10 главни картини на Марк Шагал, които трябва да познавате

За дългия си живот – от 97 години – Марк Шагал създава много картини, графики, витражи. Летящи хора и животни, цигулари и ангели, извивките на Айфеловата кула и плавните линии на къщите на родния му Витебск – художникът създава специален свят, в който като в калейдоскоп е отразена бурната история на ХХ век. Нека узнаем повече за нея чрез десет произведения на майстора.

"Аз и селото" 

1911 г.

МоМА, Ню Йорк

Пристигайки да учи в Париж през 1911 г., 23-годишният Шагал се потапя в нови преживявания. Среща се със Соня Делоне и Андре Лот, Блез Сандрар и Гийом Аполинер. Изложбените зали стават негов втори дом – той внимателно изучава картините на импресионистите, опитва новите направления футуризъм и кубизъм. Вдъхновен от стила на "дивите" художници, през същата година Шагал рисува едно от най-поетичните обяснения в любов към родния край. Това не е толкова пейзаж, колкото изображение на цялата вселена, което отразява носталгията по простия начин на живот. Той изобразява себе си в зелено, което според него символизира възкресение и радост. Неговият наставник в Санкт Петербург Леон Бакст, виждайки работата, възкликва: "Вашите цветове сега пеят!"

"Цигулар" 

1912-1913 г.

Музей Стеделийк

След като се установява в известния парижки "Кошер", той отново рисува много родния си Витебск. Без пари, Шагал използва всичко, което може да мине за платно. "Цигулар" рисува върху карирана покривка. Нейната рисунка все още ясно се вижда върху дрехите и обувките на музиканта. Сватбите и погребенията във Витебск винаги са с цигулар. Той присъства на всички важни събития в живота на човека. Художникът го поставя на покрива на къщата неслучайно. Веднъж Шагал признава, че има чичо, който се качва на покрива, за да не го безпокоят, когато яде компот.

"Автопортрет със семейство пръсти" 

1913 г.

Музей Стеделийк

Във Франция Шагал преживява небивал възход. "Нито една академия не би ми дала всичко, което научих, докато се скитах из Париж, разглеждах изложби, музеи и витрини", пише той. През 1912-1914 г. представя работите си в Салона на независимите. Сред тях е първият му френски автопортрет. Художникът се изобразява в модерен костюм, работейки върху картината "Русия, магарета и други". Любовта към Париж и Витебск също се проявява тук, не случайно зад гърба на художника се вижда Айфеловата кула, а над статива се появява родния му "град на църкви и синагоги". И още – мечтата за признание. Шагал рисува себе си със седем пръста на едната си ръка.

"Рожден ден" 

1915 г.

МоМА

Най-важната среща в живота на Шагал става във Витебск. През 1909 г. той се прибира от Петербург. На гости се запознава с Берта Розенфелд и веднага се влюбва в нея. "Сякаш се познаваме от дълго време и тя знае всичко за мен. Така разбрах, че това е жената за мен". След като се завръща от обучението си в Париж през 1914 г., той я среща отново и година по-късно се женят. Оттогава неговата съпруга и муза се появява на платна му в продължение на десетилетия.

"Над града" 

1918 г.

Третяковска галерия

Той продължава да рисува жена си, понякога него и нея, а с появата на дъщеря им Ида – рисува цялото семейство. Жените в картините на Шагал имат разпознаваеми черти: бледо лице, красиви черни очи – винаги е тя, главната жена в живота му. Според художника той не завършва работата си, без да чуе нейното мнение. Той я нарича душа, свое творение. Често изобразява себе си и жена си да летят над града – любовта наистина им дава крила. Бела Шагал умира през 1944 г., но за художника тя остава вечен източник на вдъхновение.

"Бяло разпятие" 

1938 г.

Чикагски институт за изкуства

През 30-те години в живота на Шагал се случват няколко сътресения наведнъж. В Германия работата му е класифицирана като дегеративно изкуство и след поредица от еврейски погроми през 1938 г., които го ужасяват, той рисува платното "Бяло разпятие", в което говори за гоненията на еврейския народ. В онези години семейството му вече живее в Париж, а през пролетта на 1941 г. режимът на Виши го лишава от френско гражданство. Заедно с приятели успяват да се преместят в САЩ.

"Сватбени огньове" 

1945 г.

частна колекция

След смъртта на Бела художникът не докосва четките в продължение на девет дълги месеца. Той е смазан от мъка. По-късно, в памет на своята любима, рисува картината "Сватбени огньове", изобразяваща един от най-щастливите моменти в живота му. Шагал увековечава паметта на Бела, като издава книги с нейните мемоари, които са преведени на френски от дъщеря им Ида.

"Нощ" 

1953 г.

частна колекция

През 1948 г. Шагал се завръща във Франция. Издадени са книги с негови илюстрации – "Мъртви души" на Гогол, "Басни" на Ла Фонтен, работи и за графики по Библията. Но в същото време художникът претърпява промени в личния си живот. Ида го запозна с Валентина Бродская. Срещата се оказа съдбовна, те се женят и заминават на меден месец в Средиземно море, след което се установяват в Сен Пол дьо Ванс близо до Ница. Но както и преди, в сърцето му живее Витебск, за който той копнее с неясна тревога за бъдещето.

"Цирк" 

1964 г.

частна колекция

Шагал се възхищава на цирка от детството си от момента, в който вижда представление на акробати във Витебск. Художникът го нарича най-трагичното представление на земята. След като посещава Парижкия зимен цирк, той създава поредица от произведения на тази тема и през целия си живот отново и отново се връща в този празничен гротесков свят. Две от монументалните си творби – за театър "Уотъргейт" и операта във Франкфурт на Майн, посвещава на цирка, изобразявайки ездачи и животни, клоуни и акробати.

"Аврам и трите ангела" 

1960 – 1966 г.

Национален музей Марк Шагал в Ница

През 30-те години на миналия век Шагал тръгва на пътешествие из Светите земи. Пътуването оставя силно впечатление у него, той успя да започне проект за илюстрации към Библията, но интересът му към тази тема далеч надхвърля границите на една възможност. Витражи, гоблени, гравюри, картини, свързани с Библията, стават една от ключовите теми на художника, а по-късно и основата на посветения на него музей във френския град Ница. Мащабната картина "Авраам и трите ангела" е Шагаловият прочит на сюжета на "Троицата". Платното неволно влиза в диалог с известния шедьовър на Андрей Рубльов.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

• Абонирайте се за канала ни в Telegram
• Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
• Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
• Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.