Легендарният автомобил „Победа“ стана на 70

Тази година първият съветски следвоенен автомобил навършва 70 години.

Тази година първият съветски следвоенен автомобил навършва 70 години.

„Российская газета“ / Сергей Михеев
Серийното производство на модел М-20 на Горкиевския автозавод (ГАЗ) започва през 1946 година, затова автомобилът получава името „Победа“. Събраните от частни колекционери и реставрационни автосервизи стари коли са изложени в московския ГУМ.

„Победа“ е един от първите автомобили с понтонна (безкрила) каросерия, произвеждана в мащабни серии. В нея има нещо от немския „Опел Капитен“, с който съветските инженери имат възможността да се запознаят по време на войната, нещо от американските модели „лек клас“, а при това дизайнът и оформлението ѝ са оригинални.

Най-значимият шедьовър от „Победа“ е репликата на ростъра. Реставраторите са пресъздали капковидната каросерия без врати по снимки.

ГАЗ-М-20Б – е седан кабриолет с брезентов покрив. В края на 40-те години брезентовите покриви се появяват поради острия дефицит на хубав метал, затова се е налагало каросериите да бъдат „разреждани“ с дървени или с платнени елементи.

М-20-цата е конструирана набързо и е толкова несъвършена кола, че производството ѝ скоро бива спряно, а моделът заминава за доработка. На изложбата са плодовете на модернизацията – елегантните образци от 40-те и 50-те години: именно от тях започва истинската история на колата, за която американското списание „Наука и механика“ (Science and Mechanics) впоследствие пише: „Спокойна при преминаване през дупки, в завои и при ускорения, добра на трудни пътища, ако не бързате. На пътя се държи великолепно“.

Всъдеход М-72 – първообразът на кросоувърите, съчетаващи комфорта на леката кола с проходимостта на джиповете, смята развеждащият посетителите на изложбата Иван Падерин. М-72 – това е симбиоза на каросерията на „Победа“ с шасито на високопроходимия автомобил ГАЗ-69, повдигнат на паяковидните си колела-крачета така, че да не можеш да надзърнеш в салона, където, между другото, вече се е появил радиоприемник.

В отопляваните салони на тези „паяци“ Хрушчов е имал намерението да прехвърли отговорните работници по обработването на масивите с целината (неподлагаща се на обработка и никога неразоравана земя – виж романа на Шолохов „Разораната целина“ – бел. ред.).

По материали на „Российская газета“.

"Российская газета". Всички права запазени.