Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Болшой театър отново, както преди 30 години, преживява период на възход на цяло едно поколение. На първо място това е 22-годишният Денис Захаров. Впечатляващ летящ пирует, впечатляващо меко приземяване и умение с лекота да превключва от буколичната постановка "Зле опазено момиче" към ироничната "Чиполино" – тези качества привличат вниманието към Захаров още с първата му поява на голямата сцена.
Тя е преди две години преди края на обучението му в Московската хореографска академия. В последната си година като студент там Денис, по покана на ръководителя на балета на Болшой театър Махар Вазиев, дебютира в "Спящата красавица" с виртуозната партия на Синята птица. Това е безпрецедентен случай в историята – по-рано с подобна чест са удостоявани единствено момичета. Нищо чудно, че в Болшой театър пред Денис се открива пътят към ролите на редица принцове – за три години той е танцувал Лешникотрошачката, принц Дезире от "Спящата красавица", романтика Джеймс от "Силфида" и др.
Може би, обаче, най-добрата му роля до момента е тази на Злия гений в "Лебедово езеро". Тя му е предадена от един от първите ѝ изпълнители – Валерий Луганов.
В редиците на Мариинския театър тя заема скромното място на солистка. В репертоара ѝ засега няма много главни роли, но всяка от тях се превръща в събитие. Илюшкина притежава не само прекрасни външни и физически данни. Тя има уникален стил и несравним "тембър". Тя е и твърдата Одета, и наивно радващата се на първия бал Одилия в "Лебедово езеро", и Люляковата фея, която кара хората да повярват в доброто в "Спящата красавица", и младата Раймонда.
Мария има типичен за петербургските балерини път: тя попада в Академията за руски балет "Ваганов" от художествената гимнастика, а в края на обучението си получава златен медал на международния балетен конкурс "Валентина Козлова" в Ню Йорк. През 2016 г. е приета в трупата на Мариинския театър. Както всички, започва в балетен ансамбъл, но се откроява дори сред Големите лебеди в "Лебедово езеро". А когато получава първата си соло партия, любителите на балета започват да се струпват на триактовите спектакли, за да видят нейните вариации с продължителност по 1-2 минути.
След като завършва академията "Ваганов" в Санкт Петербург, Ксения е приета в Берлинския държавен балет, но се оказва в Москва – в Музикалния театър на Станиславски и Немирович-Данченко. Тя е свикнала да сменя градовете и обстоятелствата, в които живее: израснала е в Самара, където започва да посещава балетна школа. Мобилността е онова, което отличава Шевцова. Още в академията тя танцува много и има обширен за една студентка репертоар. Макар че първата ѝ роля е да стои на сцената със свещник.
Веднъж, обаче, по време на гастрол в Мюнхен, в началото на спектакъла прима-балерината получава травма и Ксения, която гледа спектакъла в залата, скача на сцената насред действието. На практика без подготовка, без грим и прическа, тя изтанцува сложната роля на Мария Ветсера в "Майерлинг". Това ѝ отваря пътя към "Лебедово езеро", "Жизел" и "Баядерка".
А появата в московския театър на художествения директор Лоран Илер от Франция сериозно разширява репертоара ѝ – тя е незабравима в неокласиката "Сюита в бяло" на Серж Лифар и в строгостта на "Вторият детайл" на Уилям Форсайт.
"Тя е много фина артистка – умее да слуша. И не се страхува да се променя". Това казва за своята ученичка Даря Павленко, която неотдавна стана прима на Мариинския театър. Тя среща София в репетиционната зала на балетния театър "Леонид Якобсон". С всяка изминала година тази малка трупа, която се изявява и в Мариинския, и в Александринския, и в Михаловския театър, привлича все повече внимание – дори в постановките на класически балети тя има собствено лице.
Матюшенская е открита в "Дон Кихот", на чиято постановка е поканен датчанинът Йохан Коборг – звезда от Кралския балет на Великобритания. София, която работи в театъра за първи сезон, се оказва идеалната Китри. За тази партия тя е номинирана за руската Национална театрална награда "Златна маска". Това дава тласък на кариерата ѝ: за шест сезона тя се превъплъщава в ролите на Маша от "Лешникотрошачката", принцеса Аврора от "Спящата красавица", Жизел; участва и в световната премиера на балета "Дама Пика".
Той се превръща в звезда още в училище: дълго преди да получи диплома от Новосибирския хореографски колеж, Арсентий е награден на три международни конкурса в Бишкек, Екатеринбург и Петербург. И все пак поканата на сина на шлосер от с. Мошково в Новосибирска област да се присъедини към трупата на Болшой театър се превръща в истинска сензация.
Между другото, няколко месеца по-късно танцьорът решава да замине за Екатеринбург и да се присъедини към театъра "Урал Опера Балет". "Умен. Универсален. Отворен за експерименти. Съчетава харизматичност и виртуозност". Така характеризира 22-годишния балетист художественият ръководител на Уралския балет Вячеслав Самодуров. Още в първия сезон той ангажира доскорошния студент в премиерата на балета "Пахита". Година по-късно Лазарев изтанцува световната премиера на "Заповедта на царя" (L'Ordre du Roi). Всички легендарни балетни принцове също са част от репертоара му.
В Самарския театър за опера и балет върви едноактовият балет "Щраусина" на съветския класик Владимир Бурмайстер. Под звуците на "На хубавия син Дунав" на Щраус той възпроизвежда картината на буржоазния живот във Виена през XIX век. В тълпата е трудно да се съсредоточиш върху отделен персонаж, докато не се появява дама в белоснежен тоалет и шапка с перо. От този момент ти се струва, че този валс е само за нея.
Ксения Овчинникова, която е в ролята на Актрисата, е създадена за този магнетичен образ – тя има таланта да привлича зрителското внимание върху себе си. Той не се проявява изведнъж, макар че възпитаничката на Пермското хореографско училище стремително печели водещи позиции в трупата. Минават години, преди зад солидната техническа подготовка път да си проправят и останалите ѝ таланти. Днес тя е и Одилия в "Лебедово езеро", и Китри в "Дон Кихот" и Медора в "Корсар".
24-годишната Елена приковава вниманието към себе си още като ученичка: тя започва да печели награди от международни конкурси в ранните класове на Красноярското хореографско училище, а през 2016 г. се присъединява към Красноярския театър.
Започва да се учи да танцува на 4-годишна възраст. Родителите ѝ (майка ѝ е лекар, а баща ѝ работи в завод) нямат отношение към театъра, но път в балета я прокарва по-голямата ѝ сестра – Светлана, която в момента е водеща солистка на петербургския Балетен театър "Леонид Якобсон". За разлика от нея, Елена остава в родния си град, където веднага ѝ предлагат да стане солистка.
Със своите изящни крака Свинко е въплъщение на съвременния тип балерини – високи, смели, еднакво свободни и в класиката, и в съвременната хореография. Това се вижда и от репертоара ѝ, където романтичната Жизел е рамо до рамо с игривата Сванилда ("Копелия"), храбрата Купава ("Снежанка") – с Кармен, учтивата принцеса Аврора ("Спящата красавица") – с трогателната Пепеляшка.
22-годишната Диана се оказва в центъра на вниманието, след като получава главната партия в 20-минутния балет "Дева", вдъховен от античния мит за Артемида. Във Воронежкия театър за опера и балет, където Диана работи вече трети сезон, той е поставен от млади московски хореографи.
Кустурова, която попада в балета от художествената гимнастика, е висока, с "безкрайни" ръце и крака и огромни крачки – тя поразява, без обичайните за балета трикове. Макар че владее и тях – в репертоара ѝ също се откроява Одета-Одилия от "Лебедово езеро", Люляковата фея от "Спящата красавица", Мирта от "Жизел" и Гюлнара от "Корсар".
В балета го води майка му. И по-точно – води го от село в Якутското хореографско училище. Но още като ученик той сам свиква да си поставя амбициозни цели. Благодарение на това, когато е на 13 години, той попада в Ню Йорк, където върви финалът на конкурса Youth America Grand Prix, както и в Сочи, където се изявява пред Юрий Григориевич на конкурса "Младият балет на света".
Затова през 2010 г. Афанасиев се присъединява не като част от ансамбъл, а директно като солист. Той компенсира невисокия си ръст и набито телосложение с мощен скок, стремителност и вихреност на пируетите. А репертоарът му отначало е подобаващ – Базил в "Дон Кихот", Солор в "Бадеярка", Спартак. Достигнал върха на йерархията у дома, Афанасиев поема риск и става солист на Московския театър на Станиславски и Немирович-Данченко. Там репертоарът му се разширява със спектакли като "Майерлинг" на Кенет Макмилън и "Сюита в бяло" на Серж Лифар, които той няма шанс да изтанцува в Якутск. С този багаж Сарял се завръща у дома, където днес можете да го видите в ролята на благородния Алберт в "Жизел" и Остап Бендер в балета "Дванадесетте стола".
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си