Масленица – как езическият славянски празник се превръща в народна руска забава

Владимир Смирнов/ТАСС
В Русия нито една смяна на сезоните не се отбелязва с такъв размах, както изпращането на зимата: народните тържества траят цяла седмица!

А при това днес никой не се смущава от това, че в рамките на тази седмица хората вземат участие и в помени, и в жертвоприношения, и в езически ритуали за плодородие. Всички тези традиции са остатъци от предхристиянските обичаи на славяните. За тях Масленица символизира пробуждането на природата, нейното възраждане, плодородие, а това значи и подготовка за работа на полето.

Към какви ключови понятия се обръщат славяните, като празнуват Масленица?

Слънце

Идването на пролетта означава, че слънцето започва да свети по-ярко и по-дълго. Предците ни са си представяли Слънцето като огненно колело, което се търкаляло по небосвода, и денят се сменял с нощ. Така колелото става атрибут на ритуалите, свързани със слънцето.

"Руските селяни, посрещайки пролетното слънце по време на Масленица, карали шейна с прът в средата и въртящо се колело на пръта. В Сибир на това колело поставяли момче, облечено в женска рокля и трико, което съвпада с нашата народна традиция, олицетворяваща слънцето в женски образ", пише фолклористът и изследовател на културата на славянските народи Александър Афанасиев в книгата си "Поетични възгледи на славяните за природата" (1865-1869).

Дъжд

Наред със Слънцето, за селяните е не по-маловажна и животворната влага – пролетните дъждове и бури, които също така се стремят да "предизвикат" чрез особени ритуали. В съзнанието на древните хора небесата представлявали океан, а облаците били плаващи по него лодки или кораби.

Масленица

Афанасиев представя сведения, че в Сибир по време на Малсеница свързвали една за друга няколко шейни, символизиращи кораб с всички необходими съоръжения и платна: на предните шейни впрягали до 20 коня, на кораба настанявали честна Масленица (името на народния празник заменя позабравеното име на древна богиня) и мечка (зооморфичното въплъщение на бога на гръмотевиците). В някои градове имало обичай на масленичната седмица да се "плава" с голяма лодка, поставена на плъзгачи (като на ски).

"Също така неотдавна в Архангелск на Масленица през града минаваше бик, качен на огромна шейна, теглена от двайсет или повече коня: това беше пролетното посещение на Перун (славянския бог на гръмотевиците и мълниите), който яздеше в буреносен облак. Според различни поетични вярвания богът на гръмотевиците или сам е действал като свиреп бик, или като пастир е карал облачни крави в небето и ги е доил с мълнии", пише ученият.

Борба между доброто и злото

Смяната на сезоните е замисляна като борба на отиващата си зима (и свързаните с нея неземни, хтонични сили) и настъпващата пролет (и разцвета на живота).

Смяната на времето, противоборството между двете начала, получава отражение в ритуалните борби, които имат състезателен характер. Към тях се отнасят и руските юмручни боеве "стенка на стенку", масленичната игра на топка, превземането на снежния град и др., отбелязва руският фолклорист-славист и етнолингвист Татяна Агапкина в книгата си "Митопоетически основи на славянския народен календар. Пролетно-летен цикъл" (2002).

Жертвоприношение

Времето на преход от зима към пролет се съпровожда и с ритуално "убийство" на сламено чучело, което се изгаря на четвъртия ден от масленичната седмица. Символичните значения на този акт могат да са няколко: или чучелото олицетворява "умиращата" стара година, или символизира смъртта, а изгарянето му означава тържество на живота.

Изгарянето на чучелото за Масленица

Фолклористът, етнограф, езиковед и археолог Всеволод Милер (1848-1913) смята, че чучелото олицетворява старата година, която бива убита преди настъпването на новата. Друг фолклорист – Евгений Аничков (1866-1937), предполага, че чучелото символизира смъртта, а изгарянето му – тържеството на живота.

Съветският филолог Владимир Проп (1895-1970) пък подчертава, че в миналото плашилата не са били просто изгаряни. Пепелта от тях се е давала на земята, за да подсили продуктивните ѝ сили и да насърчи плодородието. Важно е, че селяните са извършвали ритуала именно на засята нива.

Подобен ритуал се изпълнявал и в дома: изгаряли се малки кукли, а пепелта се хвърляла в двора при добитъка, за да се насърчи плодородието му, пише съветският етнограф А.Б. Зернова. В същото време Масленицата в никакъв случай не трябвало да бъде оставяна непокътната за Великия пост. Това само подчертава езическия характер на празника.

Плодородие

Основното значение на масленичната седмица е да се създадат условия за умножаване на живота.

Хоровод

На тази цел в частност отговаря хороводът: танцът, който включва движение в кръг, въплъщава процеса на въртене, усукването като метафора на живота, и бил насочен към получаване на добра реколта от зърнени култури, казва Татяна Агапкина. Подобна задача е възлагана и на шейните и Масленицата: колкото по-дълго е пътуването, толкова по-голяма е реколтата от лен.

Идеята за плодородието се разпростира не само върху обработваемата земя и добитъка, но и върху човека. Младежите устройвали предбрачни игри особено съвместните пързаляния с шейни; позволено им било дори и да се целуват на публични места.

Вижте още: 5 от най-странните обичаи на Масленица

По време на празненствата около огъня на Сирни Заговезни често се използвали ругатни, викове и песнопения с еротичен характер.

"В руския Север, в Урал, Сибир и на други места в последния ден на Масленица един или повече мъже разигравали в студа как Масленица се пари в банята. За целта мъжът, имитиращ Масленица, се събличал гол, вземал метла, влизал в лодка и се къпел там за забавление на тълпата", пише Агапкина.

Възпоминание

Според селяните мъртвите предци били както на оня свят, така и в земята и по този начин са можели да влияят на нейното плодородие. Затова било важно да се си спомнят за тях. Основното ястие на погребалната трапеза в Русия са палачинките.

Празнуване на Масленица в Суздал

В Рязанска губерния преди погребението пекат палачинки за помен, като първите слагат откъм главата на починалия. В погребалните обреди починалите роднини сякаш са канени да опитат първата палачинка, пише съветският и руски езиковед-славист Валери Мокиенко (роден през 1940 г.).

Палачинките, естествено, стават част и от празнуването на Масленица.

В Тамбовска губерния първата палачинка се поставя на прозореца за душите на родителите, в Калужка губерния в събота преди Масленица се оставя в параклиса за родителите, а на други места я носят в църковния двор и просто я поставят на гроб. В някои провинции благочестивите жени я ядат на Масленица в памет на починалите. По този начин първата палачинка е била предназначена за починалите, един вид почит към предците, осигуряваща връзка с отвъдното.

Впрочем по-късно тази функция отива на втори план и палачинките започват да се асоциират директно с Масленица. Например през 2022 г. ВЦИОМ провежда анкета и изяснява, че в течение на масленичната седмица 87% от руснаците планират да ядат палачинки.

Датите за празнуване на Масленица

Народни празненства на Адмиралтейския площад в Санкт Петербург

Тъй като Масленица е свързана с природните цикли и преди всичко с дължината на светлата част от деня, логично е да се предположи, че трябва да се отбелязва от 21-22 март – веднага след пролетното равноденствие: така предполага етнографът Всеволод Милер. И все пак датите на масленичната седмица и сега са плаващи, защото са свързани с Великден, който е предшестван от Великия пост.

По време на поста шумните тържества и чревоугодничеството са напълно неуместни, но църквата и не може да отмени популярния и древен народен празник, тъй като би предизвикала вълна от недоволство. А с оглед на това, че болшинството православно население правят селяни, естествено свързани с аграрните цикли, на църквата ѝ се налага да се смири с езическата традиция. И Масленица е вписана в църковния календар под името Сирна седмица и е "определена" за осем седмици преди Великден.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

  • Абонирайте се за канала ни в Telegram
  • Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
  • Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
  • Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Вижте още:

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"