Ще успее ли сибирският газ да стопли отношенията между Русия и Турция?

Кораб Pioneering Spirit, полагащ тръби за газопровода "Турски поток" на дъното на Черно море близо до бреговете на Краснодарски край.

Кораб Pioneering Spirit, полагащ тръби за газопровода "Турски поток" на дъното на Черно море близо до бреговете на Краснодарски край.

Михаил Метцел / ТАСС
Строителството на морски газопровод, по който руският газ да стига до Турция, дава всички шансове за затопляне между Москва и Анкара и последици, почти сходни на следвоенното помиряване между Франция и Германия. Надеждата е здравият бизнес разум да подпомогне политическия диалог.

За да обяви старта на дръзкия проект за морски газопровод, президентът на Русия Владимир Путин неотдавна телефонира на своя турски колега Реджеп Тайип Ердоган от борда на кораба "Пайъниъринг Спирит" (Pioneering Spirit) в Черно море.

Благословията за газопровода, която Путин де факто даде, може би е резултат от търговската значимост на новата газова артерия към Турция, но вероятно по-важното е, че той е отражение на подобрените отношения между Москва и Анкара.

Свита мощност

"Турски поток" бе обявен след прекратяването на неговия предшественик. В края на 2014 г. проектът "Южен поток", който също трябваше да мине по дъното на Черно море и да стига до българския град Варна, бе прекратен.

Опозицията срещу него бе огромна. Европейската комисия бе силно против пропускането на допълнителни количества природен газ от Сибир с довода, че това засилва "зависимостта" от "Газпром" – основния доставчик и единствения лицензиран износител на синьо гориво в Русия. България бе взета за заложник, защото, за да тръгне проектът, ѝ бе нужно одобрението на Брюксел.

Този път "Газпром" планира да изгради газопровод с два ръкава с дължина 1100 км и възможност за доставка на 31,5 млрд. куб. м годишно – обем, който бледнее в сравнение с първоначалните амбиции на проекта "Южен поток", предвиждащи капацитет от 63 млрд. куб. м.

Първият ръкав на "Турски поток" ще бъде завършен през март 2018 г., а вторият – през 2019 г.

Благодарение на свития размах на проекта инвестициите бяха намалени от $13 млрд. до $6 млрд., което позволи на Андрей Круглов, зам.-председател на Управителния съвет на "Газпром", да обяви на 11 юни, че руската компания ще може да финансира проекта самостоятелно.

Така санкциите, наложени от САЩ и ЕС, няма да засегнат темпото на строителството.

"Южен поток": живот след смъртта?

В момент, в който газовият интерконектор между Гърция и България бе във фокуса на вниманието в София, важният въпрос бе следният: откъде ще дойде газът, с който ще се пълни въпросният интерконектор?

В интервю за "Дойче Веле" (Deutsche Welle) на 5 януари 2016 г. българският премиер Бойко Борисов заложи основно на газ от подкрепяния от ЕС "Южен коридор" от морските находища на Азербайджан в Каспийско море. Вторият споменат източник бе Туркменистан (стига Азербайджан и Китай да се съгласят). Третата опция: новите морски находища в българската и румънската част на Черно море.

Трябва да се отбележи, че Борисов не изключи и получаването на известно количество руски газ, стига доставките да отговарят на европейските регулации.

Преди повече от година едно писмо, изпратено от председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер до българския президент, отбеляза очевидно отдръпване от една твърда позиция. Въпреки че изрази подкрепа за идеята за балкански газов хъб в Европа, Юнкер не изключи и доставки на руски газ, "стига те да отговарят напълно на европейските регулации".

Незабавно след това Борисов телефонира в Кремъл и информира Путин за тази нова гъвкава позиция на ЕК, като още веднъж подчерта, че българските морски пристанища във Варна и Бургас разполагат с купища тръби, подготвени за строителството на "Южен поток".

Забележително е, че говорителят на Кремъл заяви, че Москва не противопоставя "Турски поток" и "Южен поток", и намекна, че и двата проекта заслужават да бъдат разгледани (и след това реализирани?).

Нова песен

Освен традиционните писания, че "силните мъже" на Русия и Турция са намерили общ език, отразяването на старта на "Турски поток" в европейските медии бе някак приглушено. Вероятно за това има две причини.

Първо, окаяното състояние на диалога между ЕС и Турция на официално ниво ограничава изгледите за по-добри отношения. Второ, някои страни в ЕС бавно осъзнават какво ги чака в бъдеще в енергиен план. Шумно прокламираният "Южен газов коридор", който улеснява доставките от Азербайджан, Туркменистан и вероятно Иран и Ирак – все повече изглежда като далеч по-нежизнеспособна алтернатива на "Газпром".

На фона на неспокойната обстановка в Ирак, разпалването на поредната вербална война между Америка на Доналд Тръмп и Иран и нежеланието на Китай да споделя въглеводородните богатства на Туркменистан – единствено Азербайджан изглежда готов и способен да захранва европейските потребители с природен газ.

Без съмнение Баку ще уважи ангажимента да доставя по 15 млрд. куб. м газ годишно до Турция и Европа по газопровода ТАНАП/ТАП след 2018 г.

Реалните обеми на природния газ, открит под Каспийско море, обаче няма да стигне за повече от 40 години, изчисляват експерти, което хвърля сянка върху обещаното увеличение на доставките на азербайджански газ за Европа.

От друга страна пък фактът, че находищата са в морето, изисква сложни технологии за добиването на синьото гориво и се отразява на крайната цена. Каспийският газ не е евтин.

Турция, където потреблението на газ е второто по големина в света, много добре осъзнава това и ще се чувства много по-комфортно с по-евтиния руски или ирански газ.

Скритите недостатъци на доставките на природен газ от Азербайджан и все още нематериализираните заблуди за износа от Средиземно море за Европа, наред със скъпите доставки на природен газ от Катар и САЩ едва ли биха могли да заместят евтините доставки на сибирско синьо гориво.

Помни ли някой проекта за газопровод "Набуко", който трябваше да се захранва с газ от каспийските находища? Това бе епичен провал с паневропейски размери.

Дипломатическо перо на шапката

След свалянето на руския изтребител Су-24 от изтребител на Турските ВВС, произведен в САЩ, никой не очакваше отношенията между Москва и Анкара да се възстановят в рамките на седем месеца.

Бруталното убийство на руския посланик Андрей Карлов на 19 декември 2016 г. в Анкара можеше да попречи на повторното сближаване. Но и това не се случи.

Днес след стартирането на "Турски поток" злонамерените песимисти отново са разочаровани. Още един внушителен, макар и със свита мощност, инфраструктурен проект с комерсиални и геополитически последици вече започна да се оформя.

Силно изкушаващо е да не отбележим, че #RussiansDidIt (#руснаците го направиха), като подкрепиха отношенията си с най-близкия си южен "голям" съсед Турция – а те никога не са лесни, задължително са бурни и все пак – винаги в основата си благотворни.

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.