Русия изнася повече храна от танкове, но не всички фермери са щастливи от този факт

Фермер кара трактор.

Фермер кара трактор.

Reuters
В продължение на няколко години руските селскостопански продукти превъзхождат военните на световния пазар. Докато голяма част от този успех може да се отдаде на фундаменталните предимства на страната (плодородна земя и ниски производствени разходи), значителният тласък се появи поради рязкото обезценяване на рублата през последните години.

Миналата седмица РИА "Новости" съобщи, че руската селскостопанска продукция ще достигне нов рекорд от 133 млн. тона, според прогнозите на аналитичния център SovEcon. Медията посочи, че Русия започва да се превръща в лидер сред световните земеделски производители.

Всъщност, както показват данните на Федералната митническа служба на Русия, от януари 2017 г. физическият обем на износа на селскостопански продукти е нараснал с 41,9% в сравнение с януари миналата година.

Според Иван Рубанов, директор на аналитичната група на Руския държавен земеделски комитет, Русия вече е водещ износител на пшеница и ръж и е сред най-големите доставчици на ечемик, овес и други култури. "Нашият селскостопански износ вече надминава този на военните от известно време", отбелязва той.

Аркадий Злочевски, ръководител на руския Зърнен съюз, потвърждава тази тенденция. "Нашето рекордно ниво е $19 млрд. през 2014 г., въпреки спада на износа след кризата все още виждаме, че този на селскостопански продукти е по-висок по отношение на общата стойност в сравнение с военните", каза той пред Russia Beyond.

Защо производството расте

Износът на селскостопански продукти се увеличава, защото вътрешният пазар не се нуждае от допълнителната реколта, обяснява Рубанов. "Тази година износът на селскостопански продукти може да достигне 40 млн. тона, което е нов рекорд", казва той.

Съществуват два фактора, които гарантират конкурентоспособността на Русия на световния пазар на селскостопански продукти. "Това са хранителните запаси в почвата и евтината цена на труда, за която всъщност не сме щастливи", отбелязва Злочевски. "Все пак тези фактори не бяха достатъчни, за да осигурим международни поръчки. Това се случи едва през 2014 г., когато обезценяването на рублата ни даде допълнителен тласък".

Рубанов е съгласен: "Падането на рублата увеличи конкурентоспособността ни. Това значително намалява разходите за вътрешна логистика, което обикновено е голяма част от разходите за износ на пшеница".

Добре или зле?

Въпреки нарастващото производство, земеделските производители не са щастливи. "Какво направиха властите, за да се справят с падащата рубла и нейното влияние върху пазара на зърнени храни? Те въведоха експортен данък за ограничаване на промените в цените на вътрешния пазар (през 2015 г., RB). Но цените на вътрешния пазар се опитваха само да наваксат международните цени", обяснява Злочевски. "В световен мащаб те продължиха да падат".

Както показват данните на Световната банка, цената на пшеницата например спадна от $284,9 за тон през 2014 г. до $166,6 долара за тон през 2016 година. През тази година цената се е увеличила и през август е достигнала $202,5 за тон. 

"Огромното ниво на износа доведе до намаляване на цените на зърното и това само направи руските приходи от износ по-малки", казва Рубанов.

Как се развива положението зависи допълнително от правителствената политика, смята Злочевски. "Ако имаме добра икономическа политика, ще растем. Ако не, ние няма да изпълним нашите експортни прогнози, както се случи миналата година", твърди той.

Миналата година руските производители планираха да изнесат 42.5 млн. тона реколта, но успяха да експортират само 37 млн. тона. Това е исторически рекорд, но все още 5 млн. тона остават на пазара, оказвайки натиск върху цените на вътрешния пазар, обяснява Злочевски.

Рубанов вярва, че справянето с допълнително събраното зърно трябва да се превърне в приоритет за руското правителство. "Те трябва да се стремят да създадат нови пазари или да заменят съществуващите", казват експертите. "Трябва да стимулират изследванията за намиране на по-евтини начини за хранене на едър рогат добитък, обработката на зърнени култури (за да се отговори на нуждите на хранителната и химическата промишленост, както и производството на биогорива) и да се използва излишъкът за предоставяне на хуманитарна помощ на други страни".

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.