Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Между ГДР и СССР има активен културен обмен, който се отразява и на киното. В Източна Германия се показват съветски филми, заснети по руската класическа литература от XIX-ти и XX-ти век – "Война и мир", "Как се каляваше стоманата". За децата е създаден анимационният филм "Ну, погоди", който на немски се превежда като Hase und Wolf.
Съветските зрители от своя страна също с удоволствие гледат продукцията на източногерманското филмово студио DEFA. Най-популярни са съвместните филми на СССР и ГДР – "Щит и меч", "Хора и зверове". Филмите, заснети без участието на Москва, също събират пълни зали със зрители.
Докато на Запад се гледат уестърни, в социалистическите страни се развиват техните аналози – "истърните", или "червени уестърни". Перлите на този жанр са филмите за индианци с югославската звезда Гойко Митич. Те са много популярни в СССР. Ако съставим класация на най-касовите източногермански филми в Съветския съюз, то те ще заемат повече от половината от позициите в челната десетка. Най-успешният от тях е филмът "Апачи", който събира повече от 40 милиона зрители – почти една трета от тогавашното население на страната.
Индианските филми на DEFA са реакцията на ГДР на западните филми с подобна тематика. На първо място това са адаптации на приключенски романи на Карл Май, заснети във ФРГ. Западните филми са достъпни за публиката на социалистическите страни и тя много ги харесва. По тази причина Източният блок трябва да предложи на жителите си свой аналог, който да измести любовта към западната продукция от сърцата на публиката. Така през 1966 г. се появяват "Синовете на Голямата мечка", последвани от повече от десет филма, базирани на романите на Лизелот Велскопф-Хенрих, Джеймс Фенимор Купер, Томас Майн Рид, които са познати на съветските деца.
Ако западните филми показват индианците като кръвожадна тълпа, враждебно настроена към героичните бели хора, то източните филми предлагат диаметрално противоположен поглед върху историята. В тях силни и смели индианци стават освободители на родината си и се противопоставят на потисничеството на колонизаторите, които потискат и понякога дори се опитват да унищожат коренното население на Америка.
Заобиколени от аура на благородство и героизъм, индианците силно навлизат в игрите на съветските деца. "Играта на "индианци" се смята за по-престижна от "играта на война", "червени и бели" или "шпиони и граничари". Дори най-популярните съветски герои – Неуловимите отмъстители, отстъпват по популярност на Улзана и Бдителния сокол", спомнят си съвременници.
В края на 1950-те години са пуснати наведнъж четири съвместни филма на Франция и ГДР. Един от тях е адаптацията на "Клетниците" на Виктор Юго, историята на бившия затворник Жан Валжан и неговия преследвач, полицейският инспектор Жавер. Повечето от актьорския състав, сценаристите и режисьорът Жан-Пол льо Шаноа са изселници от Франция, голяма част от масовите сцени са заснети в Източна Германия.
Киното, което обединява капиталистически Париж със социалистически Берлин, е направено с голям размах – в снимките са включени мащабни декори и огромен брой статисти. Сега "Клетниците" се смята за един от първите европейски блокбъстъри.
Все пак касовият успех на филма в СССР не е осигурен само от това. Произведението на Юго е много обичано тук, по това време в Съветския съюз вече има родна филмова адаптация на книгата, това е филмът "Гаврош" от 1937 година. Вярно е, че тази лента, адаптирана за младите зрители, е значително съкратена спрямо първоизточника. От всички сюжетни линии на епичния роман е запазена само историята за съдбата на момчето революционер, което героично умира за справедлива кауза.
"Клетниците" на льо Шаноа също не е напълно идентичен с текста на Юго. Основната разлика е възрастта на главните герои. Ако в оригинала те принадлежат към едно и също поколение, то във филма от 1958 г. Жавер среща Жан Валжан като дете, което е син на надзирател в затвора.
Лентата се състои от две части и продължава близо 3,5 часа. В основното съветско списание за кино "Советски екран", където "Клетниците" и техният режисьор получават пълен анализ, се отбелязва, че филмовият екип "успява, без да претоварва действието с изобилие от подробности, да избере всичко най-интересно и необходимо, за да характеризира епохата, главните и второстепенните герои".
За този филм в "Съветски екран" се пише само кратко съобщение: "Тази приказка е близка до децата не само в Чехословакия, но и в Съветския съюз. Тя влиза в съкровищницата на приказките от цял свят". Въпреки това известната история за просто момиче, страдащо от атаките на мащехата си, но поради качествата си се омъжва за принц, изпълнена от чехословашкото студио Barrandov и източногерманската DEFA, толкова се харесва на съветските младежи, че все още се излъчва по телевизиите в Русия.
Чехословакия адаптира и филмира приказката на чешката писателка Божена Немцова, превръщайки я в "Три ореха за Пепеляшка". Бюджетът, отпуснат на режисьора Вацлав Ворличек обаче не е достатъчен за филма. Така Източна Германия се присъединява към проекта, която удвоява първоначалната сума, а също така подарява на филма живописния замък Морицбург и немски актьори, изиграли краля и кралицата, Ролф Хопе и Карин Леш.
Отпечатъкът на Германия се запазва и в сюжета на филма. Магията идва на помощ на Пепеляшка не чрез феята кръстница, а чрез ореха, точно като в историята на Братя Грим. Въпреки това, за разлика от старата приказка, героинята не чака външна подкрепа, а е готова сама да се бори за щастието си с принца.
Между другото, в СССР много обичат и други приказки на DEFA – "Приключенията на малкия Мук", "Цар Дроздбрада", "Госпожа Буря", "Златна гъска", "Снежанка и Червената роза", "Огниво", "Регентруд", "Нос джудже".
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си