Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Бившият чиновник Павел Чичиков е съвсем обикновен и невзрачен човек. Пристига в непознат провинциален град и се представя за помешчик. Посещава местните помешчици, като им отправя много странно предложение. Чичиков иска да купи крепостните селяни (или "души", както са наречени в книгата), които вече са починали… Там е работата, че през XIX век, преди да настъпи отмяната на крепостното правило, се провеждат ежегодни държавни ревизии на крепостните. И, ако някой е починал между двете ревизии, той си остава на теория жив – до следващата ревизия. Няма никаква логика Чичиков да иска да притежава "мъртви души" – те просто не са му необходими като живи хора. Но притежаването на голямо количество крепостни селяни ще му е от полза, за да го сметнат за голям помешчик. А това от своя страна ще вдигне социалния му статус (а планът му е да ги препродаде на банката като живи хора и да получи повече пари за тях).
По-голямата част от повествованието е посветена на странстването на Чичиков от един дом в друг. Всички помешчици по пътя му са различни хора (но всички те отразяват истинските черти от характера на руснака), точно както и именията им. И всички реагират по различен начин на предложението. Някои се плашат, други се изненадват, трети дори се опитват да се пазарят и да поискат по-висока цена за своите "мъртви души"!
Накрая Чичиков съумява да купи няколко "души" и благородниците в провинциалния град започват да си шушукат, че той е милионер. Дамите забелязват един изгоден ерген. Но… призрачният успех не трае дълго. Накрая всички научават, че Чичиков е купил просто "мъртви души", което разочарова хората и те пускат далеч по-лоши слухове за него. Разстроеният Чичиков трябва да напусне града…
Първото и пълно заглавие на книгата е "Странстванията на Чичиков или Мъртвите души" и авторът определя жанра като епическа поема, затова често е сравняван с "Одисея". Наред с основната сюжетна линия, Гогол дава доста обширни лирически бележки, в които разказва за руснаците и Русия. Една от най-известните сред тях е разсъждението му над радостта от бързата езда с тройка коне. Започва с фраза, която по-късно се превръща в идиом: "Защото кой руснак не обича да кара бързо?" и накрая се чуди: „А ти, моя Русия, не караш ли и ти с висока скорост като тройка, която никой не може да изпревари?". Той се опитва да разбере какво означава това бясно препускане, но въпросът остава реторичен.
Гогол планира да напише голям роман в три тома, който да наподобява структурата на Дантевата "Божествена комедия". Първата част е по-скоро "Ад" на Данте, втората – "Чистилище", а третата – "Рай". Всъщност авторът успява да довърши само първата част и, също като в Дантевия "Ад", в нея няма нито положителни герои, нито оптимистични сюжетни линии. В нея се говори за греховете и мръсната мизерна руска действителност и лицемерните хора. Гогол започва своето "Чистилище", но се оказва, че не успява да изобрази нито един герой с някакви положителни черти. Ядосан от това, че е неспособен да изпълни намерението си, той изгаря втория том на "Мъртви души" и умира девет дни по-късно.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си