Руската военна униформа от времето на последния цар

РИА „Новости“
Последният руски император Николай II бил още по-запален от предшествениците си по външните атрибути на военната служба: маневри, паради и военни униформи. Баща му Александър II не обичал показността и ценял простотата във всичко. По негово време мундирът на руския войник бил опростен. В миналото били изхвърлени пришитите плитки, елегантната гвардейска куртка и пищните пера.

Но император Николай смятал, че парадните елементи на униформата са необходима част от армейския живот на войниците и офицерите. Едва качил се на трона през 1894 г., той реформирал облеклото на кавалерията. Новата униформа на руските конници приличала повече на одеждите на техните далечни предшественици, които щурмували Париж през 1814 г. – прилепнали двуредни мундири с цветни обшивки на яката и маншета. Вместо обикновените кожени колани за сабята, въведени при предишното царуване, офицерите отново били оборудвани с бродирани парадни галуни.

Простата армейска униформа, въведена от Александър III, се запазила чак до Руско-японската война. Руските войници се сражавали срещу японците, облечени в бели ризи и фуражки, които били в различен цвят в зависимост от подразделението, но били покрити с бял плат. Офицерите имали бели куртки. Набиващата се на очи и добре различимата отдалече униформа правела руските войници удобни мишени за вражеските стрелци. Нещата стигнали дотам, че бойците по собствена инициатива пребоядисвали дрехите си. През 1904 г. било взето решение войнишките ризи и офицерските куртки да започнат да се шият от плат в цвят каки.

Поражението на Русия в Руско-японската война довело до нови промени в униформата. От една страна сраженията показали, че армейските дрехи трябва да се адаптират към новите бойни условия. Колкото и скъпи на войниците да били техните белоснежни ризи, а на офицерите – блестящите на слънцето еполети, те не бивало да попадат под прицела на снайперистите или картечарите. През 1907 г. цялата армия била облечена в униформи със защитен цвят. Фуражката с козирка окончателно с превърнала в основен вид шапка. Широките панталони, затъкнати в ботушите, напълно заменили тесните си предшественици, като само кавалеристите запазили своите сиви клинове с цветни елементи. Новите офицерски куртки били в цвят каки с пришити джобове на гърдите и метални копчета. Войнишките ризи също получили джобове, но копчетата им били от пресована кожа.

В същото време, за да повдигнат бойния дух на претърпялата поражение армия, тя получила нови парадни униформи. Всички военнослужещи били оборудвани с двуредни мундири с цветни кантове. Офицерите от много полкове получили златни обшивки по куртките, а генералите – специален орнамент във формата на дъбови листа. В някои подразделения върнали и отдавна забравените кивери, ушити по образец на тези, които руските войници носели през 1812 година. На бойците от Гренадерския полк било наредено да носят на дясното си рамо златен акселбант по образец от XVIII век с монограма на Екатерина II. Сребристите препаски, които офицерите носели около кръста си, напомняли на тези от времето на Суворов. Елементите на униформата от славното военно минало на Русия трябвало да повдигнат бойния дух на войската.

Разразилата се през 1914 г. Първа световна война не позволила на руските войници в пълна степен да оценят красотата на новата парадна униформа. Тя била запратена в ъгъла, тъй като на фронта от нея нямало никаква полза. Офицерите трябвало да носят мундири по войнишки образец. Всички ярки и блестящи елементи на униформите, копчетата и звездите по пагоните били боядисани в тъмни цветове, за да станат незабележими за вражеските стрелци. Оформените като плитки колани били заменени от кожени, които се кръстосвали на гърба и поддържали пояс с кобур за револвер и ножница за хладно оръжие. 

Наред с ризите и мундирите започнали да се носят т. нар. „френчове“, чиято мода тръгнала от съюзническата британска армия. Недостигът на материал довел и до промяна на вида на униформите. На войската на Кавказкия фронт позволили да шие черкезки от домашно тъкано сиво сукно. Липсата на достатъчно кожа довела до масовата подмяна на обувките с партенки.

Предполагало се ,че парадната униформа на руската армия ще бъде облечена отново в столиците на победените вражески държави – Берлин и Виена. За предстоящия парад на победата дори били ушити специални дрехи. Филцова шапка, имитираща древноруски шлем, била създадена още в навечерието на войната за тържеството по случай юбилея на управляващата династия. Дългите шинели с пришити на гърдите един под друг каишки напомняли на кафтаните на руските стрелци. 

Всичко това трябвало да символизира тържеството на славянския дух над неговия вечен враг – Германия. Само че войната се проточила и довела до революция, а ушитите униформи били наследени от Червената армия. И като червеноармейски униформи ги видял и запомнил целият свят.

"Российская газета". Всички права запазени.