Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Руските православни църкви са строени в различни части на света по различно време и по различни причини. Преди Руската революция църквите в европейските страни са строени за руската общност, която е живяла там. За богатите руснаци е обичайно да пътуват до Европа за лечение или просто за отмора, но там пътуват и известни руски писатели, художници и композитори.
В същото време в страни извън Западния свят руски православни храмове се строят по инициатива на мисии, изпратени там да проповядват християнството. Така например е построена руска църква в Япония.
След Руската революция през 1917 г. голям брой вярващи, избягали от комунистическия режим, емигрират от Русия. Тези хора също се нуждаят от църкви, които са построени със средства, събрани от енорията, или дори откупени от местни църкви.
Църквата е построена в чест на починалата велика княгиня Елизавета от семейство Романови. Тя се омъжва за херцог Адолф от Насау-Люксембург и се установяват във Висбаден. Година след брака им Елизавета умира при раждане и съпругът ѝ построява църква на гроба ѝ. Сега в църквата се намира най-голямото православно гробище в Европа.
През XIX в. Висбаден е популярна дестинация за почивка на руската аристокрация, така че църквата е посещавана от много вярващи. Наред с другите, император Николай II и съпругата му Александра Фьодоровна я посещават по време на почивката си. След революцията от 1917 г. броят на енориашите се увеличава благодарение на имигрантите. Църквата все още е отворена и дори има неделно училище, което носи името на Достоевски.
За руската общност не винаги е било възможно да построи своя собствена църква и тогава енорията наема или купува сгради от други вероизповедания. Ето защо някои православни църкви се намират в сгради, нетипични за руската архитектура. Такъв е случаят с църквата на Йоан Кронщадски в Хамбург. Сградата е построена от лютеранската община в началото на XX в., но постепенно броят на енориашите намалява толкова много, че общината не може повече да поддържа църквата. През 2004 г. тя е продадена на Православната църква. Евангелската църква на Германия проявява голямо съдействие: руската общност плаща само за земята, върху която е построен храмът, а сградата му е купена за едно евро.
През 2005 г. църквата е осветена на празника на праведния Йоан Кронщадски.
Руската аристокрация започва да пътува до Сан Ремо в средата на XIX в. – лекарите препоръчват курорта за лечение на белодробни заболявания. Съществува версия, че идеята за създаване на руски храм в града е предложена за първи път от императрица Мария Александровна, съпруга на Александър II.
Но планът е осъществен много по-късно, при управлението на Николай II. Още през 1913 г. във все още недовършената църква започват служби.
Подготовката за строежа на църквата започва през 1900 г., а първият камък е положен през 1903 година. Покровителка на строежа е императрица Мария Фьодоровна, съпруга на Александър III. Първоначално тя е сгодена за брата на съпруга си, царевич Николай. Той обаче скоро умира от болест и прекарва последните си дни именно в Ница.
Самият храм е построен едва през 1912 г. с личните средства на император Николай II.
През XIX в. в Париж постоянно или временно живеят около 1000 руснаци. Малката православна църква към руското посолство обаче не може да побере всички. Тогава свещеникът на посолството – Йосиф Василиев – инициира изграждането на нова църква и лично започва да събира средства. В събирането им се включват не само православни християни, но и католици и протестанти. Архитекти са Роман Кузмин и Иван Стром.
След революцията от 1917 г. Франция е притегателен център за руската емиграция, затова в катедралата са погребани много известни личности: писателят Иван Тургенев, предприемачът Сергей Дягилев, певецът Фьодор Шаляпин, художникът Василий Кандински и много други.
Любимата дъщеря на граф Пьотр Шувалов умира при раждане в кантон Во през 1872 година. Графът иска тя да почива в православен храм. През 1878 г. той построява църквата "Света Варвара" (името на светицата, на която е кръстена дъщеря му).
И до днес в църквата се провеждат редовни богослужения. Въпреки мащабния ремонт някои части от интериора все още се нуждаят от реставрация и църквата активно търси финансиране.
Идеята за построяването на църквата е на ръководителя на руската мисия в Светите земи Антонин Капустин. През 1881 г., когато великите князе Сергей Александрович и Павел Александрович идват като поклонници в Светите земи, Антонин им разказва за своята идея. Още през 1882 г. Русия получава документи за собственост върху парцел на склона на Елеонската планина.
През 1888 г. строежът е завършен. Църквата е поддържана със средства от императорското семейство и дарения, а днес храмът се управлява от Руската православна църква и Руската православна задгранична църква.
Основаването на църквата е инициирано от тайния съветник Александър Проворов през 1896 година. Той е и един от основните спонсори на строежа, заедно с някои руски търговци и индустриалци. След тригодишен строеж храмът е осветен.
Малката сграда е с капацитет от едва 60 души. Дъбовият едноетажен иконостас е специално донесен от Санкт Петербург.
Към края на XIX в. в Ню Йорк се формира голяма православна общност. По това време е взето решение да се построи църква, която да побира до 900 души. През 1900 г. председателят на строителния комитет на храма пристига в Русия, за да търси средства за строежа. Първите 5000 рубли той получава от Николай II, а други 500 рубли – от Йоан Кронщадски. Много православни християни последват примера им и за кратко време са събрани около 80 000 рубли.
През 1902 г. храмът е осветен. От 1905 г. той става катедрален храм – духовен център на руското православие в Северна Америка.
Най-старият руски православен храм в Африка е построен през 1931-1932 г. по молба на руски емигранти. Скоро православни църкви започват да се строят и в други марокански градове.
Малкият брой на енориашите многократно провокира въпроса за закриване на църквата. Но новият поток от руски мигранти през 1980-2000 г. спасява църквата в Рабат, а през 2010 г. дори се извършва основна реставрация на сградата.
Руският мисионер Николай Японски (Касаткин) е настоятел на църквата към руското консулство в японския град Хакодате. През първите години от пребиваването си в новата страна той сам изучава езика и културата на Япония, а по-късно дотолкова владее езика, че превежда на японски език свещени писания. Той става и основател на руската духовна мисия в Япония
Мисията е успешна и в Токио започват да се появяват православни храмове. За да се построи катедрала, са необходими средства и през 1880 г. Николай Японски заминава за Русия. Докато проповядва в различни градове, той събира 130 000 рубли. През 1891 г. храмът е осветен – японците го наричат "Николай-до".
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си