Тежкият понеделник

Барелът не изплува

Ако някой си е правил сметките, че „барелът ще изплува“, то надеждите му не се оправдаха. Петролът излъга очакванията, подведе ги и загуби доверието ни. Тексаският индекс WTI се снижаваше вчера към цена от 38 долара за барел, северноморският Brent падна под 43 долара. Двата сорта петрол губеха от цената си по 6 процента, е – наистина – привечер този спад се забави.

В резултат на това за рублата, а и не само за нея, понеделникът беше тежък ден. Тя премина два пъти психологическите „червени“ линии – доларът скочи над 70 рубли, а еврото – над 80. При това и двете валути не се спряха, в хода на търговските сделки доларът премина границата от 71 рубли, но особено свирепо бе еврото – в някои моменти то растеше с почти 5 рубли и струваше 83 рубли. Официалният курс на руската валута, обявен от Централната банка, поднови рекорда от 1998 година. Бурята като че ли поутихна привечер (доларът вече се изтъркаля обратно зад границата от 70 рубли), но неприятното усещане остана. Борсовият индекс РТС се снижи с почти 5%.

Рублата хлътва в здрава прегръдка с петрола, а той пък беше под влиянието на новините от Китай, а след това и от САЩ. В понеделник най-голямата китайска фондова борса, Шанхайската, приключи работа със спад на стойността на акциите, търгувани на нея, с 8,5%. Впрочем катастрофа не настъпи – борсовият индекс само леко се залюля към показателя от февруари тази година. След половин денонощие на другата страна на Земята, в САЩ, борсите отвариха също с впечатляващ срив.

Реакцията на рублата е предсказуема

Реакцията на рублата на всички тези събития е предсказуема – в условията на „свободното плаване“ нейният курс се определя от цената на петрола и рублата падна пропорционално на стойността на суровината, отбелязва Константин Коришченко, професор в Руската академия за народно стопанство и държавна служба при президента на Руската федерация, бивш заместник-председател на Централната банка. Цената на петрола в рубли ще остане в границите на бюджетните проекти – доходите в рубли на бюджета и на по-големите износители практически не се променят.

Но какво ще става по-нататък, ако рублата продължи така да зависи от петрола? Всичко върви към цена от 40 долара за барел Brent. Това е следващата стабилна граница, стояща пред намаляването на цените – каза на „Российская газета“ началникът на управлението по стратегическо изследване в енергетиката на Анализационния център при правителството на Руската федерация Александър Курдин. Именно на това равнище се намират средните променливи разходи на редица крупни проекти по добив на петрол в САЩ, Канада, а също така и в шелфа. При по-ниска цена на добива там по-евтино ще бъде той да се прекрати.

Когато цената на петрола пада до 45 долара за барел, количеството готова продукция, произведена за определено време, в световен мащаб се свива с 0,4 милиона барела за ден, а при цена от 40 долара за барел – вече с 1,5 милиона барела на ден, показват изчисленията на анализаторите. Точно такава е цифрата, с която се оценява излишъкът на предлагането.

Доминира тенденцията към понижаване

Няколко фактора в последно време пречат на ребалансирането на пазара – продължава Александър Курдин. Разбира се, сериозна тревога предизвиква локомотивът на световното търсене на петрол – Китай. Макар борсовите показатели там да играят не много голяма икономическа роля, обективните макроикономически данни за юли се оказаха лоши.

На второ място – добивът на шистов газ демонстрира потресаваща жизнеспособност. Активното сондиране в Съединените щати продължава, тоест – даже при ниските цени на петрола там продължава увеличаването на добива, в това число и на трудни за извличане залежи. Все пак според оценките на Анализационния център при правителството, в близко време кривата на сондирането трябва да тръгне надолу.

На трето място – Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК), макар и да е заинтересувана от повишаването на цените, се държи неконструктивно, казва Александър Курдин. Двама от членовете на картела – Саудитска Арабия и Ирак, както показват данните от юли, са достигнали много високо равнище на добив. В резултат на това количеството готова продукция на страните от ОПЕК надхвърля с 1,5 милиона барела установената от самите тях квота от 30 милиона барела на ден. Това са онези, ненамиращи си място 1,5 милиона барела петрол (от 96 милиона барела световен добив), които развалят цялата картина на страните нетни износителки на петрол.

Изглежда, че това ще е за дълго

Всичко това означава по-дълъг период на търсене на равновесие между търсенето и предлагането на петролния пазар, отколкото това изглеждаше през първото полугодие. „Според нашите оценки за реализирането на натрупаните в света запаси от петрол ще отиде останалата част от тази и голяма част от следващата година. Без да стане това, цените няма да се върнат в приемливия си диапазон (около 60 долара за барел).

„И, разбира се, ситуацията може да се усложни от връщането на Иран на световния пазар в качеството му на пълноценен играч. Казано иначе, ниските цени на петрола (40-50 долара за барел) може да се задържат още около година“, дава неутешителна прогноза Александър Курдин.

Какво ще стане при тези условия с инфлацията? Върху нея действат в противоположни посоки два фактора, отговаря Константин Коришченко, курсът тласка инфлацията нагоре, а невисоките темпове на ръста на паричното предлагане я задържат.

Възможен е рязък скок на инфлацията, но тъй като сега тя се определя в по-голяма степен от паричното предлагане, ще се запази тенденцията към нейното снижаване – все пак по-бавна, отколкото се очакваше преди няколко месеца, когато курсът се стабилизира.

40-те долара за барел ще станат последната граница за цените на петрола.

Отслабването на рублата ще премине в цените, ако курсът макар и за месец-два успее да се закрепи на новото равнище, добавя заместник-директорът на Института „Център за развитие“ на Националния изследователски университет „Висше училище по икономика“ Валерий Миронов. Засега търговията ще се задоволява с предишните запаси на вноса, за които са били сключени договори при по-нисък курс на долара.

Трябва ли нещо да прави при тази ситуация Централната банка? Намаляването на цените на петрола е така нареченият външен шок, против който е трудно да се борим в рамките на модела, при който курсът на рублата е плаващ и основният инструмент на Централната банка е основният лихвен процент, а също и ограничаването на паричното предлагане – казва Константин Коришченко.
Възможно е връщане към някакви елементи на регулиране на курса, въвеждане на капиталови ограничения, ако динамиката на валутния пазар приеме спекулативни нюанси, както това се случи през декември. Тогава напълно може да се очаква и съществено повишаване на основния лихвен процент. Да се разчита на нейното намаляване точно сега, няма основание – прави заключение Константин Коришченко.

Това, че Централната банка „ще си вземе почивка“ за наближаващото заседание на съвета на директорите, не бе изключено от Алексей Улюкаев, министър на икономическото развитие на Руската федерация, който е последователен привърженик на намаляването на основния лихвен процент.

Той смята също така, че цените на петрола няма да паднат по-ниско от 40 долара за барел, поради чувствителността на шистовия добив. „Новото равновесие“ на петролния пазар според неговото мнение ще бъде намерено в близките месеци и то ще бъде 50 долара за барел или малко повече. На толкова ще бъде и средната цена на петрола за 2015 година – прогнозира Алексей Улюкаев.

Може ли доларът да стигне цена от 100 рубли?

В обозримо бъдеще – не. Във всеки случай доларът не би се задържал кой знае колко дълго на такова ниво – отговаря Валерий Миронов. Към пролетта на следващата година доларът може да скочи до 80 рубли, ако икономиката на Китай, от която зависи много в глобален мащаб, тръгне по най-негативния сценарий. Като такъв сценарий повечето анализатори виждат забавянето на ръста на БВП на Поднебесната империя наполовина, до 4% на година.

Засега твърди предпоставки за неговата реализация няма, по-скоро са 50 на 50. На всяко 5-процентно намаляване на цените на петрола ще отговори 1% от „китайското забавяне“, а това на свой ред ще предизвика по-нататъшна девалвация на рублата. Също така е вероятно сривът на китайските борси съвсем да не свидетелства за сериозни икономически трудности. Също както и отслабването на юана може да говори само за намеренията на китайското ръководство да премине към по-пазарно курсообразуване, за да направи юана резервна валута наравно с долара.

"Российская газета". Всички права запазени.