Руският премиер публикува програмна статия

Премиерът на Русия Дмитрий Медведев публикува статията „Новата реалност: Русия и глобалните предизвикателства“, в която, според думите му, се е опитал „да направи анализ на мащабните промени, протичащи в момента в световната икономика и които директно влияят на ситуацията в страната“. „Руски дневник“ ви осведомява за основните тези в публикацията на премиера.

Въпросът не е само в преодоляването на възникващите днес или позастарелите трудности, кризисните явления, дефицитите и диспропорциите. При цялата важност на предстоящата работа, при всички сложни обстоятелства на днешния ден, важното е да си формулираме стратегическите цели, задачите, които ние в крайна сметка искаме да решим. Дори ако целта ни се струва много отдалечена, а решението – много сложно. Макар че тази цел се формулира достатъчно просто: да влезем (иска ми са да кажа: „да направим пробив“, но военната терминология тук едва ли е уместна) в групата на страните с най-високо ниво на благосъстояние.
New normal

При обсъждането на текущите проблеми, както и на проблемите в перспектива по отношение на глобалното развитие, все по-често се използва терминът new normal. Той се появи преди пет години, когато приключи острата фаза на глобалната криза и бързо завоюва популярност. New normal – „новата нормалност“, или, по-скоро, може да бъде преведен и като „новата реалност“. Това са тези ключови характеристики, които ще определят развитието на глобалната икономика в течение на предстоящия период – по същество, до следващата голяма, структурна криза.

Става все по-очевидно, че водещите страни в света излизат на нови траектории на растеж. Въпросът не е само в новите темпове, но и в качеството на този растеж – в появата на нови сектори в производството, в новата география на тяхното разполагане. Обновяването засяга всички сфери на жизнената дейност на обществото – технологии, икономика, хуманитарната област.

Отношенията със Запада и Изтока

Независимо от текущия, до голяма степен кризисен характер на тези отношения [със Запада], възстановяването на сътрудничеството така или иначе е неизбежно. Русия няма намерение да напуска Европейския континент нито икономически, нито политически, нито ментално. <…> Отношенията могат да се променят и в бъдеще, но стратегическото направление остава неизбежно – сътрудничество, партньорство, а при благоприятно развитие на събитията – и формиране на единно икономическо пространство.

Географското и политическо разположение на Русия не просто позволяват, но и в определен смисъл изискват от нас все по-активно развитие на сътрудничеството в „източно направление“. При това, става дума както за такива страни като Китай, Виетнам, Япония, Корея и като цяло за всички държави от Азиатско-тихоокеанския регион, така и за страните-членки на ШОС и БРИКС, разположени в различни краища на света.

Печатарската машина не е източник на растеж

<…> Ключовата задача в момента е не просто осигуряване на темпове на растеж, а на качествено нов растеж.

Създаването на комфортни условия започва с осигуряването на макроикономическа стабилност. Ниската инфлация и балансираният бюджет си остават приоритетни за устойчивото развитие на страната.

Необходимо е да бъдат създадени съвременни механизми за финансиране на икономическите растеж и модернизация. Несъмнено, тук държавните инвестиции трябва да изиграят своята роля. Особено в момента, когато те позволяват до определена степен да бъде компенсирана ниската активност на частните инвеститори.

Но държавните инвестиции не могат да бъдат главният източник на растеж за всички времена. Също така, държавата не трябва да превръща в такъв и печатната машина: свободата за безконтролно емитиране на пари е една от най-опасните свободи. Цитирането на западния опит с емисионното стимулиране са несъстоятелни.

Привличането на частни инвеститори трябва да излезе на преден план в дейността на органите за държавно управление от всички нива.

Вътрешните спестявания

В главен източник за инвестиции трябва да се превърнат вътрешните спестявания. Това е стратегическа задача за години напред, но трябва да вървим към постигането на тази цел. В този контекст ние ще разглеждаме и въпроса за ефективното използване на пенсионните натрупвания. Пенсионната, а след това и застрахователно-осигурителната система – това са главните източници за формиране на „дълги пари“ в икономиката.

Независимо от сложността на геополитическата ситуация, санкциите и ограниченията от най-различно естество, не трябва да се забравя и за проблема с привличането на чуждестранни инвестиции. Тяхното недооценяване би означавало това, че ние приемаме налаганата ни логика на изолация.
Развитието на малкия и средния бизнес е условие за устойчив икономически растеж и едновременно с това е фактор за осигуряване на социална стабилност.

Конкуренцията и несуровинният сектор

Стимулирането на конкуренцията. Една от основните причини за слабата конкуренция са опасенията за социалната стабилност в предприятията и в регионите. Затова развитието на съвременния пазар на труда се превръща и в социален, и в икономически проблем. Формалният подход при неговото решаване ще бъде пречка за ускореното създаване на високопроизводителни работни места.

Стимулирането на растежа на несуровинния експорт (в абсолютна стойност и като дял от общия обем на износа). Освен всичко друго, това би било показателно, че замяната на вносните стоки (тъй нар. „импортозаместване“) наистина е заработила и е започнала да дава позитивни резултати.

Качествени промени в ефективността на държавното управление. Предстои формирането на система от отговорности за различните нива и органи на властта за вземаните от тях решения.

Пълната версия на статията се публикува в списание „Вопросы экономики“, №10, 2015

"Российская газета". Всички права запазени.