Руската икономика излезе от рецесията. Такова е мнението и на руската статистическа агенция "Росстат", и на Министерството на икономиката, и на Централната банка. Икономическият спад започна през първото тримесечие на 2015 г. и по оценка на "Росстат" е продължил 7 поредни тримесечия. Според общоприетите критерии рецесията завършва, когато се отчете растеж на икономиката две последователни тримесечия. Затова, като се имат предвид много добрите резултати от първите два месеца на 2017 г., е още рано с увереност да се твърди, че икономиката е преминала към растеж. Между другото, и сигурни основания да се твърди, че икономическият спад продължава, също няма. Най-правилната характеристика за текущото състояние на руската икономика е думата "стагнация".
Признаци за оживление
Естественото състояние на икономиката е растежът. Икономиката е жив организъм и дори в условия на рецесия се намират сектори и компании, които се чувстват добре и дори растат. Ако се погледне историята за последните 30 години, то броят на страни, които са били в рецесия с продължителност над две години (ако не са били в състояние на война или гражданска война), е двадесетина. Затова не е учудващо, че в руската икономика се наблюдават все повече и повече признаци на оживление.
Неотдавнашни изследвания на "Росстат" показаха, че малкият бизнес е понесъл кризата значително по-леко и неговият принос в икономиката е нараснал. Руското селско стопанство устойчиво расте от 1999 г., а добрата реколта от миналата година даде импулс на този сектор. Повишението на световните цени на въглищата доведе до рязък растеж на руския износ и подобряване на показателите на железопътния транспорт. Програмата за превъоръжаване на армията, която щедро се финансира от бюджета, натоварва мощностите на предприятията от отбранителната промишленост. Потреблението от населението, което се понижаваше две последователни години, изглежда, започна да се оживява. Най-малкото за това говори растежът на потребителското кредитиране, а и еднократното допълнително плащане към пенсиите на всички пенсионери също подпомогна активизирането на потребителската активност.
Признаците за оживление обаче не прерастват в общ икономически подем и в редица важни сектори продължават кризисните тенденции. Продажбите на нови леки автомобили непрекъснато намаляват от 2013 година. От година и половина спадат и обемите на жилищното строителство, а решението на правителството да отмени субсидирането на лихвения процент по ипотечните кредити доведе до забележимо свиване на търсенето им.
Макар Централната банка да говори за възстановяване на нарастването на инвестициите, обемът на производството и вноса на инвестиционни стоки в Русия не показва признаци на растеж. А и свръх строгата парична политика на Централната банка, която държи водещия лихвен процент на ниво около 10% при годишна инфлация от малко над 4%, води до рязък спад на търсенето на кредити от реалния сектор на икономиката.
Добре, но бавно
След кризата от 2007-2009 г. в продължение на две години руската икономика растеше с темпове, надвишаващи отчитаните от световната икономика. После обаче тенденцията се обърна. За последните пет години натрупаното изоставане стана толкова голямо, че руската икономика ще може да навакса пропуснатото, само ако през следващите 10 години темповете ѝ на растеж превишат растежа на световната икономика с 1% годишно (по данни на Световната банка през 2016 г. световната икономика е нараснала с 2,3% – бел. "Руски дневник"). Засега обаче руското правителство не може да предложи такава оптимистична прогноза. Най-новите оценки на Министерството на икономиката сочат темпове на растеж 1,5-2% през близките три години, а шансовете за последващо възможно ускорение се свързват с редица структурни реформи, които още не са определени от експертите и не са одобрени от правителството.
В такава ситуация задачата, поставена от президента Владимир Путин, към 2020 г. да се достигнат темпове на растеж на икономиката, надвишаващи растежа на световната икономика, изглежда твърде амбициозна. Дори и постоянната вълшебна пръчка, каквито са световните цени на петрола, едва ли ще може да изиграе решаваща роля, защото тяхното увеличение от $12 за барел може да добави близо 1% към темповете на растеж на руската икономика, а никой експерт не е готов да предскаже завръщането на петролните цени на ниво от $100 за барел.
Днес надеждите на руското правителство за оживление на икономическия растеж са свързани с програмата за структурни реформи, подготвяна от групата на Алексей Кудрин. Очаква се през май тази програма да бъде представена на политическото ръководство на страната, а след това и обнародвана. Ще успее ли бившият министър на финансите да формулира рецептата за икономическия скок – скоро ще разберем.
* Авторът е старши научен сътрудник в института "Брукингс" (Вашингтон) (Senior fellow, The Brookings Institution). През 1993-1998 г. е заместник-министър на финансите и заместник-председател на Руската централна банка.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си