Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Това гигантско платно е с размери 3 на 5,8 метра. За първи път е показано пред публиката на изложба на т.нар. передвижники (художници-реалисти) през 1887 година. Първите впечатления са противоречиви, а някои критици дори сравняват картината с прояден персийски килим.
Творбата е купена от Третяковската галерия в Москва и все още е изложена там, като днес е една от най-ярките перли в колекцията ѝ.
Името ѝ е Феодосия Морозова и е благородничка с изключително елитен произход. Дъщеря е на иконома на царицата – Прокофий Соковнин. Когато е на 17 години се омъжва за 54-годишния благородник, държавник и военачалник Глеб Морозов, един от най-богатите мъже в Русия. Има болярска титла и тя става боярина (болярка) – жена на болярин.
След смъртта на съпруга ѝ живее в луксозно имение с около 300 слуги и е близка до двора на цар Алексей Михайлович.
През 1650-те години патриарх Никон инициира църковните реформи, които педизвикват Схизмата на Руската църква. Царят подкрепя промените, но някои благородници, включително Морозова, са против тях.
Тя става част от старообредците, които са против официалната Църква. Сближава се с протойерей Авакум, един от идеолозите на движението, който по-късно е изгорен жив. Цар Алексей иска да накаже Морозова заради нейната нелоялност, но тя има високопоставени застъпници и дори жената на царя моли да не я наказват.
Дълбоконабожната болярка, обаче, е в опозиция и спира да посещава събитията, организирани от двора. Царят се ядосва, когато тя отказва да присъства на втората му сватба, и заповядва да я арестуват.
Заедно със сестра си болярката е окована (което е нещо немислимо за благородничка) и е пратена в манастир в Боровск край Москва. Благодарение на високопоставените си приятели, включително от царското семейство, тя не е изгорена жива, но е оставена да умре от глад.
Човек може да прекара буквално часове пред тази картина, разглеждайки детайлите, лицата и облеклата. А близо до творбата в галерията има и няколко от скиците на Суриков, направени за нея.
Боярината е изобразена в окови и седи в каруца, която е на път да я откара на заточение. Едно от първите неща, които ще забележите, е изразителното лице на благородничката. Тя изглежда отчаяна, изтощена и бледа, но решителна и почти фанатична. Това е необичайно изборажение на образа ѝ, който преди това се появява в няколко картини като старообредски светец, а не като боец. А по-ранна скица, направена от Суриков, показва друга емоция на лицето ѝ...
Много важна част е дясната ръка на Морозова, вдигната над главата ѝ. Тя е в поза, с която староверците се кръстят с два пръста. Това е един от символите на движението, защото реформата кара хората да се кръстят с три пръста.
Според староверците Исус Христос е разпънат на кръста в двойствената си природа на Бог и Божия син, а не според концепцията за Св. Троица (Баща, Син и Светия дух), която се появява по-късно.
Важна част от картината и реалната причина тя да е толкова голяма са хората наоколо. Те са изключително показателен пример за традиционното руско облекло през XVII век. Но много изразителни са и лицата им. Има хора, които се подиграват на фанатизираната жена. Има обаче и много тъжни, объркани и дори ужасени хора. Изглежда, че те съчувстват на Морозова и може би дори приемат нейната представа за вярата, но не са достатъчно смели, за да изразят мислите си, защото се страхуват от преследване.
Но един мъж изглежда не се страхува – просякът, който седи със скръстени крака върху парцали, бос в снега. Той също е направил знака с двата пръста. Тези хора в миналото в Русия са наричани "юродиви" или "свещени глупаци". Те могат свободно да изричат истината и се смятат за благословени от Бога.
Около картината се вдига много шум и тя предизвиква голям интерес пез 1887 г., когато е изложена за първи път. Съвременниците на подобни исторически творби са със смесени чувства, но всички са съгласни за едно: платното на Суриков е изключително талантливо реалистично отражение на"Стара" Русия преди Петър Велики.
Как може един художник в края на XIX в. да е толкова точен? Работата е там, че Василий Суриков е израснал в Сибир, където живеят много старообредци. Те все още са в полулегална позиция и са наследници на хората, заточени там през XVII в. заради вярата им. Именно така той се запознава с историята на Морозова, която е света мъченица за староверците.
Суриков много съчувства на тези хора, смятани за фанатици от по-голямата част от светското общество в Москва и Санкт Петербург през XIX век. Затова в картината му има такъв богат спектър от емоции.
В същото време, успехът на творбата се дължи и на нарастващия интерес към "Руския стил" и всички автентични руски неща. След два века на всеобхватно влияние на европейското изкуство в Русия в края на XIX в. художниците се обръщат към местния живот и започват да рисуват селяни, да описват живота на обикновените хора и ежедневието в средновековна Русия.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си