Накъде отива „Южен поток“?

В момента е трудно да се недооцени важността на проекта „Южен поток”. Но правните конфликти продължават да са налице и се използват като оръжие в новата междугрупова борба на интереси.

През 2014 г. за европейските страни постоянно възникваше въпросът за риска от спиране на транзита през Украйна. „Южен поток“ може да свали въпроса от дневния ред в близките две години, тъй като проектът е изгоден за европейските потребители. „Южен поток“ може да мине без който и да е от сега действащите маршрути и най-вече украинския. Това не значи, че „Газпром“ автоматично ще се откаже от транзита през Украйна, но зависимостта от действията на украинските власти ще стане чувствително по-малка. Освен това в условията на една доста активна конкуренция на европейския газов пазар и готовността на „Газпром“ за по-гъвкава ценова политика, европейските потребители няма защо да се притесняват от допълнителни разходи за потребление.

Случи се така, че проектът стартира в един преходен период за европейския пазар, което поставя „Южен поток“ в конфликтен контекст и му придава пресилено политически характер. Той попадна в двойния вихър на политическите проблеми. От една страна, през последните години постоянно се повдига въпросът за съответствието му на „Третия енергиен пакет“ – европейските норми, които не позволяват добива и преноса на газ от една и съща компания. Европейската комисия отдавна изисква от страните от ЕС да спазват тези норми. Строго погледнато, в рамките на това законодателство ЕК не може да забрани на руските и българските фирми да положат тръбите, изпълнявайки подписаните международни спогодби. Но Еврокомисията може да направи така, че да забрани доставките на газ по тези тръби. В крайна сметка пред властите в страните от ЕС, които участват в проекта, стои следният избор: въпреки всичко да продължат изпълнението на проекта, с което ще подразнят ЕК, или да преустановят работата по него и да изчакат. Българското правителство избра втория вариант. С това ръководството на страната демонстрира пред ЕК, че България е солидарен партньор, макар че на практика това нито улеснява, нито затруднява бъдещото развитие на проекта. Така или иначе „Газпром“ и европейските власти трябва да постигнат някакъв компромис, въпреки принципно политическия конфликт между тях, тъй като никоя от страните не е готова да промени собствения си бизнес модел. От една страна европейците имат право да задължават фирмите, които извършват дейност на територията на Европа, да спазват европейското законодателство. Но от друга страна има примери за обратното, например дейността на ОПЕК. Тази организация представлява картел от най-нелицеприятен тип, а картелите са строго забранени в ЕС. Това обаче не спира европейците да закупуват петрол от компаниите на ОПЕК, без да изискват допълнителни разрешения.

Нивото на конфронтация е свързано с конфликта в Украйна

Второто ниво на конфронтация е свързано с конфликта в Украйна. Въпреки наличието на очевиден стимул да се диверсифицират доставките на газ, постигането на какъвто и да било консенсус между руските и европейските партньори се усложни напълно. Все пак много вероятно е интересите на страните по проекта да доведат до компромис, но сега това ще отнеме повече време и сили.

"Российская газета". Всички права запазени.