Главният руски поет е в особени отношения с властите. През 1834 г. Пушкин пише: "Видях трима царе: първият заповяда да ми свалят шапката и се скара на бавачката ми заради мен; вторият не ме пожали; третият, макар и да ме настани в камертон на стари години, не искам да го сменям с четвъртия; не търсят добро от доброто".
Да разшифроваме. Първият е Павел I, той вижда Пушкин като съвсем малък. Поетът е роден през 1799 г., а през 1801 г. Павел е убит. В същото време Пушкин в одата си "Свобода" намеква, че убийството е станало с мълчаливото съгласие на неговия син и наследник – Александър I.
Павел I
Владимир Боровиковски"Вторият" цар е Александър. С него младият и горещ Пушкин изобщо не се разбира. За свободомислещи стихове императорът изпраща поета в южно изгнание, а след това го затваря в изгнание в семейното имение Михайловское. Именно това обаче "спасява" Пушкин от участие във въстанието на декабристите, много от които са негови приятели и много от които в крайна сметка са изпратени на тежък труд в Сибир. На тях поетът безкрайно съчувства и пише стихове с надежда:
Оковите тежки ще паднат,
Тъмниците ще рухнат – и свободата
Ще ви посрещне радостно на входа.
В "Евгений Онегин" Пушкин много рязко "преминава" през Александър, наричайки го "владетел слаб и лукав" и "плешив денди". А победата на Александър над Наполеон Пушкин смята за "случайна" слава. Поведението на руския император в тази война и неговото малодушие поетът неведнъж осмива в епиграми.
Александър I
Джордж Доу"Третият" цар, когото Пушкин вижда, е Николай I. Смятало се е, че императорът е слабо образован войник, но Пушкин го е ценял високо и го е държал близо до себе си. Всъщност Николай е бил личен цензор на поета и сам е чел всичките му произведения преди отпечатването им. Освен това императорът прави Пушкин придворен историограф, допуска го до архивите и му разрешава да работи върху Историята на Пугачовото въстание и други теми, които го интересуват.
Николай произвежда поета в най-ниския придворен ранг "камер-паж" (всъщност камер-юнкер), което вече известният 34-годишен Пушкин възприема като унижение, но то му осигурява заплата и различни привилегии. В отношенията между поета и царя също има пикантни моменти – носят се слухове, че Николай бил неравнодушен към съпругата на Пушкин, а последният страшно ревнувал.
Николай I
Франц КрюгерОсобено отношение поетът има към Петър I, на когото посвещава стихотворението "Бронзовият конник", където едновременно се възхищава от силата и величието на Петър и го предявява претенции за това колко жестока е била ръката му към народа и страната му.
Освен това Пушкин е правнук на Аврам Ханибал, етиопец, когото Петър взема на служба и на когото е кръстник (и му дава бащиното си име). Пушкин пише недовършен разказ за това, "Арапът на Петър Велики".
За царската власт Пушкин мисли много и я претворява в произведенията си. Например в трагедията "Борис Годунов". В разказа "Капитанската дъщеря" Пушкин се обръща към фигурата на Екатерина II, като я показва като великодушна и мъдра императрица.
Лев Толстой
Свободни източнициЛев Толстой отделя голямо внимание на Александър I в романа си "Война и мир". Той създава образа на прост човек с различни качества, включително дребнавост и гордост, чувствителност (Толстой колоритно представя как императорът се разболява при вида на ранените). Създава се усещането, че фигурата на Наполеон е много по-симпатична на Толстой и той всъщност не смята Александър за "освободител на Европа", за велик господар на съдбините. В същото време писателят показва с какъв пиетет към владетеля се отнася руският народ, как се възхищава от самото му присъствие.
И все пак Толстой с известни уговорки може да бъде наречен анархист. Той не признава и не се страхува от никаква власт и директно осъжда руските власти. Толстой смята държавата за грабител, който отнема на човека, роден на неговата земя, правото да използва тази земя.
Цялата история на Европа според Толстой е история на глупави и развратни управници, които "убиват, съсипват и, най-важното, развращават народа си". Който и да се качи на трона, се повтаря едно и също – смърт и насилие над хората. Според писателя винаги управляват "най-лошите, най-низшите, най-жестоките и безнравствените хора, и най-важното, лъжливите хора". Сякаш всички тези качества са необходимо условие за властта.
Иван Грозни
Виктор ВаснецовВ статията "Само едно е нужно. За държавната власт" Толстой много грубо споменава руските царе, наричайки Иван Грозни "душевно болен", Екатерина II с "безсрамно разпуснато поведение на германка".
Екатерина II
Александър РослинA Николай II например – "малоумен хусарски офицер".
Николай II
Свободни източнициАлександър III, който впрочем много цени таланта на Толстой, писателят нарича "глупав, груб и невеж". В същото време любимата леля на писателя Александра, например, е била камериерка на императрица Мария Фьодоровна, съпруга на Александър III. Влиятелният роднина допринася за това Лев Толстой да не бъде наказан за подстрекателския разказ "Кройцерова соната". Произведението просто е забранено, а писателят не е закачан от императора.
Достоевски
Василий ПеровОтношенията на Достоевски с властите се формират по най-драматичен начин. В младостта си, под влиянието на критика Висарион Белински, Достоевски попада в революционно настроения кръжок "Петрашевци" и на едно от събранията прочита забраненото "Писмо на Белински до Гогол", където той описва живота в Русия в най-мрачни краски.
През 1849 г. той е арестуван за това наред с други петрашевци. След осем месеца в затвора писателят е осъден на смърт. Още на ешафода на Достоевски и другите петрашевци е обявено, че император Николай I ги е помилвал и е заменил присъдата им с осем години сибирски каторжен труд. Един от осъдените полудява от такава подигравателна екзекуция, а психическото състояние на самия Достоевски е разклатено.
Николай I
Егор БотманЗаради всички тези събития писателят преоценява ценностите си. Присъединява се към почвенниците, вярва в "руската идентичност" и значението на руската идея и става убеден монархист. В романа си "Бесове" той описва цветисто вредността на революционните идеи и революционно настроената младеж.
Достоевски има и преки контакти с царското семейство. Александър II, който официално обявява помилването на петрашевците, много години по-късно кани писателя на разговор със синовете си Сергей и Павел. Достоевски не се вижда със самия император, но три пъти вечеря с великите князе, като им представя своето виждане за бъдещето на Русия. Наред с други неща, той говори и на политически теми.
Александър II
Николай ЛавровПисателят много харесва фигурата на престолонаследника – бъдещия Александър III, а последният високо оценява Достоевски и особено романа му "Бесове". През 1880 г. бъдещият император приема писателя в двореца си. Дъщерята на Достоевски Любов си спомня за това събитие: "Много характерно е, че Достоевски, пламенен монархист в този период от живота си, не искаше да се подчинява на придворния етикет <...>. Вероятно това беше единственият момент в живота на Александър III, когато той е бил третиран като обикновен смъртен. Той не се обиди от това и по-късно говори за баща ми с уважение и симпатия".
Александър III
Иван КрамскойАлександър нарича смъртта на Достоевски "голяма загуба" и само месец по-късно терористите, за които писателят е толкова загрижен, убиват баща му, император Александър II, и той се възкачва на престола.
Достоевски разработва и план за поема, наречена "Императорът", чийто главен герой е Иван VI, "младенецът-император", свален от дъщерята на Петър Велики Елисавета и затворен за 20 години в тъмница (след което е убит).
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си