Кой поток е по-изгоден за Русия: „Южен“ или „Турски“

Председателят на „Газпром“ Алексей Милер и руският министър на енергетиката Александър Новак.

Председателят на „Газпром“ Алексей Милер и руският министър на енергетиката Александър Новак.

Reuters
Русия избира между два проекта за газопровод по дъното на Черно море: през Турция или през България. Експертите са на мнение, че и двата са свързани с определени политически рискове.

След срещата на президента на Русия Владимир Путин с турския лидер Реджеп Ердоган на 9-и август в Санкт Петербург, представители на руската страна заговориха за възможното размразяване едновременно на два крупни газови проекта: „Южен поток“ и „Турски поток“. Русия и Турция водят преговори за начало на строителството на газопровода „Турски поток“, заяви министърът на енергетиката Александър Новак.

При това, самият руски президент не изключва, че страната може да се върне към разглеждане на „Южен поток“ – газопровода от Русия до България и нататък за страните от Южна Европа. „Вече само намерения не са достатъчни, юридическите гаранции трябва да бъдат железобетонни“, уточни Владимир Путин.

И двата проекта за газопровод предполагат доставка на газ по дъното на Черно море в обем до 63 милиарда кубически метра годишно. Първоначално Русия планираше да реализира проекта „Южен поток“, но през декември 2014 г. той бе замразен по инициатива на България под натиска на Европейската комисия. Както съобщиха българските власти, проектът не съответства на Третия енергиен пакет: съгласно този документ, една и съща страна не може да е собственик на инфраструктурата и да бъде доставчик на горивото. Руският „Газпром“ настояваше, че тези норми не могат да се разпространяват върху „Южен поток“, тъй като споразумението за проекта е подписано по-рано.

При така създалата се ситуация, в края на 2014 г. Владимир Путин обяви новия проект – „Турски поток“. По същество бе решено същата тръба да бъде положена по дъното на Черно море в посока Турция. Но след като турските ВВС свалиха руския самолет през ноември 2015 г., проектът бе замразен.

Кой проект е по-изгоден?

Според експертите и двата проекта крият в себе си сериозни политически рискове. Но при условие, че позицията на Европейския съюз по Третия енергиен пакет остава непроменена, „Турски поток“ остава за Русия по-приемлив вариант. При тази ситуация „Газпром“ се озовава в зависимост от турската страна. „Като транзитна страна Турция носи явни рискове“, обясни за „Руски дневник“ Сергей Хестанов, съветник по микроикономика на генералния директор на „Откритие Брокер“.

Според думите му в случай че тръбата бъде положена на турска територия, тази страна ще получи същите възможности за политически натиск върху Русия, с каквито в момента разполага Украйна. Нещо повече, турският монополист Botas дори се обърна в международния арбитраж с искане за отстъпка от страна на „Газпром“. 

Но за разлика от България, която е принудена да се вслушва в исканията на Европейската комисия, Турция взема всичките си решения самостоятелно. „Ако Турция стане членка на ЕС, вече няма да може да се постигне споразумение: строителството на „Южен поток“ с връзки към Гърция и България бе блокирано именно от Европейската комисия“, заяви за „Руски дневник“ Георгий Вашченко, началник на управлението по операции на руския фондов пазар в ИК „Фридом Финанс“.

Ниските цени на газа

Още един риск и за двата проекта се крие в това, че в ситуацията със замразения газопровод по дъното на Черно море през 2016 г. Русия обяви разширяването на „Северен поток“ – газопровод по дъното на Балтийско море. При тези условия основният риск за „Турски“ и „Южен поток“, според експертите, не е в политическите решения, а ниските цени на газа. Цените на „синьото гориво“ са обвързани с петролните, а те се намират на стабилно ниско ниво.

„Сега икономиката вече не работи в интерес на двата газопровода, тъй като цената на газа на границата с Германия само преди месец достигна до исторически минимум и едва ли ще достигне максимумите от времената, когато бяха актуални „потоците“ през Черно море“, казва за „Руски дневник“ Иван Капитонов, доцент във Висшата школа по корпоративно управление на РАНХиГС. Според него Южен и Турски потоци са много скъпи. Например „Турски поток“ струва почти 2 милиарда евро повече, отколкото активно развивания през последните години „Северен поток – 2“. 

Според Сергей Хестанов и съществуващите тръбопроводни мощности вече са станали силно губещи. „Ако украинският транзит функционира нормално, няма да има никаква необходимост да се строят нови газопроводи“, казва той. По този начин, от икономическа гледна точка, засега има само едно правилно направление – изграждането на „Северен поток – 2“, което ще позволи да се откажем от украинския транзит, добавя Капитонов. При това, преговорите за „Турски“ и „Южен поток“ само ще укрепят позициите на Русия при преговорите с партньорите от Северна Европа.

"Российская газета". Всички права запазени.