„Пътната карта“ е готова. Но има нюанси

Стратегическата цел е към средата на 21 век да се построи „паневропейско енергийно пространство” с взаимосвързана инфраструктура и отворени, конкурентни пазари – гласи „пътната карта”. До 2050 г. ЕС и Русия трябва да сближат енергийните си законодателства, да стиковат енергийните системи и пазарите на електроенергия, да отстранят препятствията в нефтения сектор.

Най-обемната част от документа разглежда търговията с газ. 70% от руските доставки на газ отиват за Европа. „Картата“ предписва на ЕС да информира Русия за промените в търсенето на газ и мерките по съкращаване използването на въглеводороди. Това ще позволи на Русия да избегне инвестирането в евентуално неликвидни активи.

Основният проблем на енергийните отношения с ЕС е Третият енергиен пакет. Един от основните му принципи е предоставянето на еднакъв достъп до инфраструктурата. Доставчикът е длъжен да продаде транспортните мощности, да възложи управлението им на независим оператор или да гарантира на другите играчи достъп до 50% от мощностите. Русия иска да получи специален статут по проектите на „Газпром” – „Северен поток” с разклоненията NEL и OPAL и непостроения още „Южен поток”. Тръбопроводът минава през територията на две и повече страни и може да претендира за някои отстъпки, твърди представителят на еврокомисаря по енергетиката Никол Бокщалер, за което може да бъде постигнато двустранно споразумение, но страната-членка на ЕС трябва да съгласува тези отстъпки с Европейската комисия. Русия предложи Северен и Южен поток да получат статут на „проекти от взаимен интерес”, което ще уреди монопола на „Газпром” върху транспортирането на газ по тях. 

Министър Александър Новак подписва “пътната карта”. Източник: Сергей Пятаков/ РИА "Новости"

Третият пакет – това е законодателството на ЕС и Русия може единствено да обсъжда двустранно отделни негови аспекти „в гъвкави рамки”, предвидени по закон – отбелязва експерт, приближен до европейската делегация.

„Картата” съдържа предписание „за осигуряване на подкрепа на големите проекти в газовата инфраструктура, които страните признават като проекти от взаимен интерес“ до 2020 г., сближаване регулирането на пазарите до 2030 г. и премахване на всички препятствия до 2050 г. Европа разчита на насрещни действия, пояснява експертът – енергийният пазар на Русия трябва да стане по-отворен. 

Това се съдържа и в „пътната карта”: ЕС е „заинтересован секторът по проучване и добиване (на газ ) да работи в международна конкурентна среда”. 

Директорът на Фонда за национална енергийна безопасност Константина Симонов е на друго мнение: енергийният диалог между Русия и ЕС стигна до задънена улица и „картата“ го потвърждава, тя не налага задължения, а реалните действия противоречат на декларациите – ЕК отказа да включи „Южен поток” в списъка с приоритетните проекти. Сближаването на регулаторните режими означава за ЕС отмяна на монопола на „Газпром” върху износа, което няма да закъснее – обобщава той.

"Российская газета". Всички права запазени.