Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Обширните студени територии могат да крият ценни природни ресурси.
"По-специално в тях могат да се търсят полезни изкопаеми и именно поради тази причина през последните години има толкова силен интерес към изследването на Арктика", казва анализаторът на ГК "Финам" Леонид Делицин.
Перспективите да се печели от студа обаче не се ограничават единствено с ресурсите.
Още преди близо 50 години студените територии започват широко да се използват за изпитания на нови технологии, посочва Делицин. Изтъкнатият изобретател Инокентий Чичинин още през 1960-те години предлага да се използват авиобомби за предизвикване на сеизмични колебания. С един изстрел в студените територии "са убивали два заека" – изучавали са дълбочинния строеж на Земята и са изпробвали нова бойна техника.
През септември 2019 г. Петрозаводският държавен университет и GS Nanotech решават да построят в северната част на Карелия разпределителна мрежа от центрове за обработка на данни (ЦОД), а заради климата, който подпомага охлаждането, се очаква от експлоатация на центровете да се икономисат 40%. Проектът ще бъде завършен до 2025 година. Авторите на проекта предполагат, че мрежата ще заеме близо 20% от руския пазар на облачни услуги и около 2% - от световния.
GS Nanotech е център за разработка и производство на микро- и наноелектроника с капацитет до 10 милиона микрочипа годишно. Мрежата от ЦОД ще бъде разположена в северните райони на Република Карелия. Заводът и централния възел на ЦОД се планира да бъде в кампуса на Петрозаводския държавен университет, недалече от наноцентъра и центъра за микроелектроника за граждански цели.
Чуждестранни технологични корпорации, като Google и Facebook, също изграждат свои центрове за съхранение на данни в северни райони и по-специално в Скандинавия."При използването на студени територии за строителство на ЦОД освен охлаждане е необходима и евтина енергия. Затова ЦОД-овете се изграждат там, където има промишлени източници на енергия, например край хидроцентрали. Те не могат да бъдат изградени в тайгата или в блатата", казва Леонид Делицин.
В края на 2020 г. на територията на Арктика, близо до извадения от експлоатация никелов завод в Норилск, бе създадена криптоферма. Климатът в Норилск, където температура през зимата пада под -40°С, благоприятства копаенето [на криптовалути - бел. ред,], при който основните разходи са за охлаждане и за електричество. Мястото е идеално за майнинг на криптовалути: тук е студено и в този район има електроснабдяване, което не е свързано с нито една от електрически мрежи на Русия.
Проектът е на оператора на промишлен майнинг BitCluster - международен инфраструктурен проект с централен офис в Швейцария. Към момента мощността на криптофермата е т 11,2 МВт, а през 2021 г. според плановете тя трябва да бъде увеличена до 31МВт. Тази мощност ще позволи да се добиват до шест биткойна на ден.
Тези мощности на BitCluster Nord се използват изцяло от клиенти по целия свят, включително от Швейцария, САЩ и Япония, разказа пред Bloomberg съоснователят на BitCluster Виталий Боршченко.
Северните територии са подходящи и за строителство на слънчеви електроцентрали. През 2020 г. в село Шугур, Кондински район на Югра, в експлоатация бе пусната слънчева електроцентрала. Неголеми слънчеви електроцентрали в Ханти-Мансийския автономен окръг позволяват най-отдалечените села в района, където е трудно да се доставят ресурси от големите станции, да бъдат снабдявани с енергия.
Преди да започнат проекта, изпълнители му са изследвали колко продължава светлата част на деня, какво е движението и височината на изгрева на слънцето, какви са ъглите на залеза на слънцето. Те са направили сложни инженерни разчети и са определили мощността на батериите, пресметнали са обема на производството на електроенергия за денонощие, месец и година. За да се получава възможно най-много слънчева светлина през зимата, панелите са монтирани под оптимален ъгъл на наклона. Оборудването е избрано според климатичните особености на местността.
Планира се добивът на електроенергия да достигне 35 000 кВт/час годишно, което ще позволи да бъдат заменени над 2% от общото производството на електроенергия от съоръжения с дизелови генератори и да се икономисат 9 т гориво. Според инвестиционния проект парите, вложени в централата, ще се изплатят за седем години.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си
