Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Когато бяхме на гости на съвременни чуваши, бяхме поразени от украшенията на жените им. Те представляваха нещо като шлемове, покрити плътно със съветски и старинни монети. След това се оказа, че това са съвсем обикновени накити за глава и огърлици. Традиционните украшения от монети на чувашките жени понякога тежат цели 15-16 кг!
Монетите се използват за направа на накити от много коренни народи в Русия: те се носят в Удмуртия, Татарстан, Марий-Ел, Башкирия. Вероятно сте виждали тежките огърлици от мъниста, които на руски се наричат "монисто". Но именно в Чувашия тези женски накити достигат невероятни мащаби.
Централно място заема накитът за глава, който се изработва самостоятелно. При момите, които нямат мъж, шапката се нарича "тухя" и прилича на воински шлем, а при омъжените жени тя носи името "хушпа" и е с открита корона с дълга "опашка". Тежката опашка помага жената да държи гърба си изправен.
Шапките са обшити щедро с тежки сребърни монети, а ако не достигат, то се използват и "жетони" – т.е. имитации на монети. Най-хубавите монети се слагат на слепоочието и при ходене те звънтят най-силно. Използват се само монети, които вече не са в обращение. В музеите и на стари снимки ясно се виждат и чуждестранни монети, които най-вероятно са попаднали в Чувашия по р. Волга – главен търговски път в миналото. Освен монети, на накитите за глава се използват и перли и малки раковини. Те също в миналото са показател за благосъстояние.
"Момичето си слага тухята, когато навлиза в детеродна възраст, като така показва, че е готова да се омъжи и да продължи рода", разкзва Надежда Селверстрова, завеждаща Музея за чувашка бродерия в Чебоксари. Тухята се носи постоянно, а заедно с нея може да се носят и огърлица от монети (тя се нарича "чапчушка") и обеци ("алга").
По време на сватбената церемония момичето си слага хушпа, а тухята си предава на по-малките си сестри. "Хушпата се носи по празници", разказва Надежда. "Когато жената остарее, тя предава хушпата на най-голямата си дъщеря, а самата тя ходи само с шал на главата. Ако жената носи хушпа, която звънти, то това е знак, че още може да ражда".
Освен накити за глава, чувашките жени носят и т.нар. "шюлгеме" или огърлица. Външно то прилича на нещо като чантичка или портомне, направено изцяло от монети с декоративна закопчалка в центъра (на нея често е изобразен родовият знак). От монети се правят и обеци, наричани "алга", които също са тежки и издават силен звън.
Тези накити, както смятат чувашите в миналото, са талисман, които пазят от зли сили, казва Надежда. "По правило момичетата се дават за жени в далечни места, за да няма близкородствени бракове. Когато пристига на новото място, булката трябва да покаже своето положение, но и да се предпази от нови, още непознати духове". В традиционните чувашки вярвания всичко живо си има дух – от изворите до горите.
Защитни сили притежават не монетите, а среброто, от което те са направени. Днес вече е доказано научно, че този метал може да убива бактериите. А златни монети и жетони в чувашките накити на практика липсват.
Между другото, за произхода на "шлема" от монети има и една фантастична легенда. Според нея в далечните времена сред предците на чувашките жени имало амазонки, които се славели със своите бойни заслуги. Последните техни представителки се заселили в Поволжието и облеклото им се превърнало в народна носия на чувашите. Между другото, в мъжката народна носия на чувашите няма монети.
Само на пръв поглед изглежда, че народните носии са нещо, дошло от дълбоката древност. Истината е, че хората в дълбоктата руска провинция започват да носят съвременно облекло само преди няколко десетилетия. А по-рано всички си го шият (а някои и тъкат) сами.
Чувашите много ценят своите сребърни украшения, които се предават от поколение на поколение. Но днес те на практика са изчезнали, защото по време на индустриализацията и разкулачването в ранните години на СССР, а после и по време на Великата отечествена война чувашите предават своите монети на държавата. С получените пари се купува техника – от трактори до танкове. В гладните години монетите се разменят за храна.
Може би последните подобни исторически накити днес могат да се видят само в много отдалечени чувашки села и в етнографските музеи. "Носят ни своите семейни украшения, просто за да могат да се съхранят", казва Надежда.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си