Ледът на недоверието се стопява

Арктика е едно от малкото места на планетата, чиято собственост тепърва ще се изяснява. Русия има нужда да усили там своите позиции и възможности

Интересите на родината

Въпреки че в Европа и западните страни за Арктика се говори предимно тогава, когато става дума за топенето на ледниците, миграцията на рибата и глобалното затопляне, или за проблемите на северните народи, при думата Арктика в Русия възникват малко по-различни асоциации. За Русия Арктика – това е преди всичко нефт и газ.

В близкото десетилетие може да се отвори Северният морски път

Още по времето на СССР беше известно, че под пластовете ледена вода се крият огромни богатства от така наречените въглеводороди. Съветските геолози обаче не бързаха да отварят това природно хранилище, тъй като се опасяваха от някои непредвидими последствия – в онези времена технологиите все още не позволяваха добиването на нефт и газ в толкова сложни условия. Дали сегашните технологии позволяват това – все още не е известно. Против активната разработка на находищата от нефт и газ в Арктика се обявяват международните екологични организации WWF – Световният фонд за дивата природа и Грийнпийс. Според тях всяка авария при добиването на нефт в този регион може да предизвика катастрофа от световен мащаб, защото на практика е невъзможно да се ликвидира разливът на нефт под леда. Русия обаче, която е свикнала да живее от приходите си от нефт и газ и която вече не си представя съществуването си вън от тази парадигма (днес в структурата на руския бюджет повече от половината от приходите са от добива на нефт и газ), е напълно готова да се заеме с тази работа в суровите арктически условия. В противен случай още в близките десетилетия в страната се очаква силно свиване на добивите на нефт и газ.

Друг повод за желанието да се разработят находищата, които се намират под ледената шапка, е глобалното затопляне на климата, което облекчава работата отвъд полярния кръг. Според данните на американския Национален център за снега и леда (National Snow and Ice Data Center), към есента на 2012 година ледената покривка на Арктика е била с размер 3,41 милиона квадратни километра. Това е най-ниският показател от 1979 година насам, когато е започнало наблюдението с помощта на спътниците на земята, и това е със 760 хиляди кв.км по-малко, отколкото за рекордната преди това 2007 година.

Намаляването на ледената шапка увеличава продължителността на морската навигация по Северния морски път, който позволява стоките от Европа за Азия да се доставят много по-бързо. Той е с 5 хиляди километра по-къс от пътя през Средиземно море и Суецкия канал.

Прозорец за Азия


Всяка авария при добива на нефт в този регион ще доведе до катастрофа - гибел на флората и фауната. Това е недопустимо. Снимка от открити източници

Процесите в Арктика привличат към този регион вниманието на цялата световна общественост. При това те вълнуват не само онези страни, които имат в границите си арктически територии, но такива, които се намират на хиляди километри от ледовете – страните от Югоизточна Азия. Тази година стана ясно, че няколко държави от Азиатско-тихоокеанския регион имат претенции да се включат в Арктическия съвет като постоянни наблюдатели.

Своеобразен „локомотив” на това засилено внимание към региона на Арктика е Китай. Китайските дипломати вече в продължение на много години активно отстояват желанието на Китайската народна република да се включи в състава на Арктическия съвет и да получи статут на постоянен наблюдател.

Трябва да се отбележи, че Арктическият съвет е един своеобразен форум за приемане на редица политически решения, свързани с полярната зона. Той е създаден през 1989 година като институция за обсъждане на мерките по защита на природната среда в Арктика.

Цифри

27 милиона
квадратни километра е площта на Арктика, тя е почти три пъти по-голяма от площта на Европа и 1,5 пъти по-голяма от територията на Русия.

90милиарда барела 
толкова са запасите от нефт в Арктика (както на шелфа, така и на сушата) според Геоложката служба на САЩ.

3346хиляди кв. км
е площта на арктическата ледена шапка през септември 2012 г. – това е абсолютен минимум за целия период, през който се води наблюдение.

Досега в Арктическия съвет членуваха само страните, които имат в границите си полярни територии: това са Съединените щати, Канада, Норвегия, Швеция, Русия, Дания, Финландия и Исландия. В работата на съвета вземаха участие и други страни, но само като наблюдатели. Азиатските страни получаваха само еднократен статут на наблюдатели. Една от страните с такъв статут беше Китай. Но сега той се опитва да влезе в съвета като постоянен участник. Против такова решение се обяви Норвегия. Мотивът за това беше чисто политически. През 2010 година намиращият се в Осло комитет за присъждане на Нобеловата награда обяви, че тя се дава на китайския дисидент Лю Сяобао. А Китай държи този човек в затвора. В настоящия момент, както изглежда, разногласията относно Арктическия съвет вече са преодолени и министърът на външните работи на Норвегия Еспен Барт Ейде заяви неотдавна, че подкрепя желанието на Китай да получи статут на постоянен наблюдател в съвета.
Заедно с Китай желание за участие в Арктическия съвет като страни-наблюдатели са заявили Южна Корея, Сингапур, Индия, а по неофициални данни в това число и Япония. Решение по този въпрос ще бъде взето през май 2013 г. на съвещание на министрите в съвета.

Защо Арктика?

Основният мотив при подаването на заявките от азиатските страни, ако се съди по техните официални изявления, е грижата за запазването на климата. Така например на конференцията Arctic Frontiers представителите на Южна Корея и Китай отбелязаха, че страните им са загрижени за влиянието, което Арктика оказва върху изменящия се климат на Земята, и че те са готови да вземат участие в научноизследователски проекти. Интересът на тези държави е свързан също така и с превозването на стоки по Северния морски път.

Въпреки това експертите са убедени, че азиатските държави се интересуват предимно от проблема за ресурсите на този регион. Именно поради това те са готови да вземат участие във всякакви арктически инициативи. Според Наил Шамсутдинов, експерт в управлението на инвестиционните операции, сред някои историци е разпространено мнението, че включването на Япония във Втората световна война е било предизвикано от нейния опит да реши по силов път проблема с недостигащите ресурси. На свой ред бързият напредък на Китай го принуждава да търси допълнителни източници на природни ресурси – и не само възможността да ги купува сега, но и да си осигури диверсификацията и стабилността на ресурсните потоци при различни геополитически сценарии.

Аналитикът на финансовата компания АForex Нарек Авакян смята, че главната причина за този интерес е липсата на собствени ресурси от нефт и газ в тези страни, а също така невъзможността да си ги доставят на относително ниски цени. Така, например, Япония сега купува газ от ОПЕК по 600 долара за хиляда кубически метри.

Арктическият съвет е нещо като форум за приемането на политически решения

В същото време, според всички прогнози, Китай в следващите 5-6 години ще излезе на първо място в света по обща консумация на нефт и газ (повече от 15 милиона барела в денонощие), и затова китайското ръководство се нуждае от голямо количество нефт и газ. Водещият специалист от департамента за анализи на компанията „ Алпари” Михаил Крилов предполага, че през близкото десетилетие може да се отвори Северният морски път, за което отваряне допринася топенето на ледовете. Той ще стане алтернатива на южния път през Суецкия канал, който е много по-дълъг. От този факт преди всичко е мотивиран и интересът на страните от югоизточния регион.

През 2013 година председателството в Арктическия съвет трябва да поеме Канада. Министърката на Канада, която се занимава с проблемите на Арктическия съвет, Леона Аглуккак заяви, че приоритетите на държавите-участнички ще бъдат утвърдени чрез консенсус в съвета по време на съвещанието на министерско ниво, което ще се проведе през май 2013 г.

"Российская газета". Всички права запазени.