Русия загуби половината от вноса на хранителните стоки, но повярва в заместване на вноса

Вносът на хранителните стоки в Русия през 2015 година е намалял почти двойно (1,6 пъти), от 41 милиарда долара до 25 милиарда долара в сравнение с 2014 година, съобщи министърът на селското стопанство на РФ Александър Ткачов, оценявайки първата година на хранителното ембарго, въведено на 7 август 2014 година. Заместването на вноса беше актуално и преди, но недобросъвестният външен натиск върху Русия стана мобилизиращ фактор за вътрешните ресурси, счита Ирина Яровая, председател на Комитета на Държавната дума по сигурността и борбата с корупцията, координатор на проекта „Народен контрол” на „Единая Россия”.

Ткачов смята, че приетите от правителството мерки за хранителното ембарго позволяват на руския аграрно-промишлен комплекс да запази ръста, който през миналата година беше 3,7%, а производство на хранителните стоки е нараснало с 3,3%. Според показателите за първите шест месеца на 2015 година, селското стопанство е единственият отрасъл на икономиката, запазващ стабилен растеж – 2,9%.

За една година обемът на вноса на най-зависимата от политиката на заместване на вноса стока – кашкавалът, е намалял 9,4 пъти и е бил 41 хиляди тона (за периода юли 2014 година – юли 2015 година). В същото време, обемът на собственото производство се увеличил с 22,6%. Доставките на краве масло са намалели 7,8 пъти (до 7,3 хиляди тона), а на сухото обезмаслено мляко – 6,3 пъти.

Рибарите пък се заинтересуваха от тези биоресурси, на които преди не обръщаха почти никакво внимание, отбеляза зам.-ръководителят на „Росриболовство” Петър Савчук. За една година на сакциите неколкократно се е увеличил уловът на дребните видове риби от рода на селдите, които се използват за производство на консервите – шпроти, сардели, хамсия, цаца. Уловът на скумбрия е нараснал до 48,8 хиляди тона, а на мойва почти двойно-до 45,8 хиляди тона. Уловът на скариди през първото шестмесечие е нараснал с над една трета – до 9 хиляди тона. 

Резултатите от 2014 година показват, че въпреки намаляването на вноса, вътрешното потребление на риба и рибни продукти остава на нивото на 2013 година и е по 22,3 кг. за човек от населението. Сега руското производство осигурява 79,4 % от потреблението на риба и рибни продукти. През 2013 година този показател е бил 78,2%.

Председателят на руската Национална асоциация на месопроизводителите Сергей Юшин счита, че ембаргото не се е отразило съществено върху потенциала на месните доставки. Вносът се е намалил почти двойно, но не заради ембаргото, а зарази девалвацията.

Посочените резултати позволяват на Министерството на селското стопанство да заеме с корекцията на прогнозираните срокове за постигане на нивото на самоосигуряване на страната с основните хранителни продукти, заложени в базисния документ „Доктрина за хранителната безопасност”, който е в сила от 2010 година.

Загубите

Страните, които попаднаха под действието на руските контрасанкции (ЕС, Канада, САЩ, Австралия и Норвегия), намалиха износа на хранителните стоки за Русия почти с 8 милиарда долара, показват данните на Федералната митническа служба на Русия (ФМС).

Предприемачите от Германия оценяват годишните си загуби от руското ембарго на 600-800 милиона евро, заяви председателят на Германския съюз на фермерите Йоахим Руквид. Загубите на италианските фермери от ембаргото са за около 1,2 милиарда евро, съобщи секретарят на Италианската конфедерация на селскостопанските производители Дино Сканавино. Литва беше принудена да иска от Еврокомисията помощ от 32 милиона евро за покриване на загубите от руското ембарго. Фермерите, произвеждащи мляко и млечни продукти, са застрашени от банкрут, а самият сектор – от изчезване.

Руската икономика също има проблеми. „Не може да се отрече, че през август 2014 година големите търговски вериги преживяха шок. Изведнъж бяха разрушени създаваните с години партньорства. Трябваше да се откажат доставки, които внимателно са били избирани чрез търгове, дегустации и посещения на място. Трябваше да се взимат бързи решения и максимална мобилизация“, казва президентът на групата за търговия на дребно „Дикси” Иля Якубсон. Главното предизвикателство за ритейлерите стана заместването на отпадналите от пазара видове кашкавали, зеленчуци и плодове, а делът на европейските доставки на посочените продукти надвишаваше 50%.

Ускоряване на инфлацията

Потребителските цени реагираха с незначително повишаване около 1-2 седмици след забраната. По данните за март, в годишното изражение инфлацията достигна своя връх – 16,9%, след което този показател започна да намалява, достигайки 15,6%, по данните към 3 август. Министерството на икономическото развитие (МИР) прогнозира, че годишната инфлация може да бъде около 10,5%
В МИР и Мнистерството на финансите са на мнение, че влиянието на санкциите в сегашния им вид върху руската икономика ще намалява.

Участниците на пазара уверяват, че влиянието на санкциите е преувеличено. „В сравнение със скока на валутните курсове, с увеличаване на кредитните лихви, влиянието на санкциите е под 2% от всички причини за поскъпването“, смята генералният директор на Столичната търговска компания (развива мрежата „Глобус гурме”) Андрей Яковлев. Представителят на „Ашан” Мария Курносова отбелязва, че санкциите са засегнали примерно 500 вида стоки, което е по-малко от 1% от асортимента на мрежата.

Заместване на вноса

За отслабване на инфлационните процеси и за избягването на дефицита помогна не само заместването на вноса, но и пренасочването към други доставчици от страните в Латинска Америка, Южна Африка, Нова Зеландия, Швейцария, Китай и Турция.

Доставките на месни продукти от ЕС, САЩ и Австралия бяха заменени с тези от Бразилия, Беларус, Парагвай и Аржентина. Европейската риба и тази от Норвегия беше заменена с продукция от Исландия, Китай, Чили и Фарьорските острови. Беларус практически напълно е компенсира спрените млечни продукти от Европа, увеличавайки своя дял в общия обем на вноса почти двойно (до 86%). Сега картофи се внасят от Еквадор, Беларус, Турция, Египет, Сърбия и Пакистан. Френските миди бяха сменени от новозеландски, а калканът се внася от Тунис, казват от „Ашан“.

Големите търговски вериги и колегите им от общественото хранене признават, че все още не е практически възможно да бъдат заменени кашкавалите, месни европейски деликатеси и някои видове йогурт. Но руснаците все повече предпочитат родното си производство заради по-приемливите цени, уверяват търговците.

Според руководителя на корпоративните и външните комуникации на Metro Cash & Carry Оксана Токарева, след въвеждането на санкциите делът на руските стоки в съответни категории в асортимента на мрежата се е увеличил примерно с 30%.Това касае преди всичко кашкавалите и млечната продукция.

Преди сенкциите съотношението между вносна и собствена продукция в нишата на кашкавалите е било 50/50. Сега руската продукция заема 75% от асортимента, потвърждава директорът по външните комуникации в „Ашан Русия” Мария Курносова. Делът на руски твърди кашкавали в магазините на X5 Retail Group (вторият по печалби ритейлър на хранителните стоки в РФ) нарасна 1,5-3 пъти за ембарговата година.

Депутатът Яровая смята, че ембаргото е ускорило развитието на алтернативните форми на търговията и е дало възможност на малкия и среден производител на хранителните продукти на регионално ниво да излезе на пазара.

http://tass.ru/ekonomika/2173548

"Российская газета". Всички права запазени.