Новините преди 100 години: данъци върху шапките, солен чай и криза с безопасните игли

„Не пишете сценарии, които трябва да се снимат не на руска територия”.

„Не пишете сценарии, които трябва да се снимат не на руска територия”.

Прес снимка
„Руски дневник” връща часовника с един век назад и хвърля светлина върху вече забравени истории, присъствали на страниците на руски вестници през 1915 година, както и върху събитията и процесите, които са занимавали руснаците по онова време.

Пътувайте назад във времето с нас седмица след седмица, за да видим заедно какъв е бил животът в залеза на Руската империя.

Кинематограф

Фабричните кинематографични ателиета призовават писателите: „Не пишете сценарии, които трябва да се снимат не на руска територия”.

Една от московските фирми в стремежа си да изобрази драма от живота на парижката бохема, се опита да намери улица в Москва, която да прилича на парижките. Да се предаде обаче френският начин на живот се оказа невъзможно. Снимките струваха на фирмата 3000 рубли, но заради фирмените табели по улицата във филма, той беше пълен провал.

„Биржевые ведомости”, 8 септември 1915

Кризата с шапките

Обикновено в края на август петроградските модистки пътуваха до Париж за „модели” и до средата на септември митническите складове в града са изпълваха с огромни, но много леки, в сравнение с обема им, кутии. Това бяха шапки с толкова примамливите за нашите дами фирмени етикети на парижките модистки. 

Времената се промениха. Голямото мито, което се взима за шапките, сега справедливо приравнени към предметите на разкоша, и голямата цена за тяхното докарване по заобиколен път, принуди столичните модистки да се откажат от вносните „модели”. Ако модистките обаче не могат да търгуват с парижки шапки, те все още могат да ги видят във Виборг. Няколко големи парижки фирми, които не желаят да се откажат от своите постоянни петроградски клиентки, са изпратили свои представители във Финландия с модели на шапките за настъпващия есенен и зимен сезон.

„Биржевые ведомости”, 9 септември 1915

Солен чай

Във Виборг бяха открити големи запаси от чай, за които беше решено да се продадат на търг. Цялата пратка обаче се оказа съсипана. Параходът, който пренасял чувалите с чай, претърпял авария преди година във водите на Швеция. И товарът престоял във водата в продължение на девет месеца.

След като товарът бил изнесен на брега, се оказало, че съдържа 11000 фунта солен чай.

Влагата била премахната чрез метод за интензивно нагряване. Чаят наистина бил изсушен, но на никой не му хрумнало да отстрани и солта, която се запазила в него. Преди да предприемат каквито и да е мерки, търговците опитали чая. Това било достатъчно, за да ги накара да плюят с часове наред. Търговете за чая не се проведоха. Нито един от големите търговци на чай не се реши да го купи.

Собствениците на чая правят всичко възможно, за да го продадат в Петроград.

„Биржевые ведомости”, 10 септември 1915

Войната трябва да ни научи

Когато във връзка на войната спряхме да получаваме фабрично заводски стоки с етикет „Произведено в Германия” се откри тъжният факт на недопустимата изостаналост на нашата обработваща промишленост: оказа се, че нямаме добри предмети собствено производство за всекидневните нужди, включително игли и безопасни. Оказва се, че сме живели като господар, който е оставил всички грижи за стопанството на управителя, изсмукващ безцеремонно всички сокове на своя господар, пълнейки собствените си джобове.
(...)

Настъпи време, когато и срещу много пари не можеха да се получат много предмети или се предлагаха такива продукти отечествено производство, че трябваше да се откажем от тях. Скоро обаче нашите врагове отново се върнаха към старите си навици и ни дойдоха на помощ с посредничеството на съмнителни „шведи” и „датчани” с чисто немски фамилии. Нашето обширно отечество се наводни със същите стоки, както и преди, но с „неутрални” марки и със „съответната” цена, от която ни се изправяха косите.

„Ярославски губернски ведомости”, 11 септември 1915

Бойскаути  

Напоследък се забелязва голям наплив от юноши, записващи се в редиците на младите разузнавачи. И дейността на тази общност непрекъснато се разширява.

В специално помещение е открит клуб на бойскаути, където децата под ръководството на опитни преподаватели изучават английски език, музика, занимават се със занаяти и т.н. Там също им четат лекции по анатомия, за това как да се оказва първа помощ, за основни неща от медицината, хигиената и други. Има и площадка, където в празничните дни се провеждат занятия по гимнастика, подвижни игри и фехтовка.

Четирима бойскаути се намират непосредствено до бойните действия. Трима работят по санитарните влакове, а четвъртият е командирован в подводния склад.
 
„Московский листок”, 13 септември 1915

"Российская газета". Всички права запазени.