Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Пиесата "Братя Карамазови" на Лев Додин на сцената на Московския академичен театър "Владимир Маяковски"
Сергей Пятаков/SputnikДмитрий, Иван и Алексей са тримата синове на бащата Фьодор Карамазов – сластен и циничен провинциален земевладелец. Те са с напълно различни характери и разбирания за живота.
Най-малкият – Алексей, е около 20-те и вече се готви да стане монах. Той е вярващ и прекарва цялото си време в близкия манастир със стария и мъдър монах Зосима. Средният син Иван е човек на науката, философ и скептик с хладен ум. Той непрекъснато се съмнява и се опитва да разбере дали има Бог и дали има такова нещо като душа… И непрекъснато спори с Алексей по религиозни теми.
И Алексей, и Иван се тревожат за отношенията на баща им с най-големия син. Дмитрий, най-големият син от първия брак на Фьодор, никога не е бил глезен с внимание от баща си, любов, а да не говорим за пари. Още като много малък се мести в къща на роднина и оттогава не са се срещали често. Дмитрий е емоционален и се пали лесно (всъщност, той най-много прилича на баща си по темперамент). Романът започва с това как Дмитрий моли баща си за пари и за част от наследството му и го обвинява, че не е участвал в отглеждането му. Но Фьодор не иска да му даде нищо. Ужасните им отношения се усложняват още повече от факта, че и двамата обичат една и съща жена на име Грушенка… А тя ухажва и двама им.
Дмитрий отчаяно преследва Грушенка и се опитва да я хване с баща си. Иван дори се страхува, че Дмитрий е способен да убие баща им заради пари и заради въпросната жена. Една вечер, когато Дмитрий излиза да пие с Грушенка, пристига полиция и им казват, че баща му е бил убит… Дмитрий е основният заподозрян и го арестуват.
Истинският убиец обаче се разкрива пред Иван. Излиза, че убиецът е лакеят на бащата, който е и негов таен син от крепостна селянка. Смердяков (на руски фамилията се превежда като "смрадлив"), както се казва той, казва, че бил вдъхновен от размислите на Иван – щом няма Бог и няма морал, значи всичко е разрешено. В същото време, Смердяков има алиби, защото се преструва, че е получил епилептичен пристъп. Смердяков обаче не може да си прости стореното и се самоубива.
Финалната част на романа е дълго описание на процеса срещу Дмитрий. Иван разказва историята за Смердяков, но изпада в истерия, затова никой не му вярва и всички си мислят, че просто иска да спаси брат си. Прокурорът и известен адвокат пък изнасят невероятни речи. Накрая невинният Дмитрий е осъден на затвор.
Достоевски заема идеята за сюжета от истинска криминална история, която прочел във вестника. Тя обаче е само детективската част от романа – смисълът му е далеч по-дълбок. Последната творба на Достоевски е размисъл за любовта, греха, Бог и морала. Романът е невероятно психологически (а Достоевски е пионер в психологическото писане сред руските писатели). Той прави опит да разбере руската душа и да направи дисекция на мислите и поведението на героите. Защо действат така? Какво ги кара да извършват всички тези грехове? Това всъщност вълнува писателя.
Героят на име Зосима е стар монах, който дава мъдри съвети и живее своя християнски живот, изпълнен с дисциплина и молитви. Той има прототип в реалния живот – Амвросий Оптински – старец и монах, който се смята за светец още приживе. Образът му е пример за вярата, която може да спаси душата.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си