Четири главни проблема на руската икономика

1. Населението обеднява по-бързо от обикновеното 

В сравнение с предходните кризи в руската икономика, сега населението обеднява доста по-бързо. В края на 2015 година количеството на всички стоки, купени от жителите на страната, се е свило с 10%. Дори през най-тежката криза в най-новата история на страната – през 1998 година – този показател (крайното потребление на домакинствата) спадна само с 5%, а след световната финансова криза от 2009 година – с 4%.

Парите в населението намаляват и поради друга причина. Предприятията умишлено намаляват заплатите, за да увеличат собствената си печалба. През 2015 година номиналната заплата е нараснала с 4,6%, а печалбата на компаниите – с 49%. Една от причините за това е липсата на ефективни синдикати в Русия, които биха могли да отстояват правата на работниците.

2. Свободният курс на рублата води до инфлация

От 2014 година в Русия действа свободен курс на рублата и курсът на руската национална валута се определя от пазара. След това рублата поевтиня спрямо щатския долар и еврото с 60%, като стойността на рублата се променя според движението на цената на петрола. В резултат курсът на рублата може за един месец да спадне или да се повиши с 20%. Възможните промени в курса се залагат в стойността на всички договори в страната.

Според разчети на експерти нестабилността на валутата дава годишно по 7% инфлация. За сравнение в края на 2015 година инфлацията в Русия бе 15,5%. При такава ситуация лихвите по банковите кредити, включително за покупка на оборудване, не могат да бъдат по-ниски от 15-20%. Оказва се, че предприятията нямат пари за закупуване на ново оборудване и за разширяване на производството и това също е голям проблем.

3. Компаниите не купуват ново оборудване

В края на 2015 г. в Русия, в сравнение с кризата 2008-2009 г., брутният вътрешен продукт (БВП) и различни отрасли на промишлеността отчетоха не толкова силен спад. БВП например се сви с 3,7% спрямо намалението му със 7,9% през световната финансова криза, строителството – със 7% вместо с 16%, а обемът на железопътните превози изобщо не се промени.

Лошата новина, по думите на икономистите, е това, че сега много по-силно са понижиха показателите, които определят прогнозния икономическия растеж, и преди всичко обемът на инвестициите.

Капиталовложенията в основни фондове са спаднали с 8%, а вносът на оборудване от чужбина се сви с цели 38%. В резултат на това в Русия средната възраст на работещото оборудване е 14 години спрямо 7 години на Запад, а около 20% от металообработващите машини са превишили всички срокове за износване и могат да бъдат изхвърлени във всеки момент.

Дори и най-богатите възложители в страната – петролно-газовите компании, съкращават инвестиционните си програми. Академик Абел Аганбегян е пресметнал, че при цена $35 за барел инвестициите на петролните компании ще се свият с 20%, а газовият монополист „Газпром“ може да отложи капиталовложенията в газопровода „Силата на Сибир“ от  Русия до Китай за бъдещето.

4. Надеждите, възлагани на китайските инвестиции, не се оправдаха

Да, въпреки политическиете декларации, китайските инвестиции така и не дойдоха на руския пазар. Нещо повече, някои инвеститори от Поднебесната империя започнаха да изтеглят средства от Русия. Така, на 4 февруари китайският фонд Chengdong Investment реши да продаде дела си на Московската борса.

Инвеститори от Индия биха могли да заместят китайците. На времето СССР заедно с Индия изпълни множество инвестиционни проекти.

Най-вероятният приток на средства обаче може да дойде от западните капиталови пазари. В много европейски страни действат отрицателни процентни ставки. Това означава, че вътре в страните парите почти нищо не струват и инвеститорите са принудени да търсят проекти в чужбина.

Руските кредитополучатели, включително правителството на страната, винаги са били едни от най-дисциплинираните и навреме са плащали по дълговете.

Неслучайно на 7 февруари Министерството на финансите на Русия изпрати заявки до 25 чуждестранни банки за организиране на възможната продажба на еврооблигации през 2016 година. За последен път Русия се е финансирала от международните пазари през септември 2013 година, когато продаде държавни ценни книжа за $6 милиарда.
 
Текстът е написан по материали на участници във форума Foreigner’s Life: доклади на академик Абел Аганбегян, бившия заместник-председател на Централната банка Константин Коришченко и директора на департамента за макроикономическо прогнозиране на Външноикономическата банка (Внешэкономбанк) – ключов институт за развитие в страната, – Олег Засов.

"Российская газета". Всички права запазени.