Как разширяването на санкциите на САЩ ще повлияе на руския пазар

Reuters
Разширяването на американските санкции ще доведе на първо място до засилване на политиката на заместване на вноса, смятат руски експерти. Само че включването в „черния списък“ на дъщерни структури на основния институт за развитие в Русия – „Внешекономбанк“, както и на най-голямата петролна компания „Роснефт“ може да повлияе на реализацията на мащабни инфраструктурни проекти.

Разширяването на американските санкции срещу руски компании и физически лица ще доведе на първо място до засилване на курса на заместване на вноса, смятат руски експерти. Неотдавна властите в САЩ въведоха ограничителни мерки против 11 физически и 15 юридически лица, за които се предполага, че са въвлечени в схеми за избягване на въведените по-рано антируски санкции.

В новия списък попаднаха роднини и бизнес партньори на Генадий Тимченко и Борис Ротенберг, смятани за близки приятели на руския президент Владимир Путин. Санкции бяха въведени и срещу дъщерни структури на основния институт за развитие в Русия – „Внешекономбанк“, както и на най-голямата руска петролна компания „Роснефт“. На американските компании е забранено да извършват каквито и да било действия с членове на черния списък, а активите на попадналите в списъка фирми и лица на територията на САЩ трябва да бъдат замразени.

„Разширяването на списъка със санкциите е по-скоро политическо, отколкото икономическо действие“, смята Константин Коришченко, който ръководи катедрата по фондови пазари и финансов инженеринг в Руската академия за народно стопанство и държавна служба при президента на РФ и е бивш заместник-гуверньор на Централната банка. Според него това решение може би е свързано и с блокирането от страна на Русия на резолюцията на Съвета за сигурност на ООН за създаването на международен трибунал по инцидента с малайзийския „Боинг“.

Кой попадна в списъка

Според американските власти руските фирми, попаднали по-рано в черния списък на САЩ, използват свои дъщерни структури, за да заобикалят ограниченията. Затова в списъка бяха добавени всички дъщерни дружества на „Роснефт“ и „Внешекономбанк“, включително инвестиционното звено на „ВЕБ Капитал“. Само че тази структура е един от инвеститорите в строителството на газопровода „Турски поток“ на територията на Гърция.

Проектът предвижда да бъде прокаран газопровод по дъното на Черно море от Русия към Турция и оттам към страните от Южна Европа. В списъка е и Руският фонд за преки инвестиции – структура, която активно спонсорира строителството на инфраструктурни обекти. Този фонд неотдавна подписа споразумение със саудитския фонд Saudi Arabian General Investments. Руски експерти предполагат, че при попадналите в черния списък фирми могат да възникнат проблеми с финансови операции в американска валута.

В списъка с физически лица присъстват хора, близки до руските предприемачи Генадий Тимченко и Борис Ротенберг, смятани за лични приятели на Владимир Путин. По-специално в черния списък попадна финландският бизнесмен Кай Паананен заради „предоставяне на материална подкрепа на господин Тимченко“, както и редица компании, които той притежава. В списъка е и синът на Борис Ротенберг Роман и финландската компания Langvik Capital, чийто баланс включва малкия хотел Langvik недалеч от Хелзинки. Финландските медии публикуваха информации, че този хотел принадлежи на семейство Ротенбергови.

Основни последици

„Решението на САЩ логично се вписва в последните събития във войната със санкции между нашите страни, така че едва ли то може да бъде наречено неочаквано. Не очакваме силно влияние върху икономиката на Русия“, споделя анализаторът от инвестиционния холдинг „Финам“ Антон Сороко. Според него въвеждането на нови санкции свидетелства за липсата на затопляне в двустранните отношения, само че тази липса вече е отчетена от пазара.

Освен това, смята Коришченко, като затрудняват достъпа на руските фирми и банки до западни ресурси и технологии, санкциите „правят услуга“ на Русия, тъй като я принуждават да взема трудни решения. Сред тях са „обръщането на изток“ и активното търсене на варианти за заместване на вноса. Тези процеси са твърде болезнени за моментното състояние на руската икономика, но в средносрочна перспектива могат да послужат като основа за извършването на структурни реформи“, отбелязва Коришченко.

"Российская газета". Всички права запазени.