Четири главни проблема на руската икономика

Shutterstock / Legion-Media
В Русия все по-често се говори за необходимостта от структурни реформи. Какви обаче трябва да бъдат техните цели? Водещи руски икономисти откроиха четири основни проблема на руската икономика на конференция „Животът на чужденците“ (Foreigner’s Life) в Москва.

1. Населението обеднява по-бързо от обикновеното 

В сравнение с предходните кризи в руската икономика, сега населението обеднява доста по-бързо. В края на 2015 година количеството на всички стоки, купени от жителите на страната, се е свило с 10%. Дори през най-тежката криза в най-новата история на страната – през 1998 година – този показател (крайното потребление на домакинствата) спадна само с 5%, а след световната финансова криза от 2009 година – с 4%.

Парите в населението намаляват и поради друга причина. Предприятията умишлено намаляват заплатите, за да увеличат собствената си печалба. През 2015 година номиналната заплата е нараснала с 4,6%, а печалбата на компаниите – с 49%. Една от причините за това е липсата на ефективни синдикати в Русия, които биха могли да отстояват правата на работниците.

2. Свободният курс на рублата води до инфлация

От 2014 година в Русия действа свободен курс на рублата и курсът на руската национална валута се определя от пазара. След това рублата поевтиня спрямо щатския долар и еврото с 60%, като стойността на рублата се променя според движението на цената на петрола. В резултат курсът на рублата може за един месец да спадне или да се повиши с 20%. Възможните промени в курса се залагат в стойността на всички договори в страната.

Според разчети на експерти нестабилността на валутата дава годишно по 7% инфлация. За сравнение в края на 2015 година инфлацията в Русия бе 15,5%. При такава ситуация лихвите по банковите кредити, включително за покупка на оборудване, не могат да бъдат по-ниски от 15-20%. Оказва се, че предприятията нямат пари за закупуване на ново оборудване и за разширяване на производството и това също е голям проблем.

3. Компаниите не купуват ново оборудване

В края на 2015 г. в Русия, в сравнение с кризата 2008-2009 г., брутният вътрешен продукт (БВП) и различни отрасли на промишлеността отчетоха не толкова силен спад. БВП например се сви с 3,7% спрямо намалението му със 7,9% през световната финансова криза, строителството – със 7% вместо с 16%, а обемът на железопътните превози изобщо не се промени.

Лошата новина, по думите на икономистите, е това, че сега много по-силно са понижиха показателите, които определят прогнозния икономическия растеж, и преди всичко обемът на инвестициите.

Капиталовложенията в основни фондове са спаднали с 8%, а вносът на оборудване от чужбина се сви с цели 38%. В резултат на това в Русия средната възраст на работещото оборудване е 14 години спрямо 7 години на Запад, а около 20% от металообработващите машини са превишили всички срокове за износване и могат да бъдат изхвърлени във всеки момент.

Дори и най-богатите възложители в страната – петролно-газовите компании, съкращават инвестиционните си програми. Академик Абел Аганбегян е пресметнал, че при цена $35 за барел инвестициите на петролните компании ще се свият с 20%, а газовият монополист „Газпром“ може да отложи капиталовложенията в газопровода „Силата на Сибир“ от  Русия до Китай за бъдещето.

4. Надеждите, възлагани на китайските инвестиции, не се оправдаха

Да, въпреки политическиете декларации, китайските инвестиции така и не дойдоха на руския пазар. Нещо повече, някои инвеститори от Поднебесната империя започнаха да изтеглят средства от Русия. Така, на 4 февруари китайският фонд Chengdong Investment реши да продаде дела си на Московската борса.

Инвеститори от Индия биха могли да заместят китайците. На времето СССР заедно с Индия изпълни множество инвестиционни проекти.

Най-вероятният приток на средства обаче може да дойде от западните капиталови пазари. В много европейски страни действат отрицателни процентни ставки. Това означава, че вътре в страните парите почти нищо не струват и инвеститорите са принудени да търсят проекти в чужбина.

Руските кредитополучатели, включително правителството на страната, винаги са били едни от най-дисциплинираните и навреме са плащали по дълговете.

Неслучайно на 7 февруари Министерството на финансите на Русия изпрати заявки до 25 чуждестранни банки за организиране на възможната продажба на еврооблигации през 2016 година. За последен път Русия се е финансирала от международните пазари през септември 2013 година, когато продаде държавни ценни книжа за $6 милиарда.
 
Текстът е написан по материали на участници във форума Foreigner’s Life: доклади на академик Абел Аганбегян, бившия заместник-председател на Централната банка Константин Коришченко и директора на департамента за макроикономическо прогнозиране на Външноикономическата банка (Внешэкономбанк) – ключов институт за развитие в страната, – Олег Засов.

"Российская газета". Всички права запазени.