"Москва не вярва на сълзи" – какво означава популярната фраза?

"Нищо не разбрах", казва президентът на САЩ Роналд Рейгън, след като няколко пъти (някои източници твърдят, че общият им брой е осем) гледа мелодрамата на Владимир Меншов "Москва не вярва на сълзи". Самият той пояснява, че в периода на затопляне на отношенията между САЩ и СССР и в навечерието на срещата си с Михаил Горбачов е искал най-накрая да разбере "загадъчната руска душа". Но всичко се оказва напразно.

На церемонията по закриването на Женевската среща на върха съветският лидер Михаил Горбачов и американският президент Роналд Рейгън поглеждат встрани един от друг, 21 ноември 1985 г.

Bettmann/Getty Images

През 1980 г. филмът с метафорично заглавие получава награда "Оскар" за най-добър чуждестранен филм. За няколко поколения съветски граждани той се превръща в култов, но фразата "Москва не вярва на сълзи" се асоциира изключително с въпросната кинолента. Какво означава тя всъщност?

Истината за "жестокия" град

Според сюжета на филма три млади провинциалистки пристигат в Москва, за да постъпят в университета. Те живеят в една стая в общежитието и са решени да успеят в големия град. В първата от двете части на филма главната героиня Екатерина, по примера на съседката си по стая, се преструва на професорска дъщеря и започва връзка със симпатичен московчанин от семейство от средната класа. Скоро тя забременява, измамата е изобличена и той я изоставя.

"Москва не вярва на сълзи"

1979/"Мосфилм"

Във втората част действието се развива около 20 години по-късно и Екатерина вече е успешна жена, изминала пътя от тъкачка в завод до директор на голямо предприятие. Тя сама е отгледала дъщеря си. Единственото, в което не ѝ провървява, е личният ѝ живот.

В тази съветска "приказка" краят е щастлив. Историята за съветската жена, успяла благодарение на собствените си качества и усилия и за средния клас в онези години завършва така, както и започва – Екатерина среща своя "мъж-мечта".

Филмът и днес е ценен заради прозиращата в него истина за живота. Да се преместиш в столицата и да се устроиш там е заветната мечта на много провинциалисти. Неизменни са и начините, по които те се опитват да я постигнат.

Изразът "Москва не вярва на сълзи" се използва, когато нечии сълзи, жалби и проблеми не предизвикват съчувствие и не могат да помогнат да се реши даден проблем. Огромният мегаполис се оказва най-емблематичният пример.

В книгата си "Пословици на руския народ" (издание 1989 г.) Владимир Дал отбелязва фразата като пословица със следното значение: "Не съчувстваш на никого, всички са ти чужди“. А през 1866 г. в повестта си "Воительница" Николай Лесков включва следния монолог на георинята:

"Е, вижте, казват, моите сълзи. Какви сълзи, приятелю? Сълзите са си сълзи и дори на мен самата ми е много жал за теб, защото, както казват, Москва не вярва на сълзи. За сълзи пари не дават".

Татарските реквизиции

Фразата е далеч по-древна дори от произведението на Лесков – датира се от около IV-V век.

Репродукция на миниатюрата "В управлението на великия княз Иван Данилович Калита" от ръкописа "Житието на Сергий Радонежски"

Руска държавна библиотека)/Михаил Филимонов/Sputnik

Според една от версиите тя се появява във времената на древноруския княз Иван Калита, известен със своите непосилни реквизиции. През XIII в. внукът на Чингис хан, Бату хан, разгромява руските княжества. Това са времена, в които Рус е раздробена на множество феодални единици и няма единна централна власт: обособените едно от друго княжески владения се конкурират за територия и влияние. Под гнета на Ордата едни от тях воюват със завоевателите и в крайна сметка отслабват още повече, а други се опитват да постигнат договорености, за да се избавят от разорителните и кървави реквизиции.

Поддръжник на тактиката за преговори с Ордата е московският княз Иван Калита. Той се договаря с хана да събира за него възможно по-големи данъци от руските князе, а в замяна ги спасява от наказателни операции. Според летописците новата система на взаимоотношения между Рус и Ордата носи своите заслуги: татарските набези престават за 40 години. През това време на "затишие" княжествата се възстановяват и укрепват, след което успяват да дадат отпор на татарите.

През целия този период обаче те са докарани до отчаяние от големите данъци. Точният им размер е неизвестен, но историците смятат, че са били съпоставими с бюджета на една неголяма държава. Понякога, за да съберат такава огромна сума, на князете им се налага да вземат пари назаем от търговци, включително от чужбина. А да изплатят огромния дълг често те не успяват до края на живота си и тогава той се прехвърля върху наследниците им. Така и наричат този дълг – "бесермянски" (за руснаците всички мюсюлмани са бесермяни).

След като получава колосален инструмент за влияние на фона на останалите князе, Калита, освен високия данък, иска и още пари – за нуждите на Московското княжество. Това предизвиква спорове сред населението – колко още трябва да се плаща на московския княз? Затова от княжеството в Москва са привлечени т.нар. молители. Със сълзи на очи те молят Калита да намали размера на данъците, но Калита е непреклонен. Освен това той жестоко пресича народните вълнения и публично наказва подобни молители. Оттук идва и изразът "Москва не вярва на сълзи".

Калита управлява до 1340 г. и за този период успява да натрупа огромни богатства, които харчи за покупка на нови земи. Между другото, прозвището Калита, с което той влиза в историята, на древноруски език означава кошница с пари.

Московската тирания

Сергей Иванов. "Баскаки", ​​1909 г.

Музейно дружество "Музей на Москва"/Свободни източници

Втората версия за произхода на фразата вече е от времената след татаро-монголското иго, от XV в., когато на власт е цар Иван III, известен още и като Иван Велики. Прозвището е напълно обосновано: неговото главно постижение е окончателното освобождение на Рус от господството на Ордата през 1480 година.

Николай Шустов. Йоан III сваля татарското иго, къса писмото на хана и заповядва смъртта на посланиците, 1862 г.

Сумски художествен музей "Н. Х. Онацки"/Свободни източници

При Иван III идва и краят на раздробеността и Рус става единна държава. Територията на страната нараства шесткратно и по размери тя става по-голяма от всяка друга държава в Европа. Царят изкупува правата на собственост върху земи, присъединява ги към Москва или ги завладява. А главната териториална придобивка на Москва през втората половина на XV в. е Новгородската република. Слабонаселената Новгородска земя, със своите природни богатства и излаз на море, след завладяването си губи своята самостоятелност и попада под властта на Москва.

И именно през този период от време може би възниква и изразът (по-дълъг и във видоизменена форма в сравнение с тази, стигнала до наши дни): "Москва удря по пръстите на краката и Москва не се поддава на сълзи". Боят по пръстите на краката е боен прийом, при който краката на противника се бият по пръстите така, че той да загуби равновесие и да падне по гръб.

Вижте как руски скулптор се бори с вандали като издълбава барелефи на зайци!

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.