Съдбата на газопровода „Южен поток“ зависи от Гърция и Италия

Reuters
„Газпром“ се кани да доставя газ в южната част на Европа по проекта за тръбопровод за Интерконектор Турция – Гърция – Италия (ИТГИ) (Interconnector Turkey-Greece-Italy - ITGI). Това може да означава и частично възраждане на „Южен поток“.

„Газпром“, „Едисон“ (Edison) и ДЕПА (DEPA) подписаха на 24 февруари меморандум за строителството на газопровод между Гърция и Италия. За основа се взема ИТГИ Посейдон (ITGI Poseidon), който бе планиран като част от маршрута от Азърбайджан през Турция и Италия, но така и не бе построен. Сега тръбата може да бъде използвана за доставки на руски газ за Южна Европа.

Защо е важен Южният газов маршрут?

За южната част на Европа е важно да получава руски газ по нови маршрути, за да не зависи от украинския транзит. „Украинската газопреносна система е износена, а „Нафтогаз Украйна“ не инвестира необходимите средства за нейната модернизация“, припомня Сергей Правосудов, директор на Института по национална енергетика (ИНЭ).

Страните от Централна и Северна Европа решиха този въпрос с проекта „Северен поток-2“ (тръбопровод от Русия до Германия през Балтийско море), по който газът ще се доставя и на Северна Италия (през Австрия).

Необходимо е и да бъдат намалени локалните рискове. Южните райони на Италия получават газ по газопровода от Либия, но в тази страна се води гражданска война и доставките от нея са ненадеждни. Новият проект ИТГИ „Посейдон“ цели да реши именно тези проблеми.

Гърция е особено заинтересована от него. „В интерес на гърците е да привличат инвестиции и да развиват транспортния енергиен хъб“, разсъждава Алексей Гривач, заместник-директор на Фонда за национална енергийна сигурност (ФНЭБ).

Основният въпрос е как руският газ да стигне до Гърция.

Кой ще приема газа България или Турция?

В Гърция руският газ може да влезе или през територията на България, или през Турция. С други думи, газопроводът „Посейдон“ може да бъде продължение и на „Турски поток“, и на „Южен“, казва старшият анализатор на „Вигон консултинг” (Vygon Consulting) Мария Белова. Има обаче мнение, че най-вероятният маршрут на „Южен поток“ е през България. „Този вариант е по-проработен. Главният проблем за проекта стана позицията на Еврокомисията“, отбелязва Сергей Правосудов.

Окончателното решение ще зависи от самите европейци. „Едисон“ и ДЕПА проявиха интерес към сформирането на нова газова инфраструктура, а сега трябва те да инициират включването към проекта на две страни, през които може да мине газът. Това е България, или пък, ако се промени ситуацията – Турция“, посочва Алексей Гривач.

„Газпром“ признава, че е готов да изпълнява проекта, само ако е налице съгласието на Еврокомисията. „Необходимо е да се гарантира подкрепата на Еврокомисията“, казва Правосудов. „Ще видим дали властите в Италия и Гърция ще успеят да убедят чиновниците в Еврокомисията, че е необходимо този проект да бъде осъществен“.

Дали приоритетният статут на проекта ИТГИ ще облекчи преговорите?

Сега ИТГИ е включен в списъка на Еврокомисията с приоритетните проекти, а освен това за него не действа Третият енергиен пакет на ЕС за срок от 25 години (става дума за клаузата за достъп до мощностите на тръбата на трети лица). „Това предполага, че „Газпром“ ще може да използва на 100% капацитета на газопровода (8 милиарда кубични метра – бел. ред.) за транспортиране на своето синьо гориво“, казва Сергей Правосудов. В противен случай, по думите му, руската компанията трябваше да предостави 50% от капацитета на някои странични доставчици.

Само че, според началника на Управлението за стратегически изследвания в енергетиката към Анализаторския център към руското правителство Алексей Курдин, тези преференции ще бъдат приложени на практика, само ако газът потече през „Турски поток“ и „Газпром“ продава синьото си гориво на границата на Турция и Гърция. „Проектът ИТГИ целеше да диверсифицира доставките на газ за Европа чрез транзита през Турция. И преференциите бяха именно за този проект, напомня експертът. Ако стане дума за доставки на руски газ не през Турция, а през България, то това вече ще бъде съвсем друг проект и Еврокомисията ще го анализира отново“, заключава Кудрин.

"Российская газета". Всички права запазени.