Как Русия става световен лидер по износ на пшеница

Иля Наймушин/Sputnik
Русия продава пшеница повече от която и да било друга страна в света. В същото време и вътрешното потребление на зърно нараства. Разказваме как през последните няколко години Русия успя да постигне сериозен скок в експорта на пшеница.

През 2020 г. Русия запази титлата на най-големия износител на пшеница в света, сочат данните на Службата за чуждестранното земеделие на Министерството на селското стопанство на САЩ (FAS USDA).

В октомврийския си отчет ведомството повиши прогнозата за реколтата от пшеница в Русия с цели 5 млн. тона до 83 млн. тона, без да бъде включван Крим. Експортният потенциал за реколта 2020/21 е увеличен с 37,5 млн. тона до 39 млн. тона. Най-близкият конкурент на Русия са САЩ и тази година те ще могат да изнесат 27 млн. тона пшеница, а Евросъюзът като цяло - 25,5 млн. тона.

Кое място заема Русия като доставчик на зърно?

През последните години Русия е сред ТОП-10 на страните износителки на такива зърнени култури като пшеница, ечемик, царевица, ръж и овес. Най-големи успехи Русия има в доставките на пшеница. За реколтите 2017-2019 година тя бе лидер на световно равнище в експорта с пазарен цял от близо 20% на глобалния пазар.

"През последното десетилетие Русия увеличи експорта на пшеница над два пъти, а през това време световният пазар е нараснал само с една трета. Пазарният дял на страната в световен мащаб на практика се е удвоил през това време", казва водещият научен сътрудник на центъра по агрорно-продоволствена политика на Института за приложни икономически изследвания (ИПЭИ) към РАНХиГС Денис Терновски. 

Русия винаги ли е била износител на зърно?

В началото на 1960-те години СССР влиза в ролята на чист вносител на зърно. През 1963 г. СССР купува от САЩ 10,4 млн. тона зърно и 2,1 млн. тона брашно. Междувременно обемът на вноса постепенно се увеличава:

  • през 1972 г. са внесени 23 млн. тона зърно,
  • през 1975 г. - 27 млн. тона, през 1979 г. - 31 млн. тона,
  • през 1980 г. -  43 млн. тона.

Рекордна става 1985-а, когато се налага да бъдат купени 47 млн. тона зърно.

Зависимостта на СССР от вносно зърно става една от причините за "перестройката" за икономическите реформи, а впоследствие и за разпадането на Съветския съюз. Заради рязкото понижение на цените на петрола през втората половина на 1980-те съветските власти нямат достатъчно валута, за да купуват зърно, и са принудени силно да увеличат обема на международните кредити. На свой ред липсата на зърно води до дефицит на храни и до нарастване на недоволството сред населението.

Какво зърно доставя Русия на световния пазар?

Най-важната зърнена култура в света е пшеницата. Русия е един от най-големите доставчици на пшеница в света.

"По обем на производството на пшеница през 2019 г. Русия зае трето място, отстъпвайки само на Индия и Китай", казва началникът на анализаторския отдел на ИК "Русс-Инвест" Дмитрий Беденков.

Според данни на Организацията по прехрана и земеделие на ООН (ФАО), обемът на производство на пшеница в Русия през 2018-2019 г. е превишило 72 млн. тона. Рекордна е реколтата през 2017-а, когато от полетата са събрани 86 млн. тона.

Колко пшеница продава Русия?

През миналата година, според данни на ФАО, Русия е била на първо място по обем на експортираната пшеница, след като е продала почти 34,5 млн. тона.

САЩ и ЕС изостават значително от лидера като са осигурили доставка съответно на 26,6 и 23,7 млн. тона. Русия изнася почти половината от произведеното зърно. От 2013-а, когато общият експорт не стигна 14 млн. тона, обемът на износа на руско зърно скочи почти два пъти и половина. Отчасти това може да се обясни с повишението на световните цени на зърното и с повишението на равнището на производство на пшеница в Русия. Обемът на производството на пшеница през 2012-2013-а в Русия е бил съответно 37,8 и 52,14 млн. тона.

На кои страни Русия продава зърно?

Според данните на Федералната митнически служба за първата половина на 2020-а Русия е продала най-много зърно на Турция за общо $818,3 млн., следва Египет — с $514,7 млн., а на трето място е Саудитска Арабия със $167,5 милиона.

Освен това Русия доставя значителни количества на:

  • Виетнам ($129,8 млн.),
  • Бангладеш ($105,1 млн.),
  • Судан ($102,4 млн.),
  • ОАЕ ($95,7 млн.),
  • Азербайджан ($83,5 млн.),
  • Мароко ($77,8 млн.)

Ако погледнем статистиката за обема, то най-много зърно за първата половина на 2020-а Русия е доставила на:

Турция (3,934 млн. т.),

Египет (2,354 млн. т.),

Саудитска Арабия (893 000 т.),

Виетнам (660 000 т.),

Бангладеш (479 000 т.),

Судан (477 000 т.),

 ОАЕ (460 000 т.),

 Азербайждан (410 000 т.).

Мароко (368 000 т.).

Общо за първите шест месеца на година Русия е получила от доставки на зърно $3,56 млрд., което е с 14,3% повече, отколкото през същия период на миналата година. А в обемно изражение доставките са нараснали още повече – с 23,1% до 17,3 млн. тона.

От юли до септември 2020 година, според данни на анализаторския център "Русагротранс", само Египет е купил от Русия 2,44 млн. тона пшеница.

Какво позволи да бъдат постигнати такива резултати?

Нарастването на износа бе осигурено напълно за сметка на новото производство. Вътрешното потребление на зърно не само не е намаляло заради увеличението на експорта, а тъкмо обратното – то се е увеличило през последното десетилетие с 10%.

"Растежът на производството преди всичко е свързан с усъвършенстването на аграрните технологии и като следствие от това със скока на реколтата", обяснява Денис Терновски. Стимули и необходими условия за увеличението на износа на руско зърно станаха създаването на съответна логистична инфраструктура (пристанищни терминали), която позволи да се обработи нарасналия в пъти обем на износа, а също и девалвацията на рублата, която подкрепя конкурентоспособността на руската пшеница на фона на спада на световните цени след 2014 година, допълва експертът.

Вижте още за какво са им на руснаците трактори на самолетоносачи!

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Вижте още:

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"