Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Хората се събираха на един от централните площади на Иркутск. Тук-там проблясваха ярки бурятски рокли, високи шапки, украсени с пухкава козина, и отвсякъде се чуваха поздравления. "Сагаан hараар! Сагаалганаар! Честит бял месец". А след това стотици хора се завъртяха в огнен скачащ хоровод – йохор. Вярва се, че колкото повече хора се хванат на хорото, толкова по-успешна ще бъде годината.
Народите, които изповядват будизма, празнуват не само "официалната" Нова година на 1 януари, но и своята собствена, чиято дата изчисляват според лунния календар. В различните региони тя се нарича по различен начин – Сагаалган (за бурятите и монголите), Шагаа (за тувинците), Цаган-Сар (за калмиците), Чага Байрам (за алтайците). Тази година "Белият месец" се падна на 10 февруари (и съвпадна с китайската нова година, което се случва рядко) за бурятите, тувинците и калмиците. Алтайският "Бял месец" бе на 17 февруари. Символът на годината е Зеленият дървен дракон.
По същество това означава настъпването на първото новолуние на пролетта. Това е периодът, в който зимата свършва и природата се събужда.
До XIV век "Белият месец" се празнува през есента, по време на приготвянето на храна за зимата, когато млечните храни са в изобилие (бурятите го наричат "сагаан едеен"). Но след това, под влияние на китайската астрология (която се обозначава всяка година с едно от 12-те животни), той е преместен в края на зимата. Честването на Сагаалган също е повлияно от разпространението на будизма. Будистките учения идват в Сибир от Монголия в началото на XVII век и стават широко разпространени в Забайкалието, Тува, Алтай и Бурятия.
Голям брой буряти живеят и в района на Иркутск (има дори бурятски район Уст-Орда), а тук могат да се видят традиционни храмове дацани и много кафенета, в които предлагат пози (или буузи, както желаете), и да се запознаете с традициите на този сибирски народ.
"Сагаалган", което буквално означава "Бял месец", е един от двата най-важни празника в бурятската култура, заедно с летния Сурхарбаан.
Сами успяхме да се убедим, че природата бавно се връща към живот след зимата. Обикновено февруари в Иркутск е мразовит месец, -20°C и по-студено. Но когато пристигнахме за празнуването на "Белия месец", напълно неочаквано изгря яркото пролетно слънце и температурата се задържа няколко дни около +5°C. Можете ли да си представите такива метаморфози в сърцето на Сибир?
Сагаалган, както и "официалната" Нова година, се счита за семеен празник в Русия. В продължение на 30 дни се ходи на гости на роднини и приятели, правят се чаени партита с понички-боовами и буузи (пози) и хората си разменят малки подаръци (обикновено копринени шалове-хадаки).
В наши дни обаче "Белият месец" се празнува не само у дома. В Иркутск това вече е градски празник, на който може да присъства всеки. Той се организира от Центъра за култура на коренното население на района на Байкал с подкрепата на Министерството на културата на Иркутска област. "Главното е да дойдете с чисти мисли и отворена душа и тогава годината ще донесе късмет", казват в Центъра.
Първо ламите от Иркутския дацан се обърнаха към гостите с пожелания за благополучие и прочетоха молитви. Пожеланията за богатство и просперитет бяха повторени от изпълнители на народни песни и танци на Иркутск Бурят.
След това бурятите запознаха всички с традиционните си игри със зарове Шагай Наадан и демонстрираха способността си да чупят животинска кост от гръбнак с голи ръце (видяхме тези народни спортове и през лятото на Сурхарбаан).
Кулминацията на празника е гигантският йохор хоровод. Представете си: стотици хора се хващат за ръце и играят в кръг, понякога ускоряват, понякога забавят и скандират "йохор, йохор". Този древен бурятски танц се свързва с движението на Слънцето. Смята се, че има осем основни вида йохора, които се танцуват в различни райони, където живеят бурятите. И на такива градски фестивали водещите обикновено се опитват да научат всеки на различни видове. Те се различават по мелодии и видове стъпки и подскоци. Не можеш да запомниш всичко наведнъж!
"Нашият йохор е събрал най-много хора за три години след пандемията. Имаше пет кръга!", разказа ни Олеся Полунина, министър на културата на Иркутска област. "Самата аз танцувах и изпитах огромно удоволствие! Имах чувството, че съм освободила много енергия и съм поела двойно повече. Такова зареждане!" – допълва тя.
При бурятите, както ни казаха в Иркутския дацан, будизмът е съчетан с шаманизма и народни ритуали. А настъпването на националния празник Сагаалган днес е неразделно от религиозната част.
Особено внимание трябва да се обърне на чистотата и не става дума само за почистването на дома ви, но и за чистотата на мислите и кармата. В нощта на 8 срещу 9 февруари в дацана на Иркутск се проведе ритуал за очистване Дугжууба. Всичко негативно беше изгорено в огньове под формата на пирамиди "Сор" (понякога се изписват и като "Соор") по време на молитви.
Няколко дни преди "Белия месец" ламите в дацана провеждат специални служби (хурали). Посетихме главната служба, която започна в 22 часа на 9 февруари и продължи до 6 сутринта.
Службата беше посветена на богинята Балдан Лхамо, която се смята за покровителка на хората и божество, което лекува болести. На разсъмване тя обикаля Земята, благославяйки всяко живо същество. И настъпва Новата година.
Вижте още снимки в нашата ГАЛЕРИЯ!
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си