Цената за киловат ще реши спора

Мирният атом е в неравностойни ценови условия и изисква възстановяване на статуквото.

Това е съгласуваната позиция на страните от Вишеградската група, която министър-председателят на Унгария Виктор Орбан огласи в заключение на срещата на върха на четирите страни от Източна Европа, която премина в средата на октомври в Будапеща. Точно предния ден европейските енергийни компании излязоха с общо изявление с подобен призив към ЕС – да се отменят субсидиите за слънчева и вятърна енергетика, за да се създадат равни конкурентни условия на световния пазар за добив на енергия. Към знаковото обръщение се присъединиха почти половината европейски производители, включително известни компании, които експлоатират атомни електроцентрали: чешката CEZ, италианската „Enel”, немските E.ON и RWE, френската „GDF-Suez”, испанската „Iberdrola“ и шведската „Vattenfall”. 

Документът акцентира върху това, че днешната енергийна политика на Евросъюза, ориентирана преди всичко в подкрепа на алтернативните източници на енергия (слънце, вятър, биогориво), не решава поставените задачи. „Няма гаранции за стабилността на енергийните доставки, емисиите на CO2 се увеличават, липсват инвестиции, тарифите рязко скачат“ – се казва в изявлението. 

Естествено, че привържениците на „зелената революция” в енергоснабдяването не са съгласни с тази позиция и тези изводи. Но, както се казва, фактите са упорити. 

Не случайно тази пролет, две години след събитията в японската АЕЦ „Фукушима Даичи”, на срещата на министрите в Лондон дванадесетте държави-членки на Евросъюза потвърдиха подкрепата си за развитието на атомната енергетика като важен елемент от общоевропейската и световна стратегия за намаляване емисиите на парникови газове. Тогава представителите на България, Великобритания, Унгария, Испания, Литва, Холандия, Полша, Румъния, Словакия, Финландия, Франция и Чехия подписаха съвместно комюнике. 

Напълно основателно към него можеха да се присъединят Русия и близките съседи – Украйна, Беларус, Армения, Казахстан, които са направили своя избор в полза на атомната енергетика. Най-показателна в това отношение е Република Беларус. Нейните жители, които най-много от всички други изпитаха върху себе си негативните последици от катастрофата в Чернобилската АЕЦ през 1968 г., не са изпълнени с ожесточение срещу всичко атомно. Социологическите проучвания сочат, че хората в Беларус разбират, че не става дума за начина на получаване – от въглища, газ, атом или вятър, а за съвременните технологии, които се прилагат. И колко ще струва на средностатистическия потребител един киловат електроенергия. 

За същото си мислят и в Литва, където под натиска на политиците от Евросъюза побързаха да спрат първо единия, а след това и втория енергоблок на Игналинската АЕЦ. Само под предлог, че реакторите са от „чернобилски” тип. А между другото до ден днешен – 27 години след Чернобил – реакторите работят стабилно в Смоленската, Курската и Ленинрадската атомни централи в Русия. Атомните физици, както и хората със здрав разум, са наясно, че решението за закриване на Игналинската АЕЦ в Литва е взето под явния политически натиск върху Вилнюс. Както впрочем и аналогичното решение за двата напълно работещи блока ВВЕР-440 на АЕЦ „Козлодуй” в България. 

По пътя на тази „политическа” логика след събитията в АЕЦ „Фукушима” би трябвало да се закрият повсеместно всички кипящи BWR реактори с еднокръгова схема – като тези във „Фукушима”. Но това не се случи. Освен това властите в Литва избраха точно такъв относително «евтин» реактор като алтернатива на Игналинската АЕЦ. Но тук политиците се провалиха – според националния референдум литовците отхвърлиха тази съмнителна перспектива. 

А в съседна Беларус, почти на самата граница с Литва, вече година продължават подготвителните работи по площадката на Островецката АЕЦ. Двата енергоблока с реактори тип ВВЕР-1200 по руски проект трябва да бъдат пуснати в експлоатация през 2018-2019 г. Така съвсем скоро Литва ще има действащ мощен източник на електроенергия в близост до границата си, но не и на собствена територия. И властта, бизнесът, обикновените жители на Литва ще трябва да избират дали да продължат да следват и занапред политическата конюнктура или да търсят евтиното електричество. 

В комюникето, подписано от „групата на дванадесетте” в Лондон, се декларира суверенното право на всяка страна да определя структурата на енергийния си баланс „на национално ниво”. Отбелязва се при това, че ядрената енергетика може да стане „ключов елемент в гарантирането на сигурни доставки на електроенергия и намаляването на вредните емисии”.

Изявлението на „дванадесетте” е важно и поради факта, че подписалите го страни се различават помежду си както по брой атомни електроцентрали, с които участват в баланса, така и по плановете си за развитие на атомната енергетика. 

Това „единство на противоположностите” придава особена тежест на документа.

"Российская газета". Всички права запазени.