БВП на Русия се е свил едва с 0,5% заради санкциите

Според руски експерти върху икономиката на страната на първо място влияят цените на петрола, а не санкциите.

Според руски експерти върху икономиката на страната на първо място влияят цените на петрола, а не санкциите.

РИА „Новости“
Според руски експерти върху икономиката на страната на първо място влияят цените на петрола, а не санкциите. Ниската стойност на енергийните ресурси предизвика спад на рублата и поскъпване на кредитите за бизнеса и частните лица.

Въвеждането на санкции срещу Русия заради кризата в Украйна доведе до спад на руската икономика само с 0,5-0,6%, като основният принос към рецесията се дължи на рекордно ниските цени на петрола. До този извод са стигнали в свое изследване експертите от руската Централна банка Андрей Синяков и Сергей Селезньов, както и икономистът от Международния валутен фонд (МВФ) Аугустин Ройтман, съобщава руският бизнес ежедневник „Коммерсант“. По официални данни БВП на Русия за периода януари-юли 2015 г. се е свил с 3,4% на годишна база.

С подобна оценка е съгласен и началникът на лабораторията за изследване на въпросите, свързани с инфлацията и икономическия растеж към Висшата школа по икономика Владимир Бессонов.

„Точността на подобни оценки при всички положения е относителна, но като цяло потвърждавам, че в основата си спадът на БВП на Русия е свързан не с влиянието на санкциите, а с промяната на цените на енергийните ресурси“, казва той.

http://www.kommersant.ru/doc/2792022

Основните причини

Според Бессонов потвърждение за това е хронологията на спада на руската икономика: основното съкращение на БВП започна не преди година, когато бяха въведени санкциите срещу Русия, а в началото на 2015 г. – след резкия спад на цените на петрола.

„Влиянието на санкциите на различните отрасли в руската промишленост бе различно: в някои сегменти успя да се наложи процесът на заместване на вноса. Само че ключово въздействие върху икономиката има и свързаната с това висока стойност на кредитния ресурс в рамките на страната; особено сериозно от скъпите кредити страда обработвателната промишленост“, отбелязва Владимир Бессонов.

По-специално, в края на 2014 г. Централната банка на Русия бе принудена да увеличи до 17% основната ставка, от която зависи стойността на всички кредити в страната. По-късно тя постепенно бе понижена до 10,5%.

Изследване на анализаторите от Централната банка описва модела на динамика на БВП след въведените през третото тримесечие на 2014 г. финансови санкции срещу Русия и спада на цените на петрола от $110 до $50-55 за барел. Моделът, който използват авторите, е основан на работата на един от основателите на Чикагската школа Арнолд Харбъргър и Карлос Вей от Университета „Джон Хопкинс“. Авторите нарочно използват възможно най-крайния вариант – че след пет години достъпът до капитал на външните пазари ще бъде абсолютно невъзможен, което до 2019 г. ще нулира частния външен дълг. Според техните сметки руската икономика ще се завърне към растеж от 1,5% до 2017 година.

Кой има полза

Според ръководителя на отдела за изготвяне на оценки в компанията „Финекспертиза“ Алексей Баскаков сегашната ситуация е изгодна за износителите на енергийни ресурси, които получават поръчки във валута, но за повечето отрасли на вътрешния пазар ситуацията се е влошила заради поскъпването на валутата. „Работим на практика с всички сектори на икономиката и към днешна дата не виждаме някакви сериозни структурни отраслови положителни трансформации с изключение, вероятно, само на проекти, свързани със заместване на вноса, които се поддържат от държавните банки“, споделя Баскаков.

Освен това, според началника на управлението за операции на руския фондов пазар на ИК „Фридъм финанс“ Георгий Вашченко във връзка с падането на цените на петрола, разработването на шелфовите арктически находища е нецелесъобразно. Съответно, твърди Вашченко, няма смисъл да се увеличава размерът на капиталовите разходи за покупка на оборудване, което попада под санкциите. „Главният фактор за рецесията е инфлацията, предизвикана от спада на рублата, който на свой ред се дължи на поевтиняването на петрола и на отказа на Централната банка да подкрепи курса на националната валута“, смята той.

"Российская газета". Всички права запазени.