Четири сценария за отношенията между Москва и Анкара

Руско-турските отношения се превърнаха в продължително противопоставяне.

Руско-турските отношения се превърнаха в продължително противопоставяне.

EPA
След като руският президент Владимир Путин подписа указ за прилагане на специални мерки спрямо Турция, острата криза в руско-турските отношения, предизвикана от атаката на 24 ноември срещу руски военен самолет, по всичко личи се превърна в продължително противопоставяне.

Отказът на Путин да се срещне с турския президент Таийп Ердоган на парижката среща на високо равнище, както и предишното избягване на телефонните позвънявания на турския държавен глава, говорят за трайно желание на Москва да не се ограничи със „съжаленията“ на турската страна.

При тази ситуация са възможни четири основни сценария за развитието на събитията:

Ескалация

Този вариант не може да се изключи, докато има вероятност от по-нататъшни сблъсъци между Русия и Турция в крайграничната зона на Сирия. Той може да стане реален, ако Анкара продължи да подкрепя сирийските тюркмени, а Русия – не спре да нанася удари по позициите на сирийските тюркмени и съюзните на Турция сирийски опозиционери. Всеки инцидент може да доведе до непредсказуеми военни последици. Политически причини за ескалацията могат да станат крачки от една от страните, рязко нарушаващи баланса на взаимните интереси. Например ако бъде затворен Босфорският пролив за руските кораби.

Замразяване 

Страните остават на сегашните позиции, запазва се острата политическа риторика, но се въздържат от действия, които могат да влошат ситуацията. По-специално, Русия спира полетите покрай турската граница, а Анкара не оказва подкрепа на тюркмените и затваря границата, за да не допусне да проникват бойци от „Ислямска държава“, оръжия,  боеприпаси и контрабанда. В дипломацията това се изразява в отказ от по-нататъшни санкции от едната и от другата страна.

Затопляне

С посредничеството на една от близките страни (знае се за опитите на Азербайджан и Казахстан да влязат в такава роля) Анкара и Москва се договарят да имат редовни контакти с перспектива постепенно да възстановят контактите поне на равнище военни и дипломатически ведомства. При това, част от санкциите се отменят. За изпълнението на този сценарий турската страна ще трябва да намери нови формулировки вместо минималистично „съжаление“.

Възстановяване 

За целта е необходима среща на високо равнище: Путин – Ердоган. След това е възможно Москва да обяви, че се отказва от по-рано въведените санкции. Страните започват да си сътрудничат в Сирия по широк кръг от военни и политически въпроси. За такъв сценарий е необходимо важно условие – високо равнище на доверие между страните, подкрепено от реални механизми на сътрудничество по линията Русия – НАТО.

По-нататъшна ескалация не е изгодна за страните. За Русия, която е в състояние на икономическа криза, такова развитие на събитията може да стане тежко бреме за бюджета. Москва ще трябва сама да поеме разходите, при постоянна заплаха от нови стълкновения с чужди ВВС. В Сирия няма да се получи никаква коалиция. Страните от НАТО ще бъдат принудени да подкрепят Турция.

За Анкара ескалацията също е задънена улица – недоволството от поведението ѝ в Европа се шири, а при задълбочаване на конфликта с Русия, отношението към Турция може да се промени. Възниква проблемът с нарастването на броя на бежанците. А това носи трудности и за самата Турция, и за европейските страни.

Затопляне на отношенията в обозрима перспектива не се очертава. След въвеждането на санкциите и гръмките изявления всяко бързо отдръпване от сегашната позиция ще се възприема като признак на слабост. Противоречията между Москва и Анкара са дълбоки и принципни и се коренят в различните виждания за природата на сирийския конфликт. Оставането на Башар Асад на власт е приоритет за Кремъл, а свалянето му – приоритет за Анкара. Като се има пред вид това, пълноценното възстановяване на отношенията към днешна дата изглежда малко вероятно.

Трябва обаче да признаем, че въпреки цялата остра риторика, не се правят никакви стъпки за отрязване на пътя към компромисите. Санкциите срещу Турция все пак са ограничени. В Сирия ще се наложи да се постигне споразумение за разграничаване на маршрутите на полетите. За Москва няма смисъл да води война на два фронта – открита против „Ислямска държава“ и опозиционерите, и хибридна, опосредствена – против Турция. По същия начин и Ердоган не може да даде заден ход, за да не накърни авторитета си. Така че днес най-реален изглежда сценарият за преминаване на конфликта във фаза замразяване.

"Российская газета". Всички права запазени.