3200 метра по превзетия от немците Минск

На 14 юли в американското списание „Тайм“ е публикуван материал, озаглавен: „Трета седмица на войната – в търсенето на прилив на сили“. Абзацът, който е посветен на Минск, и днес те сграбчва за сърцето…

„Руснаците впечатляват нацистите със своята фанатична храброст. Немските репортери описват безумната атака на един-единствен съветски танк по време на уличните боеве в Минск – той напирал напред като динозавър без да се спира от нищо. Кулата му е направена на решето от снарядите на немските противотанкови оръдия, но сивото чудовище продължавало да се движи напред, стреляйки във всички посоки. В края на краищата немците успяват да подпалят танка, а неговият екипаж загинал заедно с машината…“

Този танк се появява на площада на Дома на правителството, в самия център на превзетия от фашистите Минск, някъде на 28-30 юни 1941 година. Изплашените немци се опитват да го спрат още там. Стрелят по него с оръдия, хвърлят гранати… Напразно. Завивайки по площада, громейки и разхвърляйки по пътя си мотоциклети и автомобили, страшният танк се втурва на изток по главната улица на града.

По онова време тя се казва „Съветска“. След войната е преименувана на „Сталин“, после на „Ленин“, а сред това на „Франциск Скорини“. Днес е проспект на „Независимостта“, по който бавно вървим с дъщеря ми. Много от сградите по пътя ни помнят онази безстрашна и последна атака на „тридесетчетворката“…

Танкът успява да си пробие път през запълнения с фашисти град до Комаровския площад. Там той бил спрян и подпален. Екипажът загинал. До далечната 1944 година разбитата машина стои на мястото на гибелта си. Според градските легенди немците погребали съветските танкисти като герои. А офицерите водели при танка новобранците, давайки им го за пример.

Историята не е запазила имената на героичния екипаж. Но снимки на танка, стоял три години на Комаровския площад като паметник на войнския подвиг, има много. Офицерите и войниците от Вермахта обичали да се снимат до танка.

Ние премерихме разстоянието, което Т-34 е изминал до своето безсмъртие. По улица „Съветска“ до Комаровския площад, който днес се нарича „Якуб Колас“.

3200 метра

Три хиляди и двеста.

Ние вървим 74 години по-късно по тези свещени метри. Минчани седят по кафенетата, спасявайки се от налетелия дъжд, целуват се. Войниците, застанали под арката, лакомо ядат сладолед. Късо подстригани, със стърчащи уши. Навярно такива като тях са гледали към нашия прекрасен град през отворите на своя горящ, но не предал се танк.

"Российская газета". Всички права запазени.