Защо Руската централна банка ще напечата 1 трилион рубли ($15 млрд.)?

РИА „Новости“
Руската централна банка (РЦБ) планира през декември да пусне емисия държавни облигации за 1 трлн. рубли ($15 млрд). „Руски дневник“ изясни какви проблеми възнамерява да реши по този начин главният финансов регулатор на страна.

Първият заместник-председател на РЦБ Георгий Лунтовски обяви за предстоящата емисия от 1 трилион рубли ($15 млрд.) в изказване на 12 ноември на форума Седмица на финансовата грамотност в Севастопол (Крим). По данни на РЦБ, към 1 октомври обемът на наличните пари в Русия е около 7,7 трлн. руб. ($115,7 млрд.).

Ръководителят на РЦБ Елвира Набиулина поясни, че решението за емисията е свързано с обичайното сезонно търсене [на налични пари], характерно за края на годината.

Откъде идва дефицитът на налични пари?

Според статистиката на РЦБ обемът на наличните нараства всяка година през декември, а в началото на новата година отново започва да спада. Така през декември 2014 година обемът на наличните пари е нараснал с 914 млрд. руб. ($13,7 млрд.) и е достигнал до 8,8 трлн. руб. ($132,3 млрд.), а в края на януари 2015-та се е свил до 7,7 трлн. руб. ($115,7 млрд).

Икономистът на финансовата група БКС Владимир Тихомиров обяснява нарастването на наличните пари с увеличението на бюджетните разходи. „Обикновено през декември бюджетът харчи до 40%“, казва той. Освен това населението започна активно да тегли пари от сметки в навечерието на празниците.

„По-нататъшното свиване на масата от рубли може да се обясни с изтичането на капитали, прехвърлянето на рубли в чуждестранна валута и преводи по сметки“, обяснява Сергей Григорян, ръководител на анализаторския отдел на Асоциацията на руските банки (АСБ).

На какво ще повлияе емисията?

По думите на Елвира Набиулина, емисията няма да доведе „до никакви други въздействия“, свързани с паричните показатели, тъй като регулаторът планира да увеличи параметрите на търсенето на налични пари. По-рано пресслужбата на РЦБ заяви, че „не става дума за увеличаване на паричната маса“ (на целия обем от парични средства в икономиката на страната – налични и безналични – бел. ред.).

Само че експертите, анкетирани от „Руски дневник“, са на мнение, че това е невъзможно.
„Да се напечатат допълнителни пари и да се пуснат в оборот, при това без да се увеличава паричната маса, е възможно, само ако се изземат част от банкнотите, например старите. В съобщението на РЦБ обаче за това не става дума“, казва Сергей Григорян из АСБ.

„Става дума по-скоро за заместване на 1 трилион безналични средства с налични“, разсъждава Василий Солодков, директор на Банковия съвет на Висшата школа по икономика (ВШЭ).
„Понятието 'да печаташ пари' или „'да увеличиш емисията' има преносно значение, когато става дума за РЦБ“, пояснява икономистът Сергей Алексашенко. По думите му, РЦБ винаги първо емитира безналични пари, които отиват по сметки на банката, а след това банките обменят безналични за налични.

Григорян отбелязва, че увеличението на паричната маса (M2 е обозначението, възприето от РЦБ) би могло да стане полезно за руската икономика. „Колкото са повече парите, толкова по-силна е икономиката, а в Русия съотношението на М2 към брутния вътрешен продукт (БВП) е изключително ниско“, пояснява Григорян.

Паричната маса спрямо БВП на практика е два пъти по-малка – 32 трлн. руб. ($481 млрд.) в сравнение със 70,9 трлн. руб. ($1,066 трлн.) към началото на годината. За сравнение в Китай положението е тъкмо обратното – паричната маса е два пъти над обема на БВП.

„РЦБ се опасява да увеличава паричната маса, ръководейки се от тезата, че това ще разпали инфлацията. Само че изследвания на АРБ показаха, че в Русия инфлацията не е парична, а зависи от тарифите на естествените монополи“, допълва Григорян.

Ще бъдат ли похарчени за кредити?

Експертите, анкетирани от „Руски дневник“, имаха и други обяснения. Причината за емисията не е недостигът на налични средства, а дефицитът в банковата ликвидност, посочва Александър Абрамов, водещ научен сътрудник на Центъра за анализ на финансовата система към Руската академия за народно стопанство и държавна служба (РАНХиГС). Експертът дава за пример статистическите данни на РЦБ. В началото на годината паричната база (задълженията на банките) е била 11,3 трлн. руб. ($169,9 млрд.), а към 1 ноември тя се е свила до 9,7 трлн. руб. ($145,8 млрд.).

„Досега за увеличаване на собствената ликвидност банките вземаха кредити чрез РЕПО операциите (сделка с ангажимент за обратно изкупуване или продажба след определен срок при предварително определена цена – бел. ред.). Само че заради високите лихви (11%) банките спряха да използват този механизъм“, допълва експертът. „За да могат банките да имат достатъчно оборотни средства за гарантиране на депозити и да отпускат кредити, РЦБ взе решение да предостави средства, които по същество са безплатни“, поясни Абрамов.

През март първият заместник-председател на РЦБ Ксения Юдаева отбеляза, че регулаторът не вижда рискове от активизиране на инфлацията заради пускането в действие на печатницата.

"Российская газета". Всички права запазени.