Защо в Европа отново се заговори за "Южен поток"?

Reuters
Медиите в България, Унгария и Австрия пишат за евентуалното възобновяване на проекта за газопровод, който бе замразен през 2014 г.

В началото на юни за връщането на "Южен поток" в дневния ред две години след замразяването на проекта за изграждане на газопровод съобщиха едновременно няколко европейски медии, както и унгарският външен министър. За момента официална информация от "Газпром", собственика на проекта, няма, а от руското Министерство на енергетиката по-рано обявиха, че няма планове за завръщане към проекта. Въпреки това възобновяването на "Южен поток", независимо от абсурдността на подобен ход, е възможно, смятат експерти, с които "Руски дневник" разговаря.

Какво пишат европейските медии

В началото на юни унгарските медии писаха, че между Москва, Будапеща и Белград текат преговори за възобновяването на "Южен поток" (например тук). На 2 юни пък министърът на външните работи на Унгария Петер Сиярто обяви, че Русия, Унгария и Сърбия са възобновили дискусиите по изграждането на газопровода.

На 13 юни австрийското издание "Щандард" (Der Standard) предаде, че най-голямата петролна и газова компания в Централна Европа OMV и "Газпром" обсъждат възможността работата по проекта да се поднови. Основните печеливши от подобен ход биха били австрийската компания и самата Австрия, която при подобен сценарий би станала най-големият газов хъб в Европа, според публикацията.

На 9 юни българският вестник "Капитал" цитира анонимни източници от властта, според които правителството в София води преговори с "Газпром" за варианти за доставка на синьо гориво в Южна Европа. Сред обсъжданите варианти били газът да минава по един от ръкавите на "Турски поток" или през България. Така България би запазила ролята си на транзитна страна, отбелязва изданието. Интересът към темата бе подсилен и от разговор между българския президент Румен Радев и руския лидер Владимир Путин, в който те обсъдиха двустранното сътрудничество в енергетиката, съобщи пресслужбата на Кремъл в понеделник (19 юни).

Защо бе замразен проектътПо "Южен поток", оценяван на 15,5 млрд. евро, в Европа годишно трябваше да пристигат по 67 млрд. куб. м руски природен газ. Изпълнител на проекта бе дъщерното дружество на "Газпром" South Stream Transport B.V. Основният маршрут на газопровода с обща мощност 63 млрд. куб. м годишно трябваше да минава през България, Сърбия, Унгария, Словения и Италия. През декември 2014 г. обаче Русия се отказа от строителството заради неопределената позиция на България, след което "Газпром" изкупи дяловете на Eni, EdF и Wintershall в проекта.

Завръщане към "Южен поток" – реално ли е?

Днес "Газпром" се занимава с реализацията на алтернативни проекти в европейското направление, като най-големите сред тях са "Северен поток-2" (55 млрд. куб. м годишно) и "Турски поток" (два ръкава по 15,75 млрд. куб. м годишно). "Газпром" си има достатъчно варианти за тръбопроводни проекти в южното направление", отбеляза пред "Руски дневник" Александър Собко, анализатор в Енергийния център към бизнес школата "СКОЛКОВО".

Завръщането към проекта обаче е възможно и за тази цел може да се използва вече строящият се "Турски поток", не изключва Собко. "Може да се допусне, че възраждането на "Южен поток" наистина е свързано с втория ръкав на "Турски поток", по който газът ще стига до Югоизточна Европа. В този случай е малко вероятно България отново да стане участник в проекта – и поради факта, че заради нея бе замразен "Южен поток", посочва анализаторът.

Освен България, остава една единствена възможност за транзит в ЕС – Гърция, откъдето тръбата да мине през Македония, Сърбия, Унгария и накрая да стигне до Австрия. Такъв може да е маршрутът на "турско-южния" поток, смята Собко. "Проблем тук може да бъде неголямата мощност на тръбата и съответно скъпата работа по изграждането ѝ при изчисляването на транспортируем куб. м газ", отбелязва той.

Независимо от разходите по вече стартираното изграждане на "Турски поток" и "Северен поток-2", завръщане към "Южен поток" не е изключено, смята Сергей Корольов, анализатор от финансовата компания "Алор Брокер" (в топ 10 на руските брокери): "Европа се нуждае силно от алтернативен на украинския газотранспортен маршрут и "Газпром" може да ѝ го осигури – единствената пречка са политическите разногласия, които са временни – след това може да се "изстреля" всеки един от трите изброени проекта". Рисковете от възникване и снемане на административни бариери във всичките три проекта са еднакви, смята той, затова е разумно да се работи и по трите едновременно.

Евентуалното възобновяване на преговорите по "Южен поток" трябва да се разглежда в контекста на общата геополитическа обстановка в Близкия Изток, смята Олег Богданов, старши анализатор в "Телетрейд Груп". "Възможно е след блокадата на Катар Москва да е решила да активизира всички възможни варианти за енергийно сътрудничество с европейските страни, тъй като при наличието на множество варианти – "Северен поток-2", "Турски поток", "Южен поток" – се появява добра възможност за маневри и пазарене, особено като се има предвид крайно негъвкавата позиция на Киев по отношение на транзита на природен газ", смята Богданов. Политическите плюсове в тези преговори са много повече от икономическите, твърди анализаторът.

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.