Три икони на Божията майка, защитавали Русия

Владимирска икона на Божията майка – спасението на Москва от Тамерлан

Според преданието тази икона е нарисувана от самия евангелист Лука. Това не означава, че конкретна икона е нарисувана от самия Лука, но тя е прерисувана от икона, създадена от евангелиста. Иконата попада в Русия от Византия около 1130 г. като подарък на светия киевски княз Мстислав Владимирович. Иконографски изображението принадлежи към типа Елеус (Умиление) – Детето се прекланя към бузата на Майката.

Третяковска галерия/Свободни източници

През 1160 г. един от основателите на Североизточна Рус, княз Андрей Боголюбски, пренася иконата във Владимир, откъдето идва и името, с което тя е известна. По време на превземането на Владимир от Бату Хан през 1238 г. металният капак е снет от иконата, но самата тя е запазена.

През 1395 г. емир Тамерлан потегля към Москва и почитаната икона е изпратена в Москва, за да защити града от врага. Когато тя пристига в града, войските на непобедимия Тимур, както още е известен Тамерлан, внезапно спират край Елец и се връщат обратно. Историците все още спорят за причините, поради които това се случва, но московчани го възприемат недвусмислено – тази свята икона се застъпва за Москва и отблъсква завоевателя от града. На мястото на срещата ("стретение") на иконата впоследствие е основан Сретенският манастир, на който е кръстена улица "Сретенка".

През 1480-а, по време на Стоенето на Угра, иконата окончателно е пренесена в Москва и поставена в събора Успение Богородично, отдясно на иконостаса. От XVI в. всички руски царе са короновани до нея. Иконата освен това освещава с благодатта си церемонията по избиране на митрополити и патриарси: запечатаните имена на избраните (жребии) са се поставяли в нейния кит, след молебена се е изваждал един от жребиите, който царят разпечатвал и обявявал.

От декември 1999 г. Владимирската икона на Божията Майка се намира в църквата-музей "Свети Никола" в Толмачи към Държавната Третяковска галерия в Москва.

Казанската икона на Божията Майка – освобождението на Москва от поляците

Казанската икона, според легендата, е намерена през 1579 г. в Казан след пожар, изпепелил града. Богородица се явила на сън на десетгодишното момиче Матрьона, като ѝ посочила мястото, където може да намери светият образ. Матрьона изтичала да разкаже съня си на градската стража и на дълбочина метър под земята, на пепелището, останало от стара къща, била намерена иконата. Тя се отнася към типа "Одигитрия" в съкратен вариант. Свещеникът Ермолай (по-късно патриарх Хермоген, 1530-1612 г.), на когото хората, които открили иконата я отнесли, я прехвърля в Гостинодворската църква, където е служил. Чудесата с иконата започнали веднага след пренасянето ѝ в храма – двама слепи били излекувани. Копие на иконата е изпратено в Москва на Иван Грозни и по негова заповед на мястото, където е намерена иконата, е основан Казанският Богородицки манастир.

Казанският събор

Legion Media

През 1611 г. казанското народно опълчение поема към Москва, за да освободи столицата от полско-литовските нашественици. Опълчението взема със себе си Казанската икона. С нея то отвоюва Новодевичския манастир от поляците, но не ги побеждава. През 1612 г. иконата е върната обратно в Казан, но по пътя казанското опълчение се среща с второто, нижегородското опълчение под ръководството на Минин и Пожарски. Иконата е отнесена в Москва, а нейно копие е изпратено в Казан.

На 22 октомври 1612 г. второто опълчение с Казанската икона на Божията майка превзема Китай-Город, а впоследствие освобождава Москва от поляците. Иконата остава в Москва и през 1636 г. е поставена в Казанския събор, специално построен на Червения площад.

Не се знае точно къде се намира оригиналът на иконата, но и двата образа са почитани – в Казанския Богородицки манастир в Казан и в Казанския събор в Москва. Казанското копие е откраднато през 1904 година. Похитителите са открити, но те казват, че иконата е унищожена и оттогава се смята за изгубена. Московското ѝ копие е откраднато от Казанския събор през 1918 година. Най-почитано е копието, намиращо се в Богоявленския събор в Елохово, Москва. Въпреки това по време на съществуването на иконата десетки нейни копия се разпространяват в цяла Русия, стотици църкви и манастири са основани в името на иконата.

Иконата от Елоховския събор на Москва

Свободни източници

Смоленската икона на Божията майка – спасение от хан Батий и благословение преди Бородинската битка

Произходът на тази икона се губи назад във вековете. Според една от легендите император Константин IX Византийски я подарява на дъщеря си Анна, която става съпруга на руския княз Всеволод Ярославич и по-късно майка на Владимир Мономах. Този княз през 1095 г. пренася иконата от Смоленск, в основания от него събор Успение на Пресвета Богородица.

Според легендата през 1239-а, по време на нашествието в Русия на войските на хан Батий (Бату), един от монголските отряди стига до Смоленската земя. Жителите на града се молят на Божията майка, която опазва Смоленск от нашествениците, които спрели на един ден път от града. Монголците обърнали назад.

През XV в. по някакви причини иконата се озовава в Москва, а през 1456 г. по заповед на великия княз Василий II Тъмни тържествено е върната в Смоленск. Сбогуването с нея става на Девическото поле, където по-късно е основан Новодевическият манастир на името на иконата – в него има копие на иконата, вероятно направено през 1456 година.

Молебен в навечерието на Битката при Бородино, Николай Самокиш

Свободни източници

През 1812-а, в навечерието на битката при Бородино, епископ Ириней Смоленски донася иконата в Москва. Преди битката тя обикаля първата линия на Бородино. Участникът в битката Иван Липранди пише: "Тържественото шествие през целия лагер на свещенослужители в пълно одеяние, със запалени свещи и хоругви, с иконата на Дева Мария от Смоленск, придружени от напълно побелелия фелдмаршал, генералите Барклай, Багратион, Бенигсен, Платов, корпусни и други генерали, гологлави, изведнъж промени чувствата на всички и на всеки. Да! В края на свещената процесия всички мечтания, всички страсти угаснаха, на всички им стана по-леко; всички престанаха да се почитат като земни, отхвърлиха светските грижи и станаха като отшелници, готови да се бият до смърт".

След победоносното прогонване на французите от Смоленск, на 5 ноември 1812 г., иконата е върната в събора Успение Богородично в Смоленск. През 1941-а, след окупацията на Смоленск от германските войски, иконата изчезва безследно. За най-древно копие на иконата в момента се счита изображението, съхранявано в музеите на Московския Кремъл.

Смоленската икона на Божията майка, Дионисий, 1482

Руски музей/Свободни източници

Разбира се приемането на тезата за "спасението" на Русия чрез икони е част от вярата. В действителност тя е защитавана от безстрашни воини, а Руската църква почита и прославя герои и свети мъченици като Георги Победоносец или Дмитрий Солунски. С развитието на държавата в историята на Русия се появяват и други свети воини – Дмитрий Донской и Александър Невски.

За историята на образите на свети воини в руското изкуство – от домонголското време до XX столетие – разказва изложбата "Небесното войнство. Образ и почитание" (до 20 август 2023 г.) в Музеите на Московския Кремъл.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

• Абонирайте се за канала ни в Telegram
• Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
• Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
• Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.