5 факта за разделението на православната и католическата църква

Официалната дата на "Великата схизма" е 1054 година. При все това разногласията между западното християнство начело с папата и източното християнство начело с патриарха на Константинопол започват още по-рано. По това време техни християнски църкви вече съществуват не само в Палестина, Рим (и почти цяла Европа), Гърция и Византия, но и в Армения, Грузия, Египет, Сирия - и дори в Древна Рус. Можете да си представите колко различни са били. Изтокът и Западът вече са се разминали много силно по отношение на култури, традиции (и дори климат) и имат напълно различни възприятия за света и начина на живот - и не се разбират.

Това води до толкова силно противопоставяне, че църквите си налагат взаимни анатеми, които са отменени едва през 1965 година. Очевидно различията във възгледите на двете църкви имат дълбоки духовни и идеологически корени, с чието описване и досега се занимават теолози и богослови. Ще разкажем за официалните противоречия, които са на повърхността.

1. Една от причините е разделянето на Римската империя

Фреска, изобразяваща Първия Никейски събор в Сикстинския салон на Ватикана

Cesare Nebbia

Как изобщо става възможно християнската църква да се раздели на западна и източна? Е, за това допринася разделението на самата Римска империя. В началото на IV в. император Константин I спира гоненията на християните и им разрешава официално да изповядват вярата си. Той свиква и първия Вселенски архиерейски събор, на който е прието християнското символ верую, според което Бог Син е единосъщен на Бог Отец. Утвърдени са и основните християнски канони.

Константин, който бяга от варварските племена, атакували Рим, премества и столицата на Римската империя в Константинопол. В борбата за власт потомците на Константин фактически разделят единната империя на Западна (с център Рим) и Източна (с център Константинопол). Тогава Византия се сдобива със свой епископ макар той все още да е подчинен на папата. Още през V в. обаче византийският епископ приема титлата Вселенски патриарх. Той все още признава първенството на папата, но се смята за самостоятелен.

2. Претенциите на папата за лидерство в църквата

Замислен кардинал, 1904 г

Свободни източници

Папата се смята за пълновластен йерарх на цялата християнска църква – първо заради първенството на Рим, бившата столица на империята, и второ като пряк наследник на първия папа - първовърховния апостол Петър. Рим обаче възприема първенството си не като патриарх "пръв сред равни", а иска да бъде единен централен орган на управление.

Не само Византия, но и други църкви на Изтока - Антиохия, Ерусалим, Александрия - принципно не са съгласни с това. Те признават византийския вселенски патриарх, но не искат да признаят папата за единствен глава на цялата църква. Според предание Александрийската църква е основана от апостол Марк и нейното влияние се разпростира върху цял Египет. В същото време главата на църквата едновременно носи титлата и на папа, и на патриарх (и често действа като посредник в спора между Рим и Константинопол).

3. Спорове за Светия Дух и причастния хляб

The doctrine of the Filioque, from the the high altar of the chapelle Saint-Marcellin, Boulbon, Франция(фрагмент)

Свободни източници

Едно от първите и основни богословски разногласия е свързано със Светата Троица. Блаженият Августин, който е богослов и епископ в Северна Африка, развива учение, наречено "филиокве". Според него Светият Дух произлиза от Бог Отец и от Бог Син. Тази доктрина е възприета от латинската Западна църква, но пък е отхвърлена от Източната църква. Според една по-стара традиция, изложена в Библията, Светият Дух произлиза само от Отца (също както и Сина). Източните йерарси съзират в това изопачаване на Новия завет и омаловажаване на ролята на Светия Дух. Затова православието се определя като по-вярно учение ("ортодоксия" и се превежда като "правилното учение").

Приемането от Рим на "филиокве" ("filioque" – в превод от латински означава "и от Сина") като официален символ на вярата в началото на XI в. се счита за една от най-важните причини за разкола.

Освен това възникват различни спорове между Изтока и Запада, свързани с богослуженията - например за това кой хляб да се използва за най-важното богослужение - Евхаристията. Източната църква се обявява за квасния хляб, а западната - за безквасния хляб. Източните християни заклеймяват използването на безквасен хляб като връщане към юдаизма. Такъв "мъртъв" хляб, така да се каже, означава само тялото на Христос, но не и неговия дух.

4. Борба за земи и "Великата схизма"

Папа Лъв IX получава съобщение от императора (Реликва от Светата кръв на Исус от абатството Вайнгартен)

Landesmuseum Württemberg

Всъщност християнската църква никога не е била напълно обединена (по-точно това е било така единствено в самото начало). Въпреки всички вселенски събори и опити за обединение на църквата, разногласията и противопоставянията между епископите на Рим и Византия не стихват. Докато на Изток се изповядват догмите, приети на вселенския събор, Рим е подложен на всякакви нови влияния - на германци, франки и т.н. Когато норманите (северните хора) завладяват част от Южна Италия, която е сферата на влияние на Константинопол, те заменят църковните обреди по гръцки образец с латински.

В отговор на това византийският патриарх Михаил Керуларий затваря "латинските" храмове в Константинопол. Нещо повече - изпълнителите на патриаршеската воля започват да унищожават латинския безквасен хляб за богослуженията. Керуларий иска освен това папата да признае патриарха за равен. През 1054 г. папа Лъв IX отказва и изпраща свои пратеници в Константинопол, за да разгледат въпроса. Той дори предава фалшифициран документ, в който се казва, че самият император Константин бил прехвърлил неразделната власт над цялата християнска църква на папата. (Папата разчита и на военната помощ на Византия в борбата срещу норманите).

Патриархът разбира, че документът е фалшив, и отказва на папата, след което папските пратеници анатемосват патриарха, а в отговор патриархът пък анатемосва тях и папата...

5. Древна Рус избира източното християнство

Кръщението на княгиня Олга

Иван Акимов

Първият владетел в Рус, приел християнството, е княгиня Олга. А нейният внук княз Владимир през 988 г. вече е покръстил цяла Рус. Хрониката описва подробно как той избира вяра, как пратеници на различни религии идват при него и го убеждават да избере техния Бог. Има и пратеници на папата и "гръцки философи" от Константинопол. И се предполага, че Владимир харесва литургичните правила на Източната християнска църква.

Най-вероятно Владимир не иска да попадне под едноличното влияние на папата. В същото време Рус отдавна има разнообразни търговски и политически връзки с Византия. А византийското християнство е по-изгодно. През 988 г. Владимир превзема византийския Корсун (сега Кримски Херсонес) и иска в замяна на мир да се ожени за сестрата на императора, принцеса Анна. Императорът, под заплахата от нахлуването на Владимир в Константинопол, се съгласява, но поставя условие - Владимир да стане християнин. Очевидно императорът осъзнава, че по този начин е възможно да "опитоми“ съседа, който вече не веднъж е атакувал Византия. Заедно с принцеса Анна в Русия пристигат византийски духовници и църковни служители, които започват да покръстват руснаците, както и да разпространяват грамотност и да преподават Божия закон.

Към 1054 г. разделянето на двете църкви в Рус все още не води до автокефалия и страната дори няма собствени славянски епископи, всички те са гърци, изпратени от Византия. Затова младата руска църква все още е много зависима от Източен Рим - и именно по неговия път "православието" продължава по-нататък.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

• Абонирайте се за канала ни в Telegram
• Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
• Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
• Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.