потапя в света на изкуството: апартаментът на Невски проспект се намира точно над сцената, така че Родченко буквално преминава над нея всеки път, в който иска да излезе. През 1904 г. семейството се мести в Казан. Първоначално Александър учи за... зъботехник, но скоро се отказва и през 1910 г. става доброволец в Казанската художествена школа.
През 1914 г. в града идват обещаващите руски футуристи Владимир Маяковски и Дейвид Бурлюк. Родченко отива на тяхна поетична вечер и тя става повратна точка в живота му. Той осъзнава, че иска да свърже съдбата си с футуризма. През същата година среща бъдещата си съпруга и творчески партньор Варвара Степанова.
Веднъж в Москва Родченко среща Владимир Татлин, основоположника на руския конструктивизъм, който нарича творбите си "контраоблекчения". Той кани Родченко да се включи във футуристична изложба. Според Родченко Татлин му повлиява дълбоко: "Научих всичко от него: отношение към професията, нещата, материалите, храната и самия живот..." Родченко е добър ученик, достатъчно добър, за да се превърне в един от топ иноваторите на конструктивизма (одобрен от държавата стил, който се характеризира с прилагане на абстрактни дизайни към основни и рутинни обекти).
Родченко работи като художник и графичен дизайнер, преди да започне да се занимава с фотография и фотомонтаж. Опитът му в рисуването е различен. Човек не може просто да избере едно от произведенията му и да каже: това е типичният Родченко! Трябва да се разгледат много негови творби, за да се добие представа за него като художник. През 1921 г. в знак на признание към Казимир Малевич и неговия емблематичен "Черен квадрат", Родченко се сбогува с рисуването с триптих, озаглавен "Три цвята. Жълт. Червен. Син". Така той обявява "края" на рисуването си. "Доведох рисуването до логичния му край", заявява художникът.
През 1923 г. Родченко среща Владимир Маяковски, водещ поет на руската революция. Те правят агенция, позната като "Реклам-Конструктор". Родченко създава невероятни графики, докато Маяковски пише запомнящи се стихчета. Те правят около 50 постера, стотици надписи на магазини, опаковки на бонбони и други хранителни продукти.
Родченко е един от първите, които виждат потенциал във фотомонтажа. Той го възприема като нова форма на изкуство и експериментира с тази техника, доколкото може.
През 1924 г. Родченко решава буквално да вземе нещата в свои ръце. Той си купува лека 35-мм ръчна камера и започва да експериментира с ъглите и перспективите.
Родченко използва фотографията, за да разшири границите на това, което вижда, и начина, по който го вижда. Той улавя света отгоре, отдолу и от всички страни, подканяйки зрителя да види невижданото. "За да научиш човек да наблюдава нещата от нови ъгли, ежедневните познати обекти трябва да му се покажат от тотално неочаквани перспективи и от неочаквани ситуации. Новите обекти трябва да се изобразяват от различни страни, за да се осигури пълно впечатление за обекта", казва художникът.
Родченко, както веднъж отбелязва съветският поет и критик Осип Брик, се стреми да превърне познатото в "сякаш невиждано преди". Той дори снима природата все едно, че тя е нещо чисто техническо. Дървото се превръща в мачта или заводски комин, докато цветето прилича на антена или витло.
Най-голямото предизвикателно е буквално да се промени гледната точка на хората, като се разшири способността им да наблюдават нещата. През 1928 г. Родченко пише над 10 есета, които заявяват фотографските му принципи.
През 1920 г. Родченко започва да преподава във ВХУТЕМАС (Висши художествено-технически работилници), чиято образователна програма е подобна на тази на небезизвестния Баухаус, който съществува в Германия от 1919 г. до 1933 година. Учениците му в Москва получават комбинация от практически опит и образование, като създават физически обекти от нулата. Под ръководството на Родченко те създават неконвенционални обекти, като автобусна спирка и офроуд влак-шейна.
През 1925 г. Родченко е изпратен в Париж, за да вземе участие в Международното изложение за модерно декоративно и индустриално изкуство. Родченко проектира "Клуб на работниците" в съветския павилион. Парижката публика също е впечатлена от пропагандните му графики. Неговите постери печелят сребърен медал на изложението в Париж.
В късните 1920-те съветските авангардни художници са обвинени във формализъм, а Родченко е разкритикуван за "придържане към буржоазните влияния" на френски и немски фотографи. Художникът е дълбоко разстроен от обвиненията: "Как така, подкрепям съветската власт с цялото си сърце и работя с най-доброто от себе си, с вяра и любов към нея, и изведнъж всички сме грешни?", пита се той.
През 1933 г. Родченко има шанса да подобри отношенията си със съветските власти. Той е помолен да направи дизайна на издание на списание на държавната пропаганда, озаглавено "СССР на строителната площадка" и посветено на построяването на Беломорско-балтийския канал. Родченко прави ясни, силни снимки и отново се връща на [одобрения от държавата] път, като става един от създателите на новата "пролетарска" естетика. Снимките му на спортни паради са апотеози на социалистическия реализъм. Но крехката идилия на Родченко със съветската държава се разпада през 1937 година. Той не приема напълно режима и работата му вече не му носи удовлетворение. Връща се към рисуването в края на 1930-те години и прави снимки на циркови артисти през 1940-те години.
След Великата отечествена война, към края на живота си, Родченко твори много малко. Уморен от политиката в изкуството, той прави дизайни за книги и албуми. През 1951 г. Родченко е изключен от "Съюза на художниците". Само четири години по-късно, до голяма степен с усилията на съпругата му, членството му е възстановено. Но към този момент това вече няма значение.
Александър Родченко и съпругата му Варвара Степанова. Репродукция. Точната дата на снимката не е известна
ТАССВнимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си
