Как гражданите на СССР се редяха на опашка и си набавяха редки стоки

Съветският лов

Съществуването на средностатистическия човек в условията на дефицит приличаше на постоянен „лов“: тези, които не бяха успели да влязат във веригата на ВИП-разпределението, се опитваха да създадат навсякъде „полезни връзки“. Обикновено ставаше дума за директори на магазини, завеждащи отдели в търговски центрове и т.н. Снабдяването с дефицитна стока често приличаше на секретна операция - отначало позвъняване от „твоя човек“, след това рейд в магазина, където, криейки се от погледите на движещите се край празните рафтове посетители, полулегално получаваш „отделената“ за теб вещ. Ако вместо очакваните джинси, например, имаше кадифени панталони, трябваше с радост да се вземе това, което ти дават. Онези, които не можеха да създадат полезни връзки, стояха на опашка.

Опашките бяха още един символ на настъпващата епоха на всеобщия дефицит. Те не бяха толкова многочислени и „драматични“ както по време на перестройката, но на съветските граждани постепенно им се налагаше да прекарват доста време на тях.

Търговският дефицит в различните райони на страната се различаваше много. Всеки населен пункт на СССР беше причислен към някоя от „категориите за снабдяване“. Имаше общо четири категории: специална, първа, втора и трета. Към специалната и първа категория спадаха Москва и Ленинград, големите промишлени центрове, както и такива съюзни републики като Литва, Латвия, Естония и курортите.

Жителите на тези промишлени центрове имаха право да получават с предимство и по по-високи норми от фондовете за централизирано снабдяване хляб, брашно, булгур, месо, риба, масло, захар, чай. Потребителите от специалния и първия списък бяха около 40% от всички, които бяха снабдявани с дефицитни стоки, но получаваха лъвската част от държавното снабдяване - 70-80%.

Най-зле с хранителни продукти и промишлени стоки беше снабдявано населението на територията на днешна Русия. Така центърът си „купуваше“ лоялността на съюзните републики. Онези, които живееха в малките градчета, трябваше да се задоволяват с твърде оскъден набор от стоки. Често пъти ситуацията стигаше до абсурд. Например в малко градче в Централна Русия работеше голям месокомбинат, който използваше местни суровини. Продукцията на комбината обаче не стигаше до жителите на града. Тя се разпределяше по другите градове на областта, които влизаха в по-висока „категория за снабдяване“.

Нелегалните милионери

Специален достъп до дефицитните стоки имаха хора, които се бяха издигнали по служебната стълбица в една или друга област. Писатели, артисти, учени, ръководители на предприятия, управленски кадри, функционери. Всички те си имаха свои специални магазини и специални дажби.

И докато едни страдаха от хроничния дефицит на стоки, други печелеха от него. Недостигът на определени стоки, както и разликата между регулируемите държавни цени и цените на черния пазар, създаваха диспропорции в стокообмена. Например през 80-те години на миналия век можеше да се размени вносен видео плеър с част от квартира в центъра на Москва. Тези диспропорции носеха огромни приходи на някои. „Още през 70-те години само в Москва имаше няколко хиляди доларови милионери“, твърди завеждащият сектора по икономическа история на Института по икономика на Руската академия на науките Юрий Бокарев.

Всички дефицитни стоки, за които мечтаеше съветският човек, може условно да се разделят на две основни категории. Първата бяха стоките съветско производство, като се започне от колбасите и се стигне до тоалетната хартия. В онези години се изкупуваше почти всичко. Втората категория дефицитни стоки бяха джинсите, вносната аудиотехника, кожените изделия.

Властите в СССР разбираха ненормалността на ситуацията. Първата половина на 80-те години беше белязана от мащабни опити да се победи дефицитът и купуването на продоволствие от чужбина. При Горбачов съветската власт фактически обяви своята неспособност да осигури на гражданите елементарния набор от стоки и услуги. Сривът на цените на петрола намали възможностите за внос.

Кои са спекуланти

Спекулантите се занимаваха с препродажба на валута и бяха посредници между доставчиците на вносни стоки и съветските граждани. Нашият събеседник Андрей, който се е занимавал със спекула в продължение на няколко години, казва, че тази дейност е била опасна, но пък е можело да се живее безпроблемно, без да работиш никъде. Според съветския Наказателен кодекс „спекула“ на стойност 50 долара влизаше в категорията на престъпления „в особено големи размери“. На теория за това можеха да те осъдят на смърт.

Към средата на 80-те години в Москва спекулата се беше развила в една напълно изградена система. С професионална спекула се занимаваха няколко хиляди души, през които ежедневно минаваха стоки за десетки милиони рубли. Прекупвачите на вносни стоки се събираха около комисионните магазини или хотелите, където настаняваха чужденците. Край комисионните магазини обикновено продаваха техника, а дрехите се търгуваха по къщите. Купувачите стигаха до търговеца чрез верига от познати.

От какво се интересуваха чужденците?

Чужденците, на първо място, ги интересуваше водката. Във валутните магазини, които обслужваха чужденците, традиционната руска напитка се продаваше за 12 долара, което правеше по неофициалния курс почти 50 рубли. В нормалните съветски магазини водката можеше да се купи 10 пъти по-евтино. Търсеше се и хайверът и разнообразна „съветска екзотика“ - шапки, военни колани, значки. Процъфтяваше и нелегалният износ на антикварни предмети и особено на икони.

Стоките от приятелските страни

В Москва имаше над 20 универсални магазина на социалистическите страни – „Балатон“, „Белград“, „Букурещ“, „Власта“ и др. В унгарския „Балатон“ често се извиваха опашки за дамски чантички, в „Ядран“ пък се продаваха кожени обувки и мохерни кувертюри и сервизи за чай със сърчица. В магазин „Власта“, където се търгуваше със стоки от Чехословакия, можеше да се купят осветителни тела или кристални вази, както и чешка бижутерия.

Сред дамите се ценяха и стоките от „братската ГДР“ - спално бельо, сервизи, сутиени, за които не ти беше неудобно да покажеш на мъжа, както и козметика, която по качество беше много по-добра, отколкото изделията на съветската промишленост. Стоките не се задържаха дълго - та нали магазините бяха само в Москва, а страдащите от дефицита идваха от целия СССР.

Оригиналният текст http://www.gazeta.ru/infographics/deficit/index.html

"Российская газета". Всички права запазени.