Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
В началото на XIX в. Русия е обхваната от идеите на романтизма. А войната с Наполеон през 1812 г. поражда невероятен възход на патриотизма. Руското общество започва да се обръща назад към историята си, да търси героични моменти в нея, да си припомня легенди и неизбежно да съчинява нови.
Придворният историограф Николай Карамзин написва многотомната "История на Държавата Руска", която, според Александър Пушкин, дори всички обществени дами бързали да прочетат. Историята на собствената му страна дотогава е почти непозната. "Древна Русия сякаш е била открита от Карамзин, както Америка е открита от Колумб", пише Пушкин.
Много популярен е например романът на Михаил Загоскин "Юрий Милославски, или Руснаците през 1612 г." (1829) за това как благодарение на народното опълчение Русия успява да се освободи от полските нашественици.
По времето на Николай I (втората четвърт на XIX в.) започва увлечението по Средновековието и рицарството. Навсякъде започват да се търсят артефакти, свързани с героите на националната история.
Още в началото на XIX век Оръжейната палата, "съкровищницата" на Московския кремъл, се превръща в открит музей. Но историческите реликви и антики в нея понякога получават измислени атрибути. Изведнъж най-известните експонати - доспехи, жезли и шлемове – започват да се приписват на велики герои от миналото. Ето най-невероятните от легендите, които отдавна съпътстват тези важни исторически предмети.
През XIX в. е разпространено мнението, че това "кресло" от слонова кост е подарък на великия княз Иван III (1440-1505) от "гръцките царевичи" по случай брака му с византийската принцеса София Палеолог.
За първи път тронът е описан през 1807 г. от археографа Алексей Малиновски, без да се позовава на никакви източници, а след това атрибуцията е повтаряна многократно от други историци. Легендата за византийския произход на артефакта е опровергана от служителите на Оръжейната палата през 1884 г., но той продължава да се приписва на Иван III.
Но по съветско време изведнъж се появява нова легенда - в първия съветски пътеводител на Оръжейната палата от 1964 г. се казва, че тронът датира от XVI в. и "е принадлежал на Иван IV Грозни". Възможно е това да се дължи на една скулптура от края на XIX в., изобразяваща Иван Грозни на трона.
Съвременната атрибуция на трона е предложена през 1990-те години. След като проучват документите от XVII-XVIII в. и анализират декора, служителите на Оръжейната палата изказват предположението, че тронът най-вероятно е изработен от майсторите на Оръжейната палата, вероятно с участието на западноевропейски майстори. И че той датира от времето на цар Алексей Михайлович (1626-1676). При това двуглавият орел и други отделни пластини са създадени чак през XIX век.
Една от основните регалии на царска Русия е прочутата шапка на Мономах, с която е коронясван царят. Според легендата византийският император Константин IX Мономах я изпратил заедно с много други царски регалии и подаръци на руския княз Владимир Мономах (чиято майка произхожда от византийско семейство). С тези подаръци са свързани много легенди. По-късно историците опровергават тази версия и установяват, че Константин вече е починал, когато Владимир е само на две години. А произходът на шапката така и си остава загадка.
Но има и друга шапка - "втория наряд" – именно тази от снимката. Тази царска корона е създадена през 1682 г. при уникални обстоятелства: след смъртта на Алексей Михайлович на престола се възкачват едновременно двама царе - Иван Алексеевич и Петър Алексеевич (бъдещият Петър I). Втората шапка е използвана за коронясването на Петър.
През 1783 г. Екатерина II анексира Крим и създава Таврическата област, като добавя към титлата си думите "царица на Херсонес Таврически". Това е много важна стъпка, защото според легендата именно в Херсонес е покръстен княз Владимир, който по-късно покръства цяла Русия.
Шапката от втория наряд е използвана при погребалната церемония на Екатерина II, като я наричат "Таврическата корона". В началото на XIX в. същият Алексей Малиновски преразказва уж древната легенда, че "короната" е принадлежала дори на княгиня Олга. Тя е първата руска владетелка, приела християнството, и е покръстена в Константинопол. А това означава, че тази шапка е с 200 години по-стара от основната. Фантастична версия, повторена повече от веднъж.
В своето "Историческо описание" на Оръжейната палата през 1807 г. Алексей Малиновски твърди, че този "държавен щит" е известен още от времето на великия княз Мстислав Владимирович Велики, син на Владимир Мономах (т.е. от началото на XII в.). На този княз, впрочем, се приписват много артефакти - шлемове, доспехи, саби.
Малиновски пише още, че този щит със скъпоценни камъни, подплатен с кадифе, е използван при сватбени церемонии и коронации. Той обаче не привежда никакви доказателства за това (а и такива няма). Вече по-късно, в средата на XIX в., щитът, покрит със слава, наистина участва в големи церемонии - при погребенията на Николай I, Александър II и Александър III.
В края на XIX в. истината възтържествува и се установява, че щитът е изработен през XVII в. и за първи път е споменат в инвентарния опис през 1702 година.
Този шлем (по-точно шапка ерихонска) е изработен от кремълския оръжейник Никита Давидов в началото на XVII в. за цар Михаил Фьодорович, първият от Романови. Носовата стрелка на върха е увенчана с образа на Архангел Михаил с кръст и меч в ръце.
Само че през XIX в. този шлем изведнъж принадлежи на... Александър Невски. Въпреки че легендата е обоснована само от "словесни предания", патриотичните сънародници я харесали и образът му дори попаднал на Големия държавен герб на Руската империя. По-късно той попада и на съветския орден "Александър Невски".
Тези доспехи с височина 145 см и рамене 45 см експертите поставят на едно ниво със западноевропейските кавалерийски доспехи от XVII век. Няма точни данни за произхода им, но е възможно да са изработени в Москва за един от синовете на цар Алексей Михайлович през XVII век. Съществува вероятност да е изработена и за самия Алексей Михайлович, когато е бил още юноша. И все пак за 15-годишния царевич наистина е получена поръчка от един от московските придворни майстори.
Едва през XIX в. авторите на пътеводители за оръжейницата по някаква причина приписват доспехите на Дмитрий Донской, княз, живял през XIV век. Легендата обаче няма дълъг живот. Академик Алексей Оленин пръв обръща внимание на съмнителната атрибуция и я смята за плод на "разпаленото въображение" на авторите.
Този шлем от булатна стомана е предаден през 1809 г. на Оръжейната палата от граф Алексей Мусин-Пушкин, известен колекционер на антики. Той твърди, че шлемът е намерен недалеч от лятната му резиденция на река Сити, където през 1238 г. е имало битка между владимирския княз Юрий Всеволодович и татаро-монголите. Князът бил победен и загинал в битката. Затова Мусин-Пушкин смята, че шлемът е принадлежал на самия княз Юрий.
В края на XIX в. шлемът е изследван и е решено, че е изработен в Яркендското ханство в Централна Азия през XVI-XVII век.
Костният боздуган с кристален накрайник историкът Малиновски приписва на Марина Мнишек, дъщеря на полски воевода, но най-вече - съпруга на самозванците Лъже-Дмитрий I и Лъже-Дмитрий II и важна фигура от Смутното време в началото на XVII век. Твърди се, че боздуганът е изпратен на Мнишек от шах Абас. Вероятно заключението е направено само въз основа на елегантността на артефакта, но легендата се споменава в каталозите чак до 1990 година.
Съвременните историци смятат, че боздуганът е изработен в Русия. Жезлите и другите предмети, изработени от кост, не са рядкост за руския двор, освен това такива вещи се намират в описите на имуществото на благородните князе Голицини. Най-вероятно през 1680-те години боздуганът е изработен за дъщерите на цар Алексей Михайлович. Например за Наталия Алексеевна, която участва в детските военни игри на царевич Петър (бъдещия Петър I).
Император Николай I е голям любител на рицарството и Средновековието. По негова заповед през 1830 г. две саби са пренесени от Троице-Сергиевата лавра в оръжейната палата на Московския кремъл. Легендата разказва, че те са принадлежали на спасителите на Русия от полско-литовската интервенция - княз Дмитрий Пожарски и земския началник Кузма Минин.
Легендата разказва, че Минин и Пожарски направили дарение на манастира, което включвало и тези саби. Най-вероятно тя е измислена от някой от манастирските старци, който уж преразказвал древна устна легенда. Съвременните експерти от Кремъл са сигурни, че тя е само "плод на романтична интерпретация на народни легенди в търсене на важни артефакти от националната история". Въпреки това тази легенда все още често се среща в научнопопулярни публикации и филми.
И на двете остриета има печати на арабски език с имената на майсторите, те са изработени през XVII в. в Египет (вляво) и Иран (вдясно).
Въпреки че този скиптър носи датата 1638 г., през 1807 г. археографът Алексей Малиновски упорито твърди, че той е част от легендарните дарове на Мономах, изпратени от Византия през XI век. Историкът Василий Татишчев пише за "скиптър с древногръцка изработка" още през XVIII в., а дори Екатерина II в своите бележки по руска история го споменава сред регалиите на Мономах, съхранявани в Оръжейната палата.
По-късно, през 1835 г., историците изказват предположението, че скиптърът е донесен в Москва от византийската принцеса София Палеолог преди сватбата ѝ с руския велик княз Иван III, състояла се през 1472 година.
Като вземат предвид датата 1638 г. и художествените особености на скиптъра, съвременните експерти все още смятат, че артефактът е изработен наистина през XVII век. Възможно е той да е изработен от константинополски майстори по подобие на някогашните гръцки регалии. И е бил подарен на цар Алексей Михайлович.
Легенди за различни артефакти се появяват по съветско време.
Тази ризница от XVI в. има медна плочка с името на собственика - княз Петър Шуйски. Известно е, че той е загинал по време на Ливонската война през 1564 година. Собствеността му не е подлагана на съмнение до 1925 година.
Тогава историкът Сергей Бахрушин смята, че това е същата ризница, която е дошла в оръжейната палата от Тоболск в Сибир. Тя е намерена при разкопки на мястото на някогашната столица на Сибирското ханство.
Бахрушин предполага, че след смъртта на Шуйски ризницата е предадена в царската хазна, а след това Иван Грозни я предоставя на Ермак, завоевателя на Сибир. И че уж под тежестта ѝ, според легендата, Ермак се удавил при бягството си, а сибирският хан я взел като трофей.
По-късно историците опровергават красивата легенда - няма източници, които да доказват, че Грозни е подарил ризницата на Ермак. Освен това Петър Шуйски е воевода в Казан и може да е пътувал до Сибир по работа, носейки тази ризница.
Изложбата "Кремълски легенди: руският романтизъм и оръжейната палата" може да бъде разгледана в Музеите на Московския кремъл до 14 януари 2024 година.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си