"Визитната картичка" на всички руски картини, най-популярната и разпознаваема. Видът на занаята, а същевременно и моделът, традиционно носи името на мястото на произход и производство - село Хохлома в Нижегородска област. Съществува легенда, че занаятът идва от старообрядческите иконописци от XVII век.
В миналото хохлома се е рисувала върху дърво - предимно върху съдове и кухненски прибори, както и върху дървени мебели. Особено известни са руските дървени лъжици, изрисувани в хохлома. Елементите винаги са нарисувани на черен фон с ярки червени, зелени и златни цветове. Основните мотиви са горски плодове и билки, можете да намерите и птици.
Смята се, че гжел прилича твърде много на делфтския порцелан и на синьо-бялата китайска керамика, но няма преки доказателства за това. Грънчарските изделия произхождат от село Гжел в Московска област и околните села, където от древни времена се добива чудесна глина.
Порцеланът, произведен от местна глина, е оценен дори в двора на цар Алексей Михайлович, а през XVII в. в Гжел се развива производството на съдове за аптекарския орден и за нуждите на "алхимията". През XIX век има около десетина фабрики, които произвеждат съдове за хранене, керамични плочки и керамични изделия в техниката майолика с флорални орнаменти, както и играчки във формата на животни. Всички те са в характерните синьо-бели цветове.
Живописта по ковани калаени подноси в село Жостово, Московска област, води началото си от 1825 г., когато търговията е пренесена тук от Урал от князете Демидови. В Тагил вече има успешно производство на рисувани подноси, а местните художници, които работят в стила на федоскинските миниатюри, са привлечени към занаята край Москва. В резултат на този синтез на изкуство и занаяти са създадени подносите "жостово", които днес са една от най-популярните "народни" марки.
Цветовете на самия поднос и на картината могат да бъдат различни, като основната характеристика на композицията е цветният букет в центъра на подноса. Майсторите изобразяват както градински, така и полски цветя и билки. Майсторите рисуват с маслени бои на няколко слоя, като постигат обемно изображение.
Палехската лакова миниатюра е сравнително млад занаят. Талантливи иконописци и майстори на религиозна живопис и църковни картини от село Палех (област Иваново) започват работа в него след революцията. През 1918 г. се появява Палехското художествено декоративно обединение.
В новата антирелигиозна съветска държава художниците съсредоточават уменията си върху "древната живопис". Те изобразяват сюжети от народни приказки и литературни произведения, като използват иконографски техники, по-специално темперни бои. Майсторите първо рисуват дървени предмети, а след това - папие-маше. Стилът палех се използва най-вече за рисуване на декоративни предмети на черен фон с ярки червени и златни цветове, най-често ковчези, както и различни малки сувенири.
Произхождащ от Городец в Нижегородска област, този занаят може да бъде проследен до XIX в. и до рисуването на прелки. По-късно се среща и върху дървени мебели и други предмети, като сандъци, ковчези, шейни, прозоречни капаци и дори врати. Народните майстори изобразяват жанрови сцени от ежедневието на търговци и селяни.
Сюжетите и героите могат да бъдат много различни - и сватовство, и пиршество, и разходка. Снимките на коне, птици и други животни са често срещани. Отличителна черта е богатството от цветове и контрастните преходи между тях.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си