Руското правителство поиска от енергийния сектор $4,8 млрд. за покриване на бюджетния дефицит

Министерството на финансите на Русия предложи от петролно-газовия сектор да бъдат взети близо 300 млрд. руб. (4,82 млрд. д.) под формата на допълнителни данъци. Тези средства трябва частично да компенсират дефицита в руския бюджет, съобщава руският икономически вестник „Коммерсант“.

„Отслабването на руската рубла постави износителите в по-изгодни условия в сравнение с другите компании в страната, затова правителството, разглеждайки въпроса за вдигане на данъците и другите налози, на първо място обърна внимание на тях“, казва анализаторът от ИК „Премиер“ Максим Костров. По-рано министерството предлагаше от компаниите от петролно-газовия сектор да бъдат взети много повече пари - 600 млрд. руб. (9,64 млрд. д.), но впоследствие смекчи позицията си.

Основните причини

Както министърът на финансите Антон Силуанов обясни в своя статия, написана за бизнес всекидневника „Ведомости“, изгодата за петролните компании само от девалвацията на националната валута е 500 млрд. руб. (8,03 млрд. д.), което на практика напълно им гарантира растеж на печалбата преди облагане.

Според министъра петролните компании трябва да намалят разходите и много внимателно да подхождат при избора си на инвестиционни проекти. По мнението на Антон Силуанов, обаче, в отрасъла засега се наблюдава обратната картина: оперативните разходи на компаниите и заплатите на работниците активно нарастват за сметка на растежа на бюджетния дефицит в страната.

Срещу подхода, обявен от финансовото министерство, активно се обявяват много икономисти. И особено това важи за президента на най-голямата банка в страната „Сбербанк“ – Герман Греф, който е и бивш министър на икономическото развитие на Русия. На международния инвестиционен форум в Сочи на 1 октомври той каза, че вдигането на данъците за петролните компании ще се отрази отрицателно на икономическите им показатели. И сега тези компании внасят в бюджета данъци от над 70% от всеки спечелен долар, казва Греф. Затова, според бившия икономически министър, държавата трябва по-скоро да стимулира петролните компании да развиват други бизнес направления като нефтохимическия отрасъл.

Както допълни шефът на компания „Газпром нефт“ Александър Дюков, петролните компании в Русия още през първото десетилетие на този век излязоха от този бизнес, защото той се приемаше като непрофилен, но в бъдеще са готови да развиват химически проекти. „Реалният сектор се нуждае от подкрепата на държавата, а не от по-голямо бреме. Затова решението за вдигане на данъците и налозите, дори ако бъде взето, трябва да бъде балансирано“, казва Максим Костров.

Алтернативни решения

Като алтернатива на вдигането на налозите Максим Костров посочва варианта за финансиране от външния и вътрешния пазар, а също и използването на натрупаните по-рано резерви, което за известно време би могло да свали излишното натоварване от бизнеса. На форума в Сочи Сергей Глазиев, съветникът по икономическите въпроси на руския президент Владимир Путин, призова да се увеличи дълговото натоварване.

Към днешна дата външният дълг на Русия е близо 12% от брутния вътрешен продукт (БВП), а на САЩ - превишава 100% от БВП. „Сега е трудно да се увеличават заемите, защото инвеститорите ще поискат по-високи лихви, а освен това по-голямата тежестта на дълга може да доведе до преразглеждане на кредитните рейтинги“, казва Георгий Вашченко, началник на управлението за операциите на руския фондов пазар на  ИК „Фридом Финанс“.

Както заяви премиерът на страната Дмитрий Медведев на съвещанието по държавния бюджет на 7 октомври 2015 година, властите не бива „да изпадат в популизъм“ и „да дебалансират постигнатото през последните 15 години“. По думите му, основната задача на държавата продължава да бъде развитието на инфраструктурата, подкрепата на селското стопанство и замяната на вносните продукти с отечествени, съобщава РИА „Новости“. Според данни на ръководителя на правителството дефицитът в бюджета през 2016 година ще бъде около 2,8% от БВП.

"Российская газета". Всички права запазени.