Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
В края на XIX в. в Русия на мода излиза "руският" или "неоруският" стил – представители на най-различни сфери на изкуството се обръщат към "корените" и започват да търсят вдъхновение в националния фолклор. И така мотивите на народните приказки проникват и в архитектурата (появяват се сгради, подобни на старинните тереми), и в музиката, и, разбира се, в живописта. Именно тогава в цяла Европа прогърмяват и знаменитите "Руски сезони" на Сергей Дягилев, които отново са насочени към руските сюжети в театъра.
Виктор Васнецов (1848-1926) е може би най-известният сред художниците, които интерпретират приказната тема, – той рисува впечатляващо количество картини с фолклорни сюжети. Смятат го за основоположник на "неоруския" стил в живописта. Той започва да твори като художник-реалист и изминава целия път до модерна.
Вторият най-известен художник, оставил огромно "приказно" наследство, е Иван Билибин (1876-1942). Той работи и като театрален художник, оформяйки оперите в руските сюжети – "Княз Игор" на Александър Бородин, "Жар-птица" на Игор Стравински, "Златното петле" и "Садко" на Николай Римски-Корсаков, "Руслан и Людмила" на Михаил Глинка и много други. Но най-много се прославя и влиза в историята благодарение на книжните илюстрации към руските приказки и особено тези на приказките от Александър Пушкин, написани по народни сюжети.
И други художници се насочват към приказната тематика. Например под влиянието на познанството си с Виктор Васнецов, Иля Репин рисува знаменитото си приказно платно за епичния герой Садко, който поема към морското дъно и по нареждане на морския цар търси невести – морски красавици.
Модернистът Михаил Врубел (1856-1910), който е увлечен от рисуването в стила на модернизма и символизма, се обръща към библейските сюжети и най-вече към ангелите и мистиката, но и към народните приказни мотиви. Жена му Надежда Забела-Врубел е известна оперна певица и участва в постановките на Дягилев на "руска" тематика – "Садко" и "Приказка за цар Салтан". Смята се, че под влиянието от тези спектакли Врубел рисува приказния си цикъл.
Избирателно към приказната тематика се насочват и други художници. Известният театрален художник Леон Бакст (1866-1924) особено се прославя с ескизите си към балета на Игор Стравински "Жар-птица", чиято премиера се състои в парижката Гранд опера.
Приказната тема присъства и в творчеството на Сергей Малютин (1859-1937), театрален художник и книжен илюстратор.
След революцията иконописците от Палех, известни със своите миниатюри, са принудени да се откажат от иконите и религиозните сюжети. Но преориентират майсторството си към руските приказки, като основават "Артел на древната живопис". Сега материалите им за рисуване са не дъски за икони, а лакирани кутийки.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си